Синдром на изкривеното огледало (телесна дисморфия)

Синдром на изкривеното огледало е познато още като телесно дисморфично разстройство или телесна дисморфия. Представлява често срещано психично заболяване.

Характерното за него е, че хората стават обсебени от леко несъвършенство или несъществуващ „недостатък“ от тялото. Фокусът върху дефекта във външния вид е постоянен и пречи на ежедневието.

Защо се развива синдром на изкривеното огледало?

Мислите и чувствата, които имаме, когато се погледнем в огледалото, могат да повлияят на начина, по който се отнасяме към другите, а също и към себе си. Така нареченият “синдром на изкривеното отгледало“ се среща много често.

Навикът да се гледаме и анализираме пред огледалото отразява нуждата ни да научим повече за тялото си и да анализираме всички предполагаеми „дефекти“, преди другите да ги открият.

Синдромът на изкривеното огледало се отнася до мания за нашето отражение и тенденция да го изкривяваме в съзнанието си, докато не видим дефекти или не увеличим тези, които смятаме, че имаме.

Може да се каже, че този предмет (огледалото), който имаме в спалнята, банята или на всяко друго място в нашата къща, е посредникът в тази връзка.

В повечето случаи връзката, съставена от „човека и неговия образ“, е съвсем различна. Тя може да се трансформира в нездравословна зависимост, пълна с проблеми, страдания, трудности, притеснения, битки и т.н.

Трябва да се научим да живеем всеки ден с тялото си и най-вече с това, което виждаме в огледалото. То не е нищо повече от проекция, която правим сами.

Синдромът на изкривеното огледало се превръща в патологична тенденция, когато произхожда от случаи на булимия и анорексия. Това са две хранителни разстройства, които са много често срещани при юношите и преди всичко при жените.

Няма значение колко слаби стават, момичетата (и някои момчета също) винаги се виждат като дебели и грозни. Това е продукт на изкривяване на когнитивното ниво.

Симптоми на синдром на изкривеното огледало

Хората, страдащи от синдром на изкривеното огледало, са силно загрижени за дефект във външният си вид. Това може да бъде лек физически недостатък или непропорционална част от тялото (по-голям нос, щръкнали уши и т. н.).

Най-често за дефектни места се смятат ушите, носа, лицето, гърдите (при жените) и мускулната маса (при мъжете). Всяка част от човешкото тяло може да бъде разглеждана като дефект от хората със синдром на изкривеното огледало.

Най-често срещаните симптоми на синдром на изкривеното огледало:

• Обсебващо внимание към дефекти по тялото (реални или несъществуващи), което се превръща в постоянна загриженост за тях.
• Трудно фокусиране върху неща, различни от тези недостатъци.
• Ниско самочувствие.
• Избягване на социални ситуации и общуване.
• Проблеми с концентрацията на работа или в училище.
• Повтарящо се поведение, за да се скрият недостатъците, които могат да варират от късо подстригване (при жените) до търсене на пластична хирургия.
• Натрапчиво гледане постоянно в огледалото или избягване напълно огледала.
• Компулсивно поведение като драскане на кожата (екскориация) и честа смяна на дрехите.

Честота на синдрома на изкривеното огледало

Синдромът на изкривеното огледало засяга около 2,4% от хората по света и до 15% от хората, подложени на хирургия с цел козметична промяна.

Синдромът на изкривеното огледало се развива най-често през юношеството, но често остава недиагностициран. Причината е, че хората с това състояние се срамуват да признаят притесненията за тялото си.

Причини за възникване на синдром на изкривеното огледало

Много силно въздействие върху визията на тялото оказват медията и социалните мрежи. Едва ли има човек, който да няма притеснение, свързано с външния си вид. При някои хора обаче това се превръща в патологично състояние, когато започне да навлиза твърде много в социалния им живот и да пречи на развитието им.

• Фактори на околната среда

Порастването в семейство с родители, които са силно фокусирани върху външния си вид или диетата, може да увеличи риска от развитие на това състояние при децата. Te могат да коригират възприятието за себе си, за да угодят на родителите си.

Телесната дисморфия също може да е свързана с малтретиране и тормоз в детството.

• Генетиката

Проучване установява, че 8% от хората, страдащи от синдром на изкривеното огледало, имат роднина, диагностициран със същото психично разстройство.

Телесната дисморфия може да засегне както жени, така и мъже. При жените може да се развие едновременно и хранително разстройство. Докато при мъжете може да се развие състояние, наречено мускулна дисморфия.

Мускулната дисморфия (бигорексия) представлява психично разстройство, обратното на анорексия нервоза. Може да се развие при мъже, активно спортуващи фитнес и културизъм, които не са удовлетворени от постигнатите резултати.

Мъжете, страдащи от бигорексия, смятат, че са твърде слаби и недостатъчно мускулести. Възприятието за физическия вид на тялото им е последвано от натрапчиви мисли за необходимост от корекция. Поради това те непрестанно тренират.

• Структурата на мозъка

Мозъчните аномалии могат да допринесат за развитие на телесна дисморфия при някои хора.

Как да  диагностицирате синдром на изкривеното огледало?

Синдром на изкривеното огледало (телесна дисморфия) е вид обсесивно-компулсивно разстройство. Често се диагностицира погрешно като социална тревожност или едно от редица други психични разстройства.

За да бъде човек диагностициран със синдром на изкривеното огледало, трябва да има някои от следните симптоми:

• Загриженост към „недостатък“ във външния вид за поне един час на ден.
• Повтарящо се поведение, като драскане на кожата, многократна смяна на дрехите или гледане в огледалото.
• Значителен стрес или нарушаване на способността на правилно функциониране на човека поради обсебване от „недостатъка“.
• Ако теглото е възприеманият „недостатък“, първо трябва да се прецени дали не става въпрос за хранително разстройство. Някои хора могат да бъдат диагностицирани както с телесна дисморфия, така и с хранително разстройство.

Как да се справим със синдрома на изкривеното огледало?

На първо място трябва да оставите настрана предразсъдъците и сравненията. Ние не сме по-добри или по-лоши от другите хора, само различни.

По-дебели, по-слаби, по-високи, по-ниски, по-красиви, по-грозни – това са само произволни оценки. Стилът винаги се променя, стандартите за красота също. И ако не вярвате, погледнете картините отпреди три века.

Всеки от нас е красив по свой собствен начин. Ние сме уникални и незаменими.

Това не означава да станем нарцистични и да се възхищаваме на нашето отражение през цялото време над всички останали, показвайки колко сме добри и красиви. По-скоро трябва да се научим да обичаме себе си и да се приемаме такива, каквито сме в действителност.

Ако смятате, че не можете да се справите сами и имате нужда от помощ, то следните два начина биха могли да ви помогнат за овладяване на синдрома на изкривеното огледало:

• Терапия

Интензивната психотерапия с акцент върху когнитивно-поведенческата терапия могат да помогнат значително. Планът за лечение може да включва и семейни сесии в допълнение към индивидуалните.

Фокусът на терапията е върху изграждането на идентичност, възприятие и самочувствие в засегнатия човек.

• Медикаменти

Допълнителното лечение с медикаменти може да подобри състоянието.

Заключение

Възможността за повторна поява на заболяването, след възстановяване, е много ниска.

Много хора след лечение продължават да страдат от натрапчиви мисли за „недостатъка“ в тялото си. Други хора не подлежат на промяна, те са напълно обзети от заблудата на „дефекта“ им и не осъзнават необичайните прояви в поведението, които изразяват.

За овладяване на състоянието трябва да се намесят компетентни специалисти, които да помогнат за диагностицирането и лечението на синдрома.