Зависимости – видове и причини

Обновена: 28.01.2024|

Зависимост – дума, която носи със себе си много негативни конотации в социален контекст, но дали можем да я разгледаме от един различен ъгъл?

Нашето общество стигматизира и отхвърля алкохолно- и наркозависимите, но всъщност самото то създава хора, които попадат в капана на пристрастяването.

Д-р Габор Мате, лекар и автор с дългогодишен опит в сферата на психиатрията и лечението на зависимости, ни предоставя една нова перспектива за разбирането и справянето с тях.

 

Видове зависимости

Според десетата редакция на Международната статистическа класификация на болестите (МКБ-10) зависимостта към психоактивни вещества е описана по следния начин:

„Съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:

  • силно желание за приемане на веществото
  • затруднен контрол върху приема
  • продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици
  • даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти
  • повишен толеранс
  • понякога физиологично състояние на абстиненция.“

 

Но, освен към наркотици и алкохол, съществуват още множество зависимости, които припокриват тези симптоми и могат за се окажат сериозен проблем:

  • обсесивно компулсивно хранене, характеризиращо се със строги диети, както и с непрекъснато мислене за калории,състав на храната и други детайли
  • зависимост от интернет
  • зависимост от социалните мрежи
  • зависимост от видеоигри
  • компулсивно пазаруване (неуправляема необходимост от пазаруване като реакция при стрес, напрежение или усещане за празнота)
  • зависимост от онлайн шопинг
  • сексуална зависимост
  • зависимост от порнография
  • работохолизъм
  • хазартна зависимост
  • зависимост от кофеин
  • тютюнопушене
  • зависимост от медикаменти и хранителни добавки
  • зависимост от власт и контрол

 

Допаминът – хормонът на зависимостите

 

зависимости

 

Зависимостта е употребата на вещество или поведение, което носи незабавно удовлетворение, но в дългосрочен план вреди. Хората могат да развият зависимост буквално към всичко.

Независимо дали е алкохол, психоактивни субстанции, компулсивно пазаруване, хазарт, злоупотреба с храна или нещо друго, винаги става въпрос за удоволствието, което човек получава от секрецията на допамин.

Всъщност хората не се пристрастяват към самите наркотици или нещо външно, а към чувството на облекчение, което изпитват от този невротрансмитер. Чрез него те се опитват да избягат от болката и страданието, което са понесли на по-ранен етап от живота си.

Когато невроналните вериги в мозъка са нарушени – тогава и възниква зависимостта. А нарушаването на функцията на тези невронални вериги най-често възниква още в детството. Зад маската на зависимостите винаги стои лицето на една дълбока и неизцелена травма.

Работата на д-р Габор Мате преосмисля зависимостите като сложен и многопластов проблем, който не може да бъде разглеждан само от гледна точка на химичните процеси или слабата воля.

Той подчертава, че емоционалната болка, детското развитие и социалните фактори са ключови за развитието на зависимостите, като физическата и емоционалната болка се изпитват от едно и също място в мозъка.

За това и хората, които са склонни към пристрастяване, много често са преживели травма или отхвърляне в детството, и търсят лек за душевната си болка отвън.

В действителност опиоидите, като морфин, хероин, метадон, кодеин, фентанил и др. имитират действието на ендорфина – естествен химикал и натурален болкоуспокояващ, който се произвежда в мозъка ни, когато изпитваме удоволствие и любов, и играе важна роля при формирането на връзката майка-бебе.

Зависимостите всъщност са раните на душата, които често се скриват зад външната маска на пристрастяванията. В тях се крие болка, която може да бъде по-дълбока и по-сложна, отколкото се вижда на пръв поглед.

 

Зависимостите като социален проблем

Един от най-известните и значими експерименти, свързани с употребата на наркотици и тяхното влияние върху зависимостта, е бил извършен от д-р Брус К. Александър, канадски психолог, и негови колеги през 1970 година.

„Rat park“ е серия от експерименти с лабораторни мишки, при които една група от тях са били поставени в изолация, а другата група в общност, като и на двете групи са били дадени два контейнера – единият с вода, а другият с разтвор с морфин.

Тези мишки, които били сами в клетката, предпочели да пият от морфиновия разтвор, докато не предозират и умрат. А тези, които били в „парка на плъховете“ – те не развили зависимост от него, защото имали всичко, което им е нужно – чиста вода, сирене, топки, тунелчета за игра и много приятели.

Когато пристрастените плъхове били поставени в другата клетка при останалите, те започнали да приемат морфин по-рядко, а тези от парка, които са преместени в единичните клетки, започват да предпочитат морфина пред водата.

Д-р Брус К. Александър достига до следните изводи:

  • Зависимостите не са индивидуален, а социален проблем.
  • Пристрастяванията се появяват най-вече във фрагментираните общества.
  • Наркотичните и алкохолни зависимости всъщност са малка част от пристрастяванията.

 

Повечето сериозни пристрастявания не включват употребата на наркотици или алкохол, според него.

В книгата си  „Глобализацията на пристрастяването: Изследване на бедността на духа“, д-р Александър разглежда пристрастяването по-скоро като резултат от социални и емоционални фактори, отколкото на конкретни вещества или поведения.

 

Д-р Габор Мате за зависимостите

 

зависимости

 

„Въпросът не е защо си зависим, а защо те боли.“

Габор Мате

Д-р Мате е посветил живота си на разбирането на пристрастяването и неговите първопричини. Работата му хвърля светлина върху идеята, че пристрастяването се простира далеч отвъд стереотипния образ на човек, който се бори с наркотиците или алкохола.

Всъщност д-р Мате предполага, че има множество зависимости, които могат да се проявят в живота ни, много от които са по-малко забележими, но също толкова вредни.

Едно от основните прозрения от работата на д-р Мате е, че пристрастяването е механизъм за справяне с емоционалната болка, травмата или дълбоко вкоренената несигурност.

Ние се пристрастяваме не защото сме слаби или морално грешни, а защото се опитваме да запълним чувството си на празнота.

Независимо дали става въпрос за пристрастяването към вещества като алкохол или наркотици или по-фините зависимости към работата, пазаруването или натрапчивото хранене, всички те служат на една и съща цел – да приглушат болката.

Освен това работата на д-р Мате подчертава критичната роля, която опитът в ранния живот играе при формирането на нашата склонност към пристрастяване.

Детска травма, пренебрегване или неблагоприятни преживявания могат да оставят дълбок корен в психиката ни и да повлияят на развитието на мозъка. Тези преживявания могат да създадат уязвимост към пристрастяване, което продължава в зряла възраст.

Изследванията на д-р Мате ни насърчават да разглеждаме заздравяването на тези ранни рани като жизненоважен компонент за преодоляването на зависимостите.

Д-р Мате вярва, че изцелението от зависимостите е възможно, но че това изисква интегриран подход, в който се работи на физическо, емоционално и социално равнище.

Той подчертава важността на терапия, подкрепа и връщането на хората към смислени социални връзки и се застъпва за холистични подходи, които включват физическите, емоционалните и духовните измерения на пристрастяването.

 

Изходът от ада на зависимостта

Зависимостта – това е дълбока пропаст, в която мнозина от нас могат да попаднат, без да осъзнават какво ги очаква на дъното.

Тя е адът, който ни превръща в затворници на собствените ни страсти. Зад нейната маска се крие лицето на Дявола, който се опитва да ни влачи назад в тъмнината. Това е борба за нашата душа.

Но и дори от ада, човек може да се спаси, защото всъщност това не е място, а състояние.

Първата стъпка към излизането от ада на зависимостта е осъзнаването и признаването на проблема. Това не е лесно, защото често се опитваме да скриваме и оправдаваме нашите зависимости пред себе си и пред другите.

Но те се проявяват във всички аспекти на живота ни, влияейки на нашите взаимоотношения, работа, здраве и емоционално благополучие, и освен да вредят на нас, вредят и на нашите близки.

Следващата стъпка е да се потърси помощ. Зависимостта често изисква професионално лечение и подкрепа. Това не е знак на слабост, а напротив – знак на сила и решителност.

Също така семейната и приятелска подкрепа, любов и разбиране играят важна роля в този процес. Те могат да бъдат най-големите съюзници в борбата със зависимостта, защото любовта е лекарството на душата.

 

Заключение

 

зависимости

 

Преодоляването на зависимостта може да бъде болезнен процес, но именно болката ни дава възможността да открием истинската си сила. Това е пътят към свободата и новото начало.

Всеки човек е стойностен и заслужава да живее щастлив живот без оковите на пристрастяванията. Никога не е твърде късно да се излезе от този ад и човек да се върне към светлината на свободата и надеждата.

Какво представляват зависимостите?

Зависимостта е употребата на вещество или поведение, което носи незабавно удовлетворение, но в дългосрочен план вреди.

Какви зависимости има?

Освен към наркотици и алкохол съществуват зависимост от интернет, зависимост от социалните мрежи, компулсивно пазаруване, сексуална зависимост, зависимост от порнография, работохолизъм, хазартна зависимост и други.

Какви са причините за развиване на зависимости?

Детска травма, пренебрегване или неблагоприятни преживявания могат да оставят дълбок корен в психиката и да повлияят на развитието на мозъка. Тези преживявания могат да създадат уязвимост към пристрастяване, което продължава в зряла възраст.

Категории: Психология|Публикувана: 18.01.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Калина Петкова
Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 28 януари 2024 в 00:00 | Публикувана: 18 януари 2024 в 11:52 | Категория: Психология