Световният океан в най-общ смисъл е най-голямата водна площ на планетата. Тя обединява океаните и моретата на света, свързани пряко или чрез протоци: Тихият, Атлантическият океан, Индийският, Южният и Северният ледовит океан, както и по-малки водни площи, свързани с тях.

Сам по себе си обаче Световният океан не е просто голяма площ вода – той е много повече. От една страна, той е дом на милиарди организми от различен тип и вид, но и е от изключителна важност за цялостния климат. Затова и започваме с…

Важни факти за световния океан

Atmospheric ozone filtering the sun ultraviolet rays. Digital illustration.

Знаете ли, че Световният океан е причината Земята да носи прозвището “Синята планета”? Той покрива цели 71% от повърхността на нашия космически дом. Твърди се още, че именно от него са се зародили първите признаци на живот – микроорганизмите, които в последствие се развиват в животни, които постепенно излизат на сушата и започват своя сухоземен път.

И ако това не са достатъчно впечатляващи факти, които да ни накарат да го опазваме, то важността му в съвремието е не по-малка. От теченията в Световния океан зависи климатът на цялата планета. Те биват топли и студени и промяната с посоката или температурата на дори едно от тях може да реши съдбата на не едно крайбрежно селище.

Нещо повече – Световният океан поема по-голямата част от топлината, която достига до планетата ни от Слънцето. Поглъщайки я веднъж, в последствие той я отдава и така играе голяма роля за балансирането на климата на Земята. В много случаи региони, които граничат със Световния океан, са много по-приятни за живот и там липсват резки температурни колебания.

Световният океан е и домът на най-много организми на планетата. Списъкът включва милиони известни видове бозайници и риби, едноклетъчни организми и корали. И до днешни дни откриването на нови видове продължава с напредването на технологиите.

Не на последно място, нека не забравяме, че от нивата на Световния океан зависят много градове. Това е така както от гледна точка на методи за препитание – риболов и добив на различни материали, така и за местния и регионален туризъм. Фактите и статистическите данни обаче сочат, че за последните години нивата на океаните се покачват със средно 3,66 милиметра/година. Голяма част от причината се дължи на топенето на ледниците и ледените шапки на планетата. Тяхното изчезване обаче има пряка връзка с глобалното затопляне, причинено от общото замърсяване на природата – косвено и на Световния океан.

Основен замърсител на световния океан

Всяка година в Световния океан се изхвърлят над 14 милиарда тона отпадъци. Да, правилно прочетохте – 14 000 000 000. Голяма част от тях са пластмасови.

Много специалисти стигат до там, че прогнозират, че ако замърсяването продължи със същите темпове, след 30 години в океаните ще има повече отпадъци, отколкото живот. А това е равнозначно на екокатастрофа.

Вече споменахме, че най-често срещаните замърсители на Световния океан са пластмасовите отпадъци. Причината за това е, че материалът е евтин, лесен за оформяне в различни изделия и едновременно с това, е много лек и относително издръжлив. Именно последният фактор обаче го прави и изключително вреден за природата. Той подлежи на рециклиране, но не под всичките си форми. Заедно с това, при изгаряне, отделя много вредни за атмосферата газове. При попадане в природата разграждането му отнема, както следва:

  • Пластмаса за изработване на сламки: около 200 години
  • Пластмасови чинии и чаши: около 450 години
  • Памперси, изработени от материали, свързани с производството на пластмасови материали – между 500 и 800 години.
  • Найлонови торбички – в зависимост от дебелината – от 50 до 200 години
  • Пластмасови бутилки – между 180 и 200 години

И това е само част от списъка. Пластмасата, която откриваме в технологиите, също отнема немалко време за разграждане.  Неочаквани пластмасови отпадъци, които много често се срещат в океана, са клечки за уши, опаковки за продукти, капачки, балони…

Други сериозни замърсители на океана

Следващият по ред основен замърсител на световния океан са изоставените или потънали морски съоръжения – над 600 000 тона отпадъци от подобен тип се разграждат и отделят вредни съединения в Световния океан.

На трето място са гумените отпадъци. Гумата е един от изключително устойчивите отпадъци в природата. Автомобилните ви гуми, например, попаднали в природата, се разграждат за между 120 и 140 години. Освен тях обаче в природата попадат огромно количество гумени отпадъци от детски играчки, домакински уреди и много други.

Нека не забравяме и химическите отпадъци – те вредят немалко на екосистемите в моретата и океаните и имат катастрофален ефект върху видове, региони и дори крайбрежната ивица. В тази категория влизат всички разливи на горива и масла, както и химикалите, изляти в океана в следствие на извличане на различни видове материали от морските дълбини.

Обитатели на световния океан и отпадъци – колко от тях стигат до трапезата ни

Отговорът на този въпрос на пръв поглед е лесен – рибата.

Има изключително много видове, които могат да достигнат до масата ни и респективно – да бъдат приети от организма ни с храната. Организациите за световно здраве твърдят, че с всеки прием на морски организми поглъщаме миниатюрни парченца пластмаса. И докато в малки количества веществата не са толкова опасни за нас, то с натрупване във времето биха могли да имат пагубни последствия. Нещо повече – изследвания твърдят, че рибата в океаните има най-високо съдържание на метали в сравнение в всички други храни, които консумираме. Веднъж попаднали в рибата, вредните вещества се пренасят и към хайвера.

Освен това обаче, най-опасни за здравето ни се оказват мидите. Известни още като пречиствателни организми за моретата, те филтрират водата. Затова и много често в тях попадат частици гума, пластмаса и други видове отпадъци. Похапвайки от морското изкушение, дори след термична обработка, те попадат в организма ни.

Какво можем да направим, за да намалим замърсяването на световния океан?

В последните две десетилетия се предприемат все повече мерки за опазване на околната среда – в това число и на океаните.

Редица нови технологии се фокусират върху по-чисто бъдеще за планетата.  Всеки от нас обаче може да даде и своя принос. Важен елемент от това е промяната на нашите ежедневни навици и най-вече – намаляването на използваната на дневна база пластмаса и повече рекциклиране. По-малко търсене ще намали предлагането ѝ, а оттам – ще доведе до по-малко вреди за океаните, моретата и организмите в тях.