Пириформис синдром: симптоми, причини и лечение

Пириформис синдром е рядко срещан, но доста неприятен “партньор” в живота. Състоянието се характеризира с болка и изтръпване в долната част на гърба, седалището и краката.

 

 

Това състояние възниква, когато крушовидният мускул (Musculus Piriformis) притиска седалищния нерв, най-дългият и голям нерв в човешкото тяло. Това причинява възпаление, болка и изтръпване в седалищната област и задната част на крака. Причината за дискомфорта в тази част на тялото е фактът, че самият мускул се разпростира от долната част на гръбнака през седалищната област и се залавя за горната част на бедрената кост.

Той участва в почти всяко движение на долната част на тялото. На първо място крушовидният мускул играе важна роля в движението на бедрото, основно чрез външна ротация и отвеждане на крака. Освен това той стабилизира таза по време на стоене и движение и е важен за координацията при ходене и поддържането на равновесие. Проблемите с този мускул могат да доведат до трудности в движението и функционалността на таза и бедрата.

Въпреки значението на крушовидния мускул, състоянието, познато като пириформис синдром, не е особено разпространена причина за болка в долната част на гърба. Едва 0,3% до 6% от случаите се дължат на него.

 

Какви са симптомите?

 

 

Както стана ясно, при пириформис синдром болката обикновено се усеща в седалището и може да се излъчва към задната част на бедрото, подбедрицата и дори към долната част на крака, наподобявайки ишиас (исхиалгия).

Симптомите може да включват не само болка, но и усещане за парене или изтръпване в задните части. Възможно е да има и мускулна слабост. Дискомфортът често се влошава при продължителна статична поза (седене), при ходене, изкачване на стълби или при специфични движения с завъртания на таза.

 

Причини и рискови фактори за пириформис синдром

Основните причини за развитието на този синдром са микротравми, мускулен хипертонус (прекалено напрежение) и ограничена гъвкавост на мускула. Те могат да бъдат свързани с:

• Травми в областта на седалището вследствие на падания или удари
• Изкачване на стълби, ходене или бягане при недостатъчно силни ляв и десен крушовидни мускули
• Неправилно разпределение на натоварването и неправилно положение на тялото при повдигане на нещо
• Трениране без загрявка преди и след физическата активност
• Прекомерно натоварване с повтарящи се движения като например бягане на дълги разстояния
• Седене за дълги периоди от време

 

Макар и тривиални, всички тези фактори могат да допринесат в някаква степен за развиване на пириформис синдром. Често той засяга спортисти като бегачи и велосипедисти, които натоварват повече долната част на тялото. Хората със застоял живот и работа с офис също са изложени на риск.

Затлъстяването е още един рисков фактор, тъй като повишеното тегло увеличава натиска върху таза и мускулите в областта. Механичните проблеми в таза, като асиметрия или сколиоза, също са от значение.

Съществуват и редки случаи, в които причината за така наречения “първичен” пириформис синдром е необичайна анатомична структура на седалищния нерв и пириформис мускула. При тези хора нервът минава през мускула или близко до него, което увеличава риска от компресия.

 

Как се диагностицира?

 

 

Диагностиката на пириформис синдром обикновено започва с преглед при ортопед и снемане на медицинска анамнеза. Важно е пациентът да даде точна и подробна информация относно симптомите, местоположението, интензивността и продължителността на болката, както и фактори, които я влошават или облекчават.

Извършва се и физическия преглед, който може да включва тест на Фадд. Пациентът трябва да сгъне и завърти бедрото си навътре в легнало или седнало положение. Ако при това движение има болка в седалищната област, това може да е знак за пириформис синдром. Друг метод за проверка е тестта на Пробъл, който по аналогия изисква пациентът да е приклекнал, докато лекарят осъществява съпротивление на разгъването на бедрото.

Направата на образни изследвания като ЯМР или ултразвук може да бъде полезна за изключване на други причини за симптомите. По този начин могат да се елиминират сходни заболявания като дискова херния и ишиас.

 

Какви са възможностите за лечение?

Справянето с пириформис синдром може да бъде комплексно и да включва различни подходи, в зависимост от тежестта на симптомите и индивидуалните нужди. В първите дни е важно човек да си почива, за да позволи на възпалението на намалее и на мускулите – да се възстановят. Изпълняването на препоръчани от лекаря домашни упражнения за разтягане или укрепване на пириформис мускула може да помогне за облекчаване на дискомфорта и избягване неговата повторна проява.

В някои случаи могат да бъдат предписани нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) за справяне с болката от пириформис синдром. Масажите, като допълнителна форма на терапия, могат да отпуснат стегнатата мускулатура и да подобрят кръвообращението в засегнатата област.

Физиотерапията е важен компонент от лечението, който се фокусира върху разтягане и укрепване на мускулите. В по-тежки случаи, когато консервативните методи не дават резултат, пациентите може да се наложи да получат стероидни инжекции или инжекции с ботулинов токсин (ботокс). Това се прави само при хронична болка.

В изключително редки случаи се прибягва до хирургия, ако наистина подобрението с останалите методи се окаже невъзможно. Тази опция обикновено цели премахване на белези или други структури, които упражняват натиск върху нерва.

Как да избегнем повторен пириформис синдром?

 

 

За повечето пациенти симптомите се подобряват след дни или седмици с адекватни корекции в начина на живот и подходящо лечение, но при неправилно управление състоянието може да се върне. Профилактиката е ключова за избягване на повтарящи се епизоди.

Въпреки че редовната физическа активност спомага за запазване на мускулите в добро състояние, тя не е достатъчна. Важно е да си напомняме да поддържаме правилна стойка при седене, шофиране или продължително стоене, тъй като това може да предотврати излагане на мускулките на ненужен стрес. Друго ключово нещо е правилното вдигане на тежести с изправен гръб и без усукване на тялото.

Задължително е да се загрява преди физическа активност, а след приключване на тренировката – да се разтяга тялото. За хората, работещи в седнала позиция, е добре да правят редовни почивки за раздвижване на тялото, както и възможно най-често да променят позата си.

Важно е да избягват дейности, които провокират пириформис синдром. Ако забележим влошаване при определени упражнения, е по-добре да намерим алтернативи вместо да ги изпълняваме. Масажите и разтяганията на бедрата и задните части могат да доведат до подобрение, а прилагането на НСПВС може да намали подуването. Студените или топлинни компреси са още един начин да се освободим от дискомфорта.

 

Заключение

Пириформис синдром е специфично състояние, при което крушовидният мускул притиска седалищния нерв и води до болка и дискомфорт в седалището и задната част на крака. Въпреки че е доста рядко срещан, неговите симптоми могат значително да повлияят качеството на живот, ако не се вземат мерки за лечение.

Някои от аспектите на третиране на пробема са почивка, физиотерапия, прием на медикаменти и в редки случаи хирургия. Профилактиката също играе важна роля, като пациентите трябва да се стремят на поддържат правилна стойка, да извършват редовна физическа активност и да избягват рискови фактори.

 

Често задавани въпроси