Микропластмаса – защо е опасна и как да се предпазим?

Почти две трети от цялата произведена пластмаса остава в околната среда днес. Повечето от нея е под формата на микропластмаси. Това са малки токсични частици, които замърсяват въздуха, почвата и дъждовната вода.

Следователно е почти невъзможно микропластмасата да не попадне в организма ни. Разглеждаме по-конкретно какво представлява микропластмасата и до каква степен е вредна за нас самите, околната среда и как може да се предпазим.

 

Микропластмасата се разделя на два вида: първична и вторична. Примери за първична микропластмаса включват микрозърна, намиращи се в продукти за лична хигиена, пластмасови пелети (или греди), използвани в промишленото производство, и пластмасови влакна, използвани в синтетичен текстил (напр. найлон).

Първичната микропластмаса навлиза в околната среда директно през някой от различните канали – например използване на продукти (напр. продукти за лична хигиена, които се измиват в системи за отпадни води от домакинствата), неволна загуба от разливи по време на производство, транспорт или абразия по време на измиване (напр. пране на облекло, изработено от синтетичен текстил).

Вторичната микропластмаса се образува от разграждането на по-големи пластмаси. Това обикновено се случва, когато по-големи пластмаси претърпят атмосферни влияния, например чрез излагане на въздействието на вълни, абразия от вятър и ултравиолетова радиация от слънчева светлина.

 

Как ни вреди микропластмасата?

 

 

Освен че присъства все повече в околната среда и предизвиква безпокойство за човешкото здраве, тя влизат в тялото ни предимно чрез поглъщане (от храна и вода) и вдишване (от замърсен въздух), но тяхното въздействие върху здравето все още не е напълно изяснено. Въпреки това новопоявилите се изследвания показват, че микропластмасата може да доведе до физически, химически и биологични увреждания.

Един от начините, по който микропластмасата може да навреди на хората, е чрез физическо увреждане. Тези малки частици могат да се задържат в тъкани или органи, потенциално причинявайки възпаление и оксидативен стрес.

Тази възпалителна реакция, ако е постоянна, може да допринесе за хронични здравословни проблеми, като сърдечно-съдови заболявания, храносмилателни проблеми и респираторни заболявания.

Изследванията показват, че вдишаната микропластмаса може да се натрупа в белите дробове, допринасяйки за възпаление на белите дробове, увреждане на тъканите и дори респираторни усложнения.

Микропластмасите също действат като носители на токсични химикали. Самите пластмаси съдържат добавки като фталати и бисфенол А (BPA), които са известни ендокринни разрушители. Когато тези частици се поглъщат или вдишват, те могат да освободят тези химикали в тялото, което потенциално пречи на регулирането на хормоните и репродуктивното здраве.

Някои микропластмаси също пренасят замърсители на околната среда като тежки метали и пестициди, които се прикрепят към частиците и след това се транспортират в човешкото тяло. Тези замърсители могат да увредят клетъчната функция, потенциално повлиявайки на имунния отговор и увеличавайки риска от заболявания като рак.

Дългосрочното натрупване на микропластмаса също е тревожно. Проучванията показват, че погълнатата микропластмаса може да навлезе в кръвния поток и лимфната система, потенциално достигайки до жизненоважни органи като черния дроб и бъбреците.

Това натрупване може да допринесе за клетъчна токсичност и да наруши нормалните клетъчни процеси, въпреки че са необходими повече изследвания, за да се разберат напълно тези ефекти.

Тъй като замърсяването с микропластмаса нараства, разбирането и справянето с потенциалните рискове е от съществено значение. При продължителна експозиция кумулативните ефекти могат да станат все по-сериозни, оказвайки дълбоко влияние върху човешкото здраве и качеството на живот.

 

Как да се предпазим от микропластмасата?

 

 

Едно от първите неща, на които трябва да обърнем внимание е това да минимализираме боклуците, които изхвърляме в природата. Може да се опитаме да се предпазим от излагането на микропластмаса като намалим пластмасата в дома си. Разбира се, за повечето хора ще бъде трудно, почти невъзможно, да премахнат всички пластмасови предмети, но може да се ограничат. Други съвети са:

1. Не затопляйте храна в пластмаса: Пластмасовите контейнери се излугват повече при нагряване затова се препоръчва употребата на непластмасови съдове, когато използваме микровълнова печка. Може да се опитаме също да съхраняваме остатъците в стъклени или метални съдове.
2. Почиствайте често: Прахът в домовете ни може да съдържа микропластмаса, така че честото почистване може да помогне за предотвратяване на излагането ни на нея. Установено е, че прахосмукачката е по-ефективна за предотвратяване на вдишването на микропластмаса, отколкото метенето.
3. Намалете консумацията на преработени храни: Микропластмасата е открита в по-висока концентрация в преработените храни. Съхраняването им дълго време в пластмаса дава по-голям шанс за излугване.
4. Избягвайте консервирани храни с пластмасови обвивки: Ако купуваме храни в кутии, е желателно да се уверим, че избягваме тези, които имат BPA или други вредни пластмаси в облицовката.
5. Филтрирайте водата от чешмата: Филтрирането на вода може да помогне за минимизиране на микропластмасата, но трябва да обърнем внимание на качеството на филтъра, тъй като не всички са еднакви и някои могат да добавят микропластмаса към водата ни.
6. Преминете към многократна употреба: Използването на многократни чаши за кафе, бутилки за вода, кутии за храна за вкъщи и торбички за хранителни стоки, може да помогне за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и следователно да намали потенциалното ни излагане на микропластмаса.
7. Избягвайте козметика, съдържаща пластмаса: Проучване на над 7000 продукта от четирите най-големи производители на козметика в Европа установява, че девет от всеки десет продукта съдържат микропластмаса.
8. Бъдете избирателни с морските дарове: Микропластмасата се натрупва в стомаха на животните. Така че морските дарове, като миди, стриди и други дарове, филтриращи водните басейни, може да съдържат повече микропластмаса. Тя също преминава през морската среда чрез хранителната верига.Ако риба изяде друга, която е яла пластмаса, тя се предава. Микропластмасата също абсорбира токсични химикали, включително DDT, PCBs, живак, олово и други. Тези видове замърсители се биоакумулират, което означава, че стават по-концентрирани и по-токсични, докато се движат нагоре по хранителната верига.

 

Друг съвет е това да избягваме продължителната употреба на едни и същи пластмасови бутилки за вода, тъй като съществува риск пластмасата да се разгради и да се отдели във водата.

 

Заключение

 

 

Микропластмасите представляват нарастваща заплаха за човешкото здраве поради способността им да навлизат в тялото чрез храната, водата и въздуха, причинявайки потенциални физически, химически и биологични увреждания.

Тъй като се натрупват в органи и тъкани, микропластмасите могат да доведат до възпаление, хормонални смущения и други хронични състояния. Разбирането и справянето с тяхното въздействие върху човешкото здраве е от съществено значение, тъй като присъствието им в околната среда продължава да се увеличава в световен мащаб.

Често задавани въпроси