Полова дисфория: какво трябва да знаем?

В последните години дискусиите по теми като полова идентичност и сексуалност са все по-често срещани. Малко хора обаче знаят, че състоянието, при което човек изпитва несъответствие между биологичния си пол и половата си идентичност, се нарича полова дисфория. В този материал се спираме по-подробно на признаците, предизвикателствата пред тези хора и някои от възможните решения в случай, че усещането за несъответствие не изчезва с времето или както се казва в медицината – персистира.

 

 

Важно е да знаем, че хората с полова дисфория могат да се припознават като противоположния на своя пол или пък да имат полова роля, която да не отговаря на бинарната полова система мъж-жена.

При децата характерни признаци на полова дисфория са нежеланието за участие в определени игри и социални роли и предпочитание на такива, които се асоциират с противоположния пол. Важно е все пак да разберем, че наличието на такова поведение невинаги е причинено от полова дисфория, особено ако няма други признаци на неудовлетвореност от пола като например несигурност и дискомфорт в собственото тяло, емоционални и социални трудности, тревожност.

Ако детето ни сподели, че изпитва проблеми с пола си или забележим такива признаци, е добре да потърсим психологическа помощ от специалист с опит в областта. Това може да помогне не само на детето да разбере по-добре чувствата, които изпитва, но и на родителя да окаже нужната подкрепа и да не реагира осъдително или по начин, който може да затрудни взаимоотношенията между страните.

Важно е да знаем, че половата дисфория не е психично заболяване. Въпреки това хората с това състоянието са в повишен риск от развиване на проблеми с психичното здраве заради трудностите да приемат себе си и неразбирането от обществото.

Полова дисфория е включена в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация, за да имат тези хора достъп до здравеопазването и лечението, от което се нуждаят. Тази диагноза обаче се фокусира върху чувството на дистрес като деструктивен проблем, а не върху самата полова идентичност, тъй като тя не може да бъде променена.

Какви са термините за хора с полова дисфория?

Повечето хора се идентифицират като „мъж“ или „жена“, но има и такива, при които половата идентичност е различна от биологичния пол. Някои трансджендър хора изпитват полова дисфория поради несъответствието между своята полова идентичност и тялото си.

Важно е да се отбележи, че не всеки трансджендър човек изпитва полова дисфория – някои се чувстват комфортно в идентичността си, без да изпитват сериозен дистрес. От друга страна, човек може да изпитва полова дисфория, но да не се идентифицира като трансджендър.

Хората с полова дисфория, които искат или вече са предприели медицински стъпки (като хормонална терапия или операции), могат да бъдат наречени транссексуални.

Психиатърът Джон Ф. Оливън, който създава термина „трансджендър“ през 1965 г. обаче определя термина „транссексуалност“ като подвеждащ. Това, което се има предвид всъщност, е „трансполовост“, защото сексуалната ориентация не е водещ фактор за нашата полова идентичност.

 

Признаци

 

 

Хората с полова дисфория могат да се стремят да променят външния вид, поведението или интересите си, така че те да отговорят на желаната полова принадлежност. Те могат също така да показват психически признаци на дискомфорт, включително:

• Ниско самочувствие
• Затваряне в себе си, социална изолация
• Депресия или тревожност
• Поемане на ненужни рискове

 

При децата с полова дисфория може да се появи интерес към дрехи и играчки, които обществото свързва с противоположния пол, както и да се забележи недоволство от наличните физически полови характеристики. Понякога обаче състоянието може да не бъде разпознато, защото такова поведение е често срещано в детството и в много случаи може да бъде просто естествена част от израстването.

Половата дисфория е различна от простото неспазване на стереотипното поведение на пола, тъй като се изразява в чувство на страдание поради силно, трайно желание да бъдеш от друг пол. В по-зряла възраст тези хора може да искат да променят части от външния си вид като например окосмяването по лицето, вида на гърдите, половите органи и т.н.

Половата дисфория може да започне в детството и да продължи в тийнейджърските години, в някои случаи персистира до зряла възраст. Всичко това обаче е строго индивидуално.

Въпреки това не при всички деца състоянието персистира след пубертета. Един от примерите за това е проучване, публикувано през 2013 г. В него участват 127 деца, които са насочени към клиника за полова идентичност в Амстердам, когато са на възраст под 12 години. Изследването установява, че при 47 (37%) от тях половата дисфория е продължила до достигане на юношество на 15-годишна възраст, докато 80 (64%) от децата са се отказали да получават помощ в тази посока или вече не могат да бъдат проследени.

 

Какво може да се направи при полова дисфория?

 

 

При децата с полова дисфория психологическата помощ може да помогне да разберат по-добре половата си идентичност, да приемат себе си и да усетят, че има безопасно пространство, където могат да изразяват своите притеснения и емоции. Работата с добър специалист може да помогне и на родителите да се ориентират в ситуацията и да oкажат нужното внимание и подкрепа към децата си.

Много хора имат силно, трайно желание да живеят живот, който „съвпада“ или изразява тяхната полова идентичност. За тези, при които този стремеж персистира, възможностите включват хормонална терапия и операция за смяна на пола.

В България могат да се извършват някои интервенции като например мастектомия (премахване на гръдната тъкан) или орхиектомия (премахване на тестисите). По-сложните процедури, като вагинопластика или фалопластика, могат да изискват консултация с лекари извън страната.

За съжаление в България стигмата около половата дисфория и транс хората още съществува. Все пак с времето има световна промяна в отношението към хората с това състояние и ефектът може да бъде усетен и тук. Големият проблем е свързан с липсата на установени административни процедури у нас за хората, които искат да променят пола си. Правната рамка е неясна и изискванията за признаване промяната на пола могат да се различават, тъй като всеки съд може да изисква различни документи за приемане молбата на лицето.

 

Полова дисфория при деца и психично здраве

Децата и тийнейджърите с полова дисфория са в по-висок риск от тревожност, депресия, мисли за самоубийство или самонараняване. Това е още по-вероятно да настъпи, ако те се сблъскват с невъзможност или предизвикателства пред изразяването на своята полова идентичност. Както знаем, тези хора са в риск от негативни преживявания като тормоз, стигма или дискриминация. В някои случаи собствените им родители не искат да приемат, че детето им е различно, което прави нещата още по-тежки.

Сам по себе си тийнейджърският период е достатъчно предизвикателен период за младежите с полова дисфория или транссексуалност, защото телата им започват да се променят по начини, които те не желаят. Тяхната неспособност да се асоциират с пола си може да засегне много аспекти на живота. Например в училище те изпитват натиск да се обличат и държат по начин, който отговаря на биологичния им пол. Ако другите деца не ги приемат, те могат да бъдат обект на подигравки и малтретиране. Това би повлияло на самочувствието, академичното представяне, взаимоотношенията с околните и още много.

Страхът от дискриминация може да спре някои индивиди дори да търсят медицинска помощ и съвет.

При децата с полова дисфория подкрепата от родителите е изключително важна в пътуването към себеприемането. Те трябва да усещат, че са обичани, без значение от пола, съмненията и невъзможността да отговорят на стереотипните очаквания. Изграждането на здравословна, подкрепяща приятелска среда е не по-малко значима.

Има различни неправителствени организации в България, които могат да окажат съдействие на хората с полова дисфория чрез осигуряване на психологическа помощ, правни съвети и улеснен медицински преход чрез установяване на връзка със съответните медицински специалисти.

 

Заключение

 

 

Полова дисфория е термин, който описва чувство на безпокойство, което човек може да изпитва поради несъответствие между биологичния му пол и неговата полова идентичност. Все още има какво да се желае у нас по отношение справянето с дискриминацията, оказването на медицинска и психологическа помощ и уеднаквяването с добрите практики в европейските страни на административните процедури за промяна на пола.

 

Често задавани въпроси