Доц. Атанас Мангъров: Колективният имунитет ще е факт, независимо от нашето желание

„Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав… Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжливото“. Това виждане на поета Дамян Дамянов, публикувано преди близо четири десетилетия, сякаш е писано за днешното време на COVID-19. Може би защото сполетялата ни пандемия е заредена с противоречия. Тя е задача с много неизвестни, породени от  нарастващите напоследък човешки загуби, но и от новите научни открития, свързани със  съмнения, конфликти, страдания, страхове, надежди. Търсейки правилното решение, разговаряме с доц. Атанас Мангъров, специалист по инфекциозни болести и педиатрия, началник на Клиника за лечение на пациенти с COVID-19 при столичната Инфекциозна болница.

– Доц. Мангъров, може ли да се приеме, че колективният имунитет е очакваната светлина в тунела, пътят за преодоляване на COVID-19?

– Колективният имунитет е действал векове наред и няма причина да се съмняваме, че сега не би проработил. Но изходът от последната пандемия би бил благоприятен, ако поне 70% от населението придобие имунен отговор срещу вируса SARS-Cov-2, причинител на COVID-19 (т.е. имунната ни система се научи да реагира срещу този вирус при всяка среща с него). Това може да се постигне с ваксиниране на населението и създаване на групов имунитет, както и чрез естествени механизми, които влизат в действие, когато няма ваксина. За щастие SARS-Cov-2 не спада към особено опасните инфекции. След заразяване с този вирус смъртността е напълно съпоставима с тази на сезонния грип. При положение, че SARS-Cov-2 се предава не само по въздушно-капков път, но и по други начини – контактно битов и фекално-орален, както и поради факта, че все още няма утвърдена ваксина, нито лекарство със специфично действие, инфекцията ще премине през цялото население, рано или късно. И колективният имунитет ще се постигне, независимо дали искаме или не.

– Няма утвърдена ваксина, но вече са създадени множество варианти (английска ваксина, американо-немска, американска, китайска, руска, израелска и други). Нормално ли е това?

– Населението на земята е около 7 милиарда души и ако всички хора се ваксинират, представете си какво количество препарати ще е необходимо. Наистина щурмът към откриване на ваксини в момента е огромен. Бърза се по всички възможни начини, защото ако вирусът премине през населението преди да се проведе масова имунизация, просто ваксините ще станат излишни.

– Доц. Мангъров, знаем, че антителата са серумни гликопротеини, които се образуват след проникване на външен агресор в организма и могат да блокират натрапника като се свързват с него. Колко време се запазват антителата срещу новия коронавирус след преболедуване от COVID-19?

– Болестта COVID-19 съществува от близо една година насам, но коронавирусите действат откакто свят светува. В медицината са известни от 60-те години на миналия век. Имунитетът, който се създава след тях, е траен, като той не се изразява единствено с образуване на антитела. Всеки имунен отговор, срещу която и да е вирусна инфекция, има две страни. Първата са антителата, които унищожават самия вирус. Втората страна са лимфоцитите – клетки на имунната система, които са отговорни за производството на гликопротеини. Една част от въпросните лимфоцити, способни да произвеждат антитела, остават в човешкия организъм като т.нар. клетки на паметта. При повторна среща с вируса, дори ако антителата са вече изчезнали, същите клетки на паметта могат много бързо да реагират. Те са съхранили спомена за началния си сблъсък с агресора и незабавно действат срещу него с образуване на нови антитела. Така се предотвратява настъпването на реинфекция. Такъв имунен отговор се наблюдава при хепатит, морбили, варицела и други зарази. Тази реакция е в основите на имунологията и изобщо не е новост, която се отнася единствено до SARS-Cov-2. Има я при инфекции, провокирани от ентеровирусни, ротавирусни, аненовирусни и пр. вируси.

– Напоследък обаче се публикуват съобщения, че антителата срещу SARS-Cov-2 загиват в рамките на 4 месеца. Как да си обясним тези предупреждения?

– Подобни публикации са част от стратегията на страха, чиято цел е да затвърди у хората усещането, че няма изход от пандемията. От самото й начало проблемите бяха поставени на крайно неадекватна, ненаучна основа, което създаде противоречия и недоразумения. От една страна чакаме да се приложи ефективна ваксина и да получим имунитет, но в същото време ни се внушава, че естественият вирус не води до траен имунитет, когато се сблъскаме с него. Какво реално се постига? Разпространяват се заблуди от хора, които не са запознати с човешката имунология или просто откровено манипулират общественото мнение.

– Доц. Мангъров, по какво естественият имунитет се различава от придобития след ваксиниране?

– При поставянето на ваксина паметта на клетките не е така силна и може да отслабне с времето. Разбира се, има значение по каква технология е направена ваксината и дали чрез нея се привеждат в действие едновременно хуморалният и клетъчният имунитет. (При първия се активира производството на антитела, а при втория – клетъчната памет.) Добрите ваксини задействат и антителата и клетките на паметта.

– Кога човек да се притеснява, че нещо в имунната му система не е наред и вероятно е податлив на инфекции?

– Всички трябва да се грижим за имунната си защита, но специално внимание следва да й отделят хората, които са в лоша физическа форма, системно са обездвижени, страдат от наднормено телесно тегло, както и от хронични сърдечно-съдови, ендокринни, онкологични и други заболявания. Точно тези хора са изложени на по-голям риск от заболяване при среща с респираторна инфекция. Те обикновено я прекарват по-тежко. Ако ги нападне SARS-Cov-2, този вирус може да доведе до декомпенсиране на състоянието им и пострадалите да загинат от хроничното си заболяване.

– Доц. Мангъров, какви са успешните начини за укрепване на имунната система?

– Трябва да живеем здравословно, като следваме азбучните правила за хигиена на труда и бита. Необходимо е да се храним пълноценно и умерено, да си осигуряваме достатъчно движения, да спортуваме. Задължителен е отказът от вредни навици, както тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и други упойващи вещества.

– Вие имате дългогодишни наблюдения върху детското здраве. Как ще обясните факта, че и сред малчуганите се случва заразяване със SARS-Cov-2?

– Никой не е застрахован. Боледуват рядко, предимно тийнейджъри. При малките деца (в кърмаческа и ранна възраст), както и при учениците от началния курс, инфекцията протича много леко. В тази връзка не мисля, че е оправдано затварянето на учебните заведения. Децата би трябвало първи да се срещнат с коронавируса и техните имунни клетки да придобият памет за този агресор. Така в бъдеще ще са защитени. Правилно е при изграждане на колективен имунитет, сред засегнатите от вируса 70 % от населението да попадат най-здравите, най-младите, най-силните, а не обратното – да преобладават възрастните хора с купища придружаващи заболявания.

– Приемате ли виждането на епидемиолога от Харвардския университет проф. Мартин Кулдорф, според когото трябва да се проведе целенасочена защита на уязвимите групи от населението, а останалите да се освободят от карантина?

– Това е разумният подход. Липсата на стратегия за целенасочена защита и масовото карантиниране от началото на пандемията ограничиха възможността на хронично болните да бъдат преглеждани и лекувани нормално. Напоследък се утвърди т.нар. телефонна терапия, която всъщност е антимедицина. Стигна се до задълбочаване на сърдечно-съдовите заболявания, намаляване скрининга за рак, влошаване на психичното здраве. Можем да очакваме още косвени щети от карантинирането, включително срив в детските ваксинации. Моята препоръка е да няма дори частично затваряне и в лечебните заведения да постъпват само COVID-пациенти в тежко състояние, нуждаещи от кислородно лечение, а не всички с позитивен тест.

И още – лекарите от доболничната помощ да се запасят с предпазни средства и както преди пандемията да се грижат за болните, към които са поели отговорност. Колкото повече удължаваме карантинните мерки, толкова ще е по-мъчителна пандемията и по-трудно предпазването на високорисковите хора. Трябва да се върнем към нормалното си съществуване. Така ще намалим щетите за общественото здраве и останалите области от живота ни.