Миозит – какво представлява, диагноза и лечение

Много от вас сигурно за чували за миозит, но под други имена. В други случаи сте се сблъсквали с него без дори да разберете, докато не посетите лекар. От всичко, което знаем за това състояние обаче, едно е сигурно: миозитът не е за пренебрегване и е добре да го познаваме, за да го уловим и лекуваме навреме!

Затова и в следващите редове ще хвърлим светлина именно върху него.

Какво представлява миозитът?

По своята същност миозитът като състояние спада към възпаленията. Той засяга скелетните мускули и може да се каже, че е доста коварен, тъй като обикновено има прогресиращ ход.

Иначе казано – с времето той се засилва, ако не му обърнете внимание още в ранна фаза. Важно е да имате предвид, че по-рядко се касае за единични случаи. Много по-често говорим за хронични форми.

Как обаче да го разпознаем?

На първо място е важно да уточним кои точно са мускулите, които засяга. Вече споменахме, че става дума за скелетните мускули. Това са тези мускулни групи, които са изградени от т.нар. скелетни влакна.

Погледнати под микроскоп, те изглеждат като напречно набраздени тъкани. В тази категория попадат едни от най-важните за опорно-двигателната система разтегателни групи: тези на главата, туловището и крайниците. Спокойно бихме могли да кажем, че без тях не бихме могли да се движим и да извършваме дори най-простите движения.

За съжаление симптомите на миозита биха могли да бъдат сбъркани с тези на много по-леки медицински и ежедневни проблеми. Обикновено сигналите, които получаваме, са за тежест, слабост или болка в мускулите. Силата й обаче варира – може да бъде постоянна или спорадична, силна или лека, тъпа или локализирана.

Затова е важно да знаем какви видове миозит съществуват.

Какви са видовете?

В зависимост от произхода и начина, по който се проявява, миозитът може да бъде няколко вида. Всеки от тях има своите специфики, с които е хубаво да се запознаем, ако смятаме, че може да сме развили състоянието.

Остър инфекциозен миозит

Звучи много страшно като диагноза, но всъщност хубавите новини са, че това е един много рядко срещан вид. Причините за развитието му могат да са основно две: вирус или бактерия.

Някои тежки вирусни заболявания могат да предизвикат миозит. За съжаление, понякога дори и по-тежко прекаран грип може да доведе до това. Най-често обаче говорим за вируси, които атакуват червата. При тях често се получава преминаване на бактериите в мускулната тъкан през тази част на храносмилателния тракт. А именно нея засяга най-често миозитът.

Бактериите обаче са далеч по-комплексен причинител на възпалението. Те могат да проникнат в организма и мускулите по различни начини: чрез околната среда през отворена рана, чрез поглъщане и инфекция, която заразява мускулите и кръвта, но и от заболяване на тъкан, разположена около мускула.

При правилно диагностициране и лечение острият инфекциозен миозит се лекува за около 2 седмици.

Травматичен (типичен)

Важно е да започнем с това, че има два типа травматичен миозит. По-често срещаният е т. нар. типичен травматичен.

Той е може би и най-често срещаната форма на възпалението. Най-вече при професионалните спортисти: футболисти, гимнастици, ездачи, хокеисти.

При всеки от тях се засяга различен мускул в зависимост от натоварването, например бедрен мускул при футболистите и ездачите, раменен мускул при гимнастиците и т. н.

Травматичен миозит (осифициращ)

Обикновено се проявява след травма на кост, сухожилие или става в съседство на мускула. Може да бъде счупване или друг тип фрактура, дислокация, нараняване от типа на отворена рана и други. Ако е възникнал кръвоизлив в мускулната тъкан, то има опасност от развитие на възпалението.

Следете внимателно травмата, защото ако следите от нараняването не изчезнат за срок от 7 до 10 дни, може да се касае за случай на „осификация“ или т.нар. вкостяване, от което може да се развие възпалението.

Интерстициален

Това е малко по-специфичен вид миозит. Той засяга мускулите след увреждане и заболяване на вътрешни тъкани, разположени в непосредствена близост до тях. Най-често се проявява при наличието на заболяването туберкулоза, което понякога засяга и съединителната тъкан.

Това се случва поради натрупване на големи количества клетки и предизвиква възпаление в нея след като бактериите преминават от белите дробове към кръвообращението и всички останали системи. Оттам и в мускулите, които са в пряко съседство със съединителната тъкан.

Дерматомиозит

Както се подразбира от името му, този тип възпаление засяга не само мускулите, но и кожата над тях.

Отличава се с допълнителни симптоми: кожни обриви, които са и първото проявление на възпалението. То бива бледорозово и след няколко дни се излющва. След това започват да се появяват и класическите симптоми на миозита, който е засегнал мускула отдолу.

Полимиозит и дерматополимиозит

Смята се, че полимиозитът и дерматополимиозитът са тип автоимунна реакция на организма срещу клетки в тялото ни и по-специално – в мускулите. Тези два типа си приличат по редица от характеристиките си.

Разбира се, отново говорим за възпаление на мускулите, но съществена разлика между двата вида заболяване е, че дерматополимиозита се касае и за засягане на кожата (дермата).

Особеност на тези два типа е, че от една страна все още не е изяснено какво ги причинява. От друга обаче е доказано, че се предават по наследство.

Ювенилен миозит

И този вид подсказва за името си. Той засяга по-млади хора и по-точно – деца между 5 и 15 години. Симптомите и протичането му са много подобни на дерматомиозита.

Разликите се крият в това, че заболяването протича по-тежко и много често се получават вкостявания (осификации). Счита се за типично възникването му в областта на врата и раменете.

Как се диагностицира възпалението?

Не е задължително, ако изпитате болка в мускулите, чийто произход не можете да обясните, това да е миозит. Според различни проучвания, той се проявява при относително малък процент от хората – около 1 на 100 000. И все пак е важно да не го пренебрегвате!

Диагностицирането на възпалението не е лесно. От една стана симптомите са заблуждаващи и разнообразни, а от друга – лекар трябва да ви назначи специфични изследвания.

Миозитът и точният му вид и произход може да се установи по един от следните начини: лабораторно или по метода на инструменталната диагностика.

При лабораторните изследвания се назначава пълна кръвна картина, тъй като някои видове миозит се улавят от повишението на левкоцитите в кръвта. Те индикират, че има възпаление.

Различни видове специализирани кръвни тестове пък могат да посочат дали става дума за инфекциозен миозит или такъв, предизвикан от автоимунен отговор, например. Методите на инструменталната диагностика също включват няколко различни типа скенери и изследвания. Най-точна представа специалистите получават от комбинация от тези подходи.

Лечение

След като се установи видът възпаление, се пристъпва към лечението му. Различните форми на заболяването изискват различни медикаменти и допълнителни грижи.

Когато става дума за инфекция, която води до възпалението, много често се прибягва до антибиотици, инжекции и стероидни препарати. По-леките форми на миозит, от друга страна, се лекуват с по-стандартни медикаменти. Понякога специалистите препоръчват и много почивка до възстановяване на мускула от инфекцията.

Като допълнение към лечението понякога е полезно да приложите и природни средства. Те обаче не са заместители на медикаментите, а само ги подпомагат!

Облекчаващи средства се явяват няколко вида компреси: от лайка, липа, хвощ, мехлем от женшен и други.

Помнете: специалистите винаги назначават индивидуална терапия спрямо конкретния случай. Затова и дори да се съмнявате, че имате миозит от какъвто и да е вид, не предприемайте прием на медикаменти без консултация със специалист. Това би могло да бъде опасно за здравето ви!