Плеврит се нарича възпалението на плеврата, която представлява гладка, лъскава ципа, разположена върху белите дробове и вътрешната гръдна стена. Нормално по тази мембрана има малко количество течност. Тя овлажнява стоящите една срещу друга плеврални повърхности, образуващи малко пространство. При дишане те се приплъзват без да причиняват дискомфорт.

Редица заболявания обаче водят до увеличаване на течността между повърхностите. Тогава се образува плеврален излив, проявяващ се с остра, пронизваща болка в гърдите. Неприятното усещане се притъпява, ако дъхът се затаи.

 

Какви са причините за развитие на плеврит?

Обикновено плевритът се развива на фона на остри и хронични заболявания на органите в гръдния кош.

Например: ателектаза (колапс на белия дроб); пулмонална хипертония (повишено налягане в артерията, водеща към белия дроб), емболия (запушване на белодробната артерия); сърдечна недостатъчност, счупване на ребро и др.

Провокира се от инфекциозни и неинфекциозни фактори.

Към първата група се отнасят: вируси (грипни, херпесни и пр.), различни бактерии (пневмококи, стафилококи, стрептококи), гъбички.

Неинфекциозните причини са разнообразни: автоимунни заболявания, злокачествени тумори на дихателната система или метастази (разсейки от други места, където е първоначалното огнище на раковия процес), изгаряния, наранявания; действие на лъчения и токсини.

 

Болестта има различни форми

Сухият плеврит се проявява с остра болка в предната и страничната част на гърдите. Неприятното усещане се разпространява към рамото, ключицата и врата. То се усилва при вдишване, кашляне или наклон на тялото към здравата страна.

Това принуждава пострадалите да стоят продължително в определена поза и да ограничават дълбочината на вдишванията си. Кашлицата е дразнеща. Телесната температура е повишена. Може да се появят студени тръпки, умора, изпотяване.

Влажният плеврит също протича с болка. Тя обикновено обхваща едната гръдна половина. Съпроводена е със задух и чувство за тежест в гърдите. Кашлицата е суха, лигавиците и кожата стават синкави. Телесната температура се повишава леко за продължителен период от време.

 

Окончателната диагноза

Плевритът се установява след различни по тежест изследвания. Имайки предвид оплакванията на пациента, лекарят търси сигнали за излив като започва с перкусия (почукване) по гръдната стена. След това със стетоскоп преслушва гърдите, за да установи има ли триене между повърхностите на плеврата по време на дишане.

Според данните от прегледа, се предписва тестване на кръв и урина по различни показатели. Може да се наложат изследвания на храчки и прилагане на туберкулинови проби. Инструменталните диагностични методи са решаващи за окончателната диагноза:

  • Рентгенова снимка. Тя позволява на лекаря да види дали има възпаление в гръдния кош.
  • Торацентеза. При тази процедура със специална игла се изтегля течност от пространството между плевралните мембрани. Подходът е едновременно диагностичен и лечебен. Взетата течност се подлага на бактериално, биохимично и цитологично (клетъчно) изследване.
  • Компютърна томография се предписва при необходимост от по-детайлно определяне на аномалиите, открити по време на рентгенографията на гръдния кош.
  • Ултразвук. Чрез него се създава образ на вътрешната част на гръдната кухина. С помощта на високочестотна звукова вълна може да се прецени дали има възпаление и течност в белите дробове.
  • Торакоскопия. През малък разрез лекарят въвежда в плевралното пространство миниатюрна камера, прикрепена към тръба. Методът позволява да се разгледа прецизно поразената област. След това от увредената тъкан се взема материал за изследване.

 

Особености при лечението на плеврит

 

ХОББ. Лечение на плеврит.

 

Терапевтичните подходи се съобразяват с произхода на заболяването и неговите прояви. Основното е да се премахне причината, довела до плеврит. Ако проблемът е свързан с инфекция, предписват се медикаменти срещу вируси, бактерии или гъбички.

При възпаление, провокирано от Mycobacterium tuberculosis, се прилага специфично противотуберкулозно лечение. Антибиотици се препоръчват само при бактериална инвазия.

В случаите на неинфекциозен плеврит се търси и отстранява основната причина, довела до болестното състояние. Например:

  • премахване на тумор
  • извършване на процедури за детоксикация
  • прилагане на противовъзпалителни
  • обезболяващи и други медикаменти

Много важно е лечението да предотвратява възможни усложнения и да повишава устойчивостта на организма. В периода на възстановяване могат да бъдат включени физиотерапевтични процедури.

 

Храненето

Диетата при плеврит трябва да бъде насочена към борба с възпалението. За това се налагат ограничения в консумацията на въглехидрати и готварска сол. Според препоръки на Харвардското медицинско училище е разумно да се избягват наситените мазнини и транс-мазнините. Полезно е да се наблегне на зехтина.

Необходим е достатъчно витамин D, но само 10 на сто от него можем да си доставим чрез храни като по-мазни риби (сьомга, пъстърва, скумрия, риба тон, змиорка), черен дроб, яйчен жълтък и ядки.

За останалите 90 процента са необходими излагания под действието на слънчевите ултравиолетови (UV) лъчи. Те стимулират организма да произвежда витамин D и също дезинфекцират въздуха. Така че полезният ефект на слънцето при плеврит е двоен.

Но въпреки това престоят под UV-лъчите не бива да е по-дълъг от 20 минути и не се препоръчва без предварителна употреба на кремове със слънцезащитен фактор над 50 (SPF 50+).

 

При плеврит благотворно действат храни с високо съдържание на витамини, особено на А, С и Р (тиква, моркови, салата айсберг, чушки, домати, кайсии, лимони, шипки, череши, касис). Същото се отнася за продукти, богати на калций (сирене, извара, заквасена сметана).

Добре е да се укрепят защитните сили на организма чрез употреба на пробиотици. В това отношение много подходящо е родното кисело мляко, съдържащо прочутия Lactobacillus bulgaricus.

Не забравяйте за флавоноидите, като кверцетин (наличен е в лук, броколи, тиква) и ликопен (в голямо количество присъства в домати и червени чушки).

Флавоноидите възпрепятстват образуването на отоци, проявяват силни противотуморни свойства, действат като антиоксиданти и укрепват имунната система.

Внимание изисква приемът на течности, който не бива да бъде голям, но следва да е съобразен с индивидуалните нужди на болния човек.

Трябва да се изключат от диетата ястия, които са в състояние да провокират възпаление в тялото и да предизвикат жажда. Такива са пържените картофи, сладкарски изделия, сосове, кетчуп, газирани напитки, алкохол.

 

Предпазването

 

Плеврит - лечение и симптоми. Безсъние и менопауза.

 

За да се подобри динамиката на възстановяване, е важно да се осигури достатъчна почивка, добър сън, дихателна гимнастика и упражнения за общо укрепване на тялото. Може да се разработи и индивидуална програма за физически натоварвания.

Отказът от цигарите е крайно необходим. Пребиваването на чист въздух е задължително. Помещенията трябва да се проветряват редовно през деня и преди сън.

След лечение на плеврит е разумно да се следват препоръките на лекаря и да се избягва охлаждане на тялото. Така ще се сведе до минимум вероятността от дихателни увреждания. При наличие на други хронични заболявания, които увеличават риска от рецидив, се налагат редовни консултации със специалисти – кардиолог, алерголог и др.

 

Народните средства

Макар и проверени през хилядолетията, народните средства не са решаващи в терапията на плеврита. Те само допълват основното лечение с някои биологично активни вещества или влияят по психотерапевтичен път.

Например, според българската народна медицина, симптомите на плеврит се облекчават с пиене на чай от мащерка, отвара от овесени ядки, сок от червено цвекло или черна ряпа.

А източните лечители препоръчват лесно дихателно упражнение. От изходна позиция – седнал с изправен гръб и ръце на коленете или върху бедрата, се извършват 10 резки издишвания след които се прави дълбоко вдишване и дъхът се задържа за 7 секунди.

Смята се, че това подпомага не само лечението на плеврита, но и на други заболявания, засягащи носа и гърлото.