Пепсин: ключът към доброто храносмилане

Немският биолог Теодор Шван – откривателят на пепсина – го кръщава първо “пепсис”. Името идва от старогръцката дума за “смилане”, защото най-точно назовава това, което представлява ензима – участник в разграждането на белтъчините в стомашния сок. В настоящата статия ще разкажем за функцията на ензима и защо е от ключово значение в тялото ни.

Той се произвежда от стомаха първо в неактивна форма, наречена пепсиноген, за да не увреди тъканите и стените на самия стомах. Едва когато пепсиногенът достигне киселия стомашен сок, той се активира и започва да върши работата си – да разгражда протеина на съставните му части – първо до по-къси вериги, наречени пептиди, а след това до отделни аминокиселини. Процесът се нарича протеинова хидролиза.

Ензимът пепсин, както и трипсинът, спадат към групата на протеолитичните ензими. Те имат една обща задача – да разграждат протеин в тялото. Докато пепсин – темата на настоящата статия – работи в силно киселата среда на стомаха, то трипсинът работи в алкалната среда на тънкото черво. Растителен тип протеолитичен ензим може да се набави чрез храната. Папаинът се съдържа в плода папая, а бромелаинът (или наричан бромелин) се набавя от ананаса. Фицинът идва от смокините.

Други храни, богати на такива природни протеолитични ензими, са:

• Киви
• Джинджифил
• Аспержи
• Кимчи
• Кефир
• Йогурт
• Кисело зеле

 

При възможност е най-добре плодовете да се ядат сурови, защото в суров вид са най-богати на природните ензими. 

 

Каква роля изпълнява в тялото?

Ензимът има важна задача – той започва процеса на разграждане на белтъците, които приемаме чрез храната. Тях си набавяме, когато се храним с месо, яйца, риба, млечни продукти, ядки и бобови култури. След като белтъците се разградят до по-малки частици – пептиди и аминокиселини, тялото може да ги използва за възстановяване на тъкани, изграждане на мускули и като източник на енергия.

Ако този процес не протича правилно, могат да се появят храносмилателни проблеми като подуване, газове и недостиг на важни хранителни вещества. Белтъчините са основен „строителен материал“ за тялото, така че правилното им усвояване е от съществено значение за доброто здраве. Проучване, публикувано в Frontiers in Nutrition, подчертава, че правилният прием и преработка на белтъци е важен за силен имунитет и здравословно остаряване.

 

Как се произвежда и активира пепсинът?

 

 

Пепсинът се произвежда от клетките в нашата стомашна лигавица, но първоначално в неактивна форма – пепсиноген. Това е защитен механизъм, защото, при ензимна активност, още в момента на създаване щеше да започне да разгражда и собствените тъкани на стомаха.

След тази стомашна секреция, след като попадне в стомаха и влезе в контакт със солна киселина, пепсиногенът се активира и се превръща в пепсин. Солната киселина не само подпомага активирането на ензима, но и унищожава вредните микроорганизми, които може да сме погълнали с храната. Процесът е изключително добре балансиран – започва само когато в стомаха попадне храна, което предотвратява ненужно дразнене на лигавицата.

Както вече стана ясно, ензимът пепсин се “чувства” най-добре в киселинна среда с ниско pH между 1,5 и 2. При pH над 6 той е неактивен, а над 8 – тотално дезактивиран.

 

Медицински приложения на пепсина

Понякога тялото не разполага с достатъчно пепсин поради намалена киселинност в стомаха, или увреждане/отслабване на стомашните клетки, които произвеждат пепсиноген. Това води до проблеми с храносмилането. В такива случаи се използват хранителни добавки, които съдържат пепсин в комбинация с вещества, които повишават киселинността на стомаха. Те могат да помогнат на хора с нарушена храносмилателна система, особено след определени операции или при по-възрастни хора, при които естественото производство на киселина намалява.

Освен това в някои случаи лекарите използват пепсин като част от диагностични тестове. Например при хора със съмнение за рефлукс (връщане на съдържанието на стомаха към гърлото), пепсинът може да бъде открит в слюнката и да потвърди диагнозата. Изследване, публикувано в Journal of Gastroenterology, показва, че този метод може да бъде особено полезен при деца и възрастни с подобни оплаквания.

 

Какво се случва, ако нямаме достатъчно пепсин?

 

 

Ако стомахът не произвежда достатъчно киселина (познато с медицинския термин “ахлорхидрия”), пепсиногенът не може да се активира и да се превърне в пепсин. Тогава тест за пепсин ще покаже, че той е нисък. Това води до лошо разграждане на белтъците, което пък може да предизвика усещане за тежест, подуване, липса на енергия и дори дефицит на важни вещества като желязо и витамин B12. С времето това може да доведе и до по-сериозни състояния като анемия, отслабена имунна система и слабост в мускулите. 

Освен това когато киселинността в стомаха е ниска, рискът от инфекции нараства, тъй като киселата среда обикновено унищожава вредните бактерии. Проучване в Nutrients подчертава, че хора с по-ниска киселинност са по-уязвими към стомашно-чревни инфекции и проблеми с храносмилането.

Естествен метод, който би могъл да помогне при слабо производство на стомашна киселина, е прием на храни с цинк. Към тази група спадат:

• Стриди
• Яйца
• Ядки (кашу)
• Овес
• Леща и боб
• Тиквени семки

 

Друг начин да повишим качеството и количеството на стомашната си киселина, е да приемаме пробиотици. Ако желаем да повишим количеството на стомашна киселина при установена ахлорхидрия, то може да приемаме и хранителна добавка с веществото бета пепсин. 

Различни фактори от начина на живот също могат да повлияят върху производството и ефективността на пепсина в организма. Продължителният стрес, честата употреба на обезболяващи, неправилното хранене, тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол могат да нарушат баланса на стомашните сокове и съответно да повлияят на активността на пепсина.

Освен това възрастта също е от значение – с напредването на годините стомашната лигавица може да започне да произвежда по-малко киселина, което пряко засяга активирането на пепсиногена. Прекалено алкалната диета или дългосрочната употреба на антиацидни медикаменти също може да намали киселинността в стомаха, а това пречи на правилното храносмилане на белтъци. Затова е важно не само какво ядем, но и как живеем – умереност, разнообразие в храната и внимание към сигналите на тялото са ключови за запазване на доброто функциониране на ензими като пепсина.

 

Как си взаимодейства пепсин с другите стомашни ензими?

 

 

Пепсинът не работи сам. След като храната напусне стомаха, тя попада в тънките черва, където се намесват други ензими, отделяни от панкреаса – като трипсин и химотрипсин. Те доразграждат белтъците до съвсем малки частици, наречени аминокиселини, които тялото може да използва.

Пепсинът всъщност подготвя белтъците за тези други ензими, като ги „нарязва“ на по-лесно усвоими парчета. Без пепсин, следващите фази от храносмилането биха били по-трудни и по-бавни. Затова е важно всички ензими да работят в екип, за да може храната да бъде напълно обработена и полезните вещества да се усвоят от организма. Успехът на пепсина и неговата абсорбция е първата стъпка към доброто храносмилане. 

Друг ензим, който се произвежда от стената на стомаха, е гастрин.

 

Заключение

Пепсинът е незаменим ензим, който помага на тялото ни да усвоява белтъците още от първите етапи на храносмилането. Без него този процес би бил непълен и по-малко ефективен, а това би довело до различни здравословни проблеми. Важно е да се грижим за здравето на стомаха и да обръщаме внимание на сигналите, които ни дава тялото при проблеми с храносмилането.

Ако страдаме от подуване, чувство за тежест след хранене или недостиг на енергия, възможно е това да е свързано с нарушено разграждане на белтъци. В такива случаи консултацията със специалист е добър избор, а в някои ситуации може да се обмисли прием на хранителни добавки.

Здравето започва с правилното храносмилане – и пепсинът играе основна роля в този процес.

 

Често задавани въпроси