Метапневмовирус: разпространение, симптоми и лечение

Фактът, че метапневмовирус е вирус, произлизащ от Китай, подобно на COVID-19, който промени изцяло живота ни, буди у много хора опасение, че това ще бъде следващата пандемия. Специалистите обаче оспорват подобни твърдения, тъй като метапневмовирус е известен на човечеството от 2001 г. насам и това улеснява реакцията на медиците в случай на повишено разпространение на инфекцията.

Конкретно за България вирусът също не е нещо непознато: през 2024 г. са регистрирани 28 случая. В допълнение, hMPV е сезонно явление, което го прави по-малко опасен от коронавируса, който може де разпространява през цялата година. Повече за симптомите, рисковите фактори и лечението, разказваме в този материал.

 

 

Вирусът обичайно протича тежко само при първо боледуване, особено при кърмачета на възраст между 6 и 12 месеца и деца до 5-годишна възраст. Смята се, че около 10% до 12% от респираторните заболявания при децата са причинени от HMPV. Повечето случаи са леки, но при около 5% до 16% се развиват инфекция на долните дихателни пътища като пневмония.

Метапневмовирусът може да се предава чрез директен контакт с инфектирани хора, по въздушно-капков път или чрез контакт със замърсени предмети или повърхности, последван от контакт с очите, носа или устата. Все пак основното разпространение става при кашляне, кихане или говорене. След боледуване се изгражда имунитет и при потенциално следващо заразяване с човешки метапневмовирус симптомите обикновено са леки, подобни на настинка.

Отслабената имунна система също може да доведе до сериозно прекарване на вируса. Той е сезонен, затова инфекциите са по-често срещани през зимата и ранната пролет. Хората на възраст над 65 години или с налични дихателни проблеми и компрометирана имунна система са в риск от по-тежко развитие.

 

История и същност на метапневмовирус

 

 

Човешкият метапневмовирус е идентифициран за първи път от изследователи в Нидерландия през 2001 г. Те го изолират от деца с респираторни инфекции, които не са свързани с вече известните патогени.

Установено е, че hMPV е част от семейството Paramyxoviridae, което включва и респираторно-синцитиалния вирус (RSV). Оттам произтичат и приликите между тях. Съществена разлика обаче е, че пиковата възраст за тежко заболяване от метапневмовирус е между 6 и 12 месеца, докато RSV е по-опасен при бебета под 6 месеца.

Метапневмовирусът е втората по честота причина (след RSV) за респираторни инфекции при деца.

Генетичните анализи показват, че той е тясно свързан с птичия метапневмовирус и вероятно е негова еволюирала форма. По-изненадващо обаче е откритието, че той циркулира сред хората поне от 1950-те години насам.

 

Симптоми

Инкубационният период на човешки метапневмовирус е между 3 и 5 дни. Симптомите обикновено са леки и могат да включват:

• Кашлица
• Запушен нос
• Хрема
• Треска
• Възпалено гърло
• Гадене
• Повръщане
• Диария

 

За съжаление, в някои случаи проявите на вируса могат да се влошат и да причинят сериозни здравословни проблеми като например тежка инфекция на средното ухо с човешки метапневмовирус. В риск от това са най-вече възрастните с придружаващи заболявания и слаба имунна система. По тази причина е важно в случай че симптомите продължат повече от две седмици или станат тежки, незабавно да се потърси лекарско мнение и оценка.

Други възможни усложнения, които сравнително рядко се срещат, са:

• Хрипове
• Пристъпи на астма
• Трудно дишане
• Недостиг на въздух
• Умора
• Бронхит
• Тежък бронхиолит
• Пневмония

 

Тежкият бронхиолит е гръдна инфекция, която се среща най-често при деца и в редки случаи може дори да бъде фатална. Проучванията показват, че инфекциите с метапневмовирус отговарят за около 5% до 10% от хоспитализациите сред малчуганите.

Бебетата под 1 годинка, заразени с вируса, е възможно да изпитват трудности при правилното хранене.

 

Как се диагностицира и лекува вирусът?

 

 

Диагностицирането на човешкия метапневмовирус е сложен процес, тъй като симптомите често се припокриват с тези на други респираторни инфекции като грип, риновируси и респираторно-синцитиалния вирус. Започва се с клинична оценка, при която лекарят анализира симптомите на пациента, изключва други потенциални заболявания и се информира за историята на контакт с инфектирани хора. Провежда се и физически преглед.

За потвърждение на инфекцията с метапневмовирус се правят лабораторни тестове. Един от най-надеждните методи е обратната транскриптазна полимеразна верижна реакция или методът RT-PCR, който е силно чувствителен и специфичен. Този тест открива вирусната РНК в проби, взети с помощта на тампони от носа, устата или гърлото. Друг метод е антигенният тест, който е по-бърз, но с по-ниска чувствителност, и открива вирусни протеини в дихателните секрети.

В някои случаи може да се приложи вирусна култура, която включва изолиране на вируса в лабораторни условия. Макар този метод да е надежден, той е бавен и не се използва рутинно.

При тежки случаи, когато се подозира пневмония или други усложнения, може да се направи рентгенография на гръдния кош. Това е начин да се оцени степента на увреждане на белите дробове.

 

Лечение и превенция

Няма специфично лечение или лек за този вирус. Тъй като повечето симптоми са леки и изчезват от само себе си, повечето хора се нуждаят само от поддържаща грижа, за да управляват симптомите си, докато се възстанови организма.

Лекарят може да препоръча болкоуспокояващи без рецепта за повлияване дискомфорта, свързан с треска, болка и кашлица. Деконгестантите са от полза за справяне с хремата, а инхалаторите – за проблеми с дишането.

По отношение на превенцията е важно да знаем, че за момента не е разработена ваксина срещу hMPV.

Въпреки това има някои начини, с които може да се намали риска от разболяване за себе си и околните.

Проучванията показват, че случаите на метапневмовирус са се увеличили три пъти в определени страни след пандемията от COVID-19. С други думи, мерките за превенция на коронавируса важат за превенция и на другите респираторни инфекции.

Някои от мерките, които могат да се заемат, включват избягване на близост с болни хора, редовно миене на ръцете със сапун и вода, покриване на устата при кихане и кашляне. Особено важно е след положителен тест за инфекция или дори подозрение за разболяване, човек да си остане вкъщи и да избягва социални контакти, за да не зарази околните.

Понеже метапневмовирусът е сезонен, най-много внимание трябва да си обръщаме през зимата и пролетта и с помощта на правилно хранене, добавки и физическа активност да поддържаме имунитета си.

 

Заключение

 

 

 

Често задавани въпроси