Доц. Атанас Мангъров: Колективният имунитет ще е факт, независимо от нашето желание

Обновена: 07.03.2024|

„Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав… Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжливото“. Това виждане на поета Дамян Дамянов, публикувано преди близо четири десетилетия, сякаш е писано за днешното време на COVID-19. Може би защото сполетялата ни пандемия е заредена с противоречия. Тя е задача с много неизвестни, породени от  нарастващите напоследък човешки загуби, но и от новите научни открития, свързани със  съмнения, конфликти, страдания, страхове, надежди. Търсейки правилното решение, разговаряме с доц. Атанас Мангъров, специалист по инфекциозни болести и педиатрия, началник на Клиника за лечение на пациенти с COVID-19 при столичната Инфекциозна болница.

 

– Доц. Мангъров, може ли да се приеме, че колективният имунитет е очакваната светлина в тунела, пътят за преодоляване на COVID-19?

– Колективният имунитет е действал векове наред и няма причина да се съмняваме, че сега не би проработил. Но изходът от последната пандемия би бил благоприятен, ако поне 70% от населението придобие имунен отговор срещу вируса SARS-Cov-2, причинител на COVID-19 (т.е. имунната ни система се научи да реагира срещу този вирус при всяка среща с него). Това може да се постигне с ваксиниране на населението и създаване на групов имунитет, както и чрез естествени механизми, които влизат в действие, когато няма ваксина. За щастие SARS-Cov-2 не спада към особено опасните инфекции. След заразяване с този вирус смъртността е напълно съпоставима с тази на сезонния грип. При положение, че SARS-Cov-2 се предава не само по въздушно-капков път, но и по други начини – контактно битов и фекално-орален, както и поради факта, че все още няма утвърдена ваксина, нито лекарство със специфично действие, инфекцията ще премине през цялото население, рано или късно. И колективният имунитет ще се постигне, независимо дали искаме или не.

 

– Няма утвърдена ваксина, но вече са създадени множество варианти (английска ваксина, американо-немска, американска, китайска, руска, израелска и други). Нормално ли е това?

– Населението на земята е около 7 милиарда души и ако всички хора се ваксинират, представете си какво количество препарати ще е необходимо. Наистина щурмът към откриване на ваксини в момента е огромен. Бърза се по всички възможни начини, защото ако вирусът премине през населението преди да се проведе масова имунизация, просто ваксините ще станат излишни.

 

Доц. Мангъров, знаем, че антителата са серумни гликопротеини, които се образуват след проникване на външен агресор в организма и могат да блокират натрапника като се свързват с него. Колко време се запазват антителата срещу новия коронавирус след преболедуване от COVID-19?

 

– Болестта COVID-19 съществува от близо една година насам, но коронавирусите действат откакто свят светува. В медицината са известни от 60-те години на миналия век. Имунитетът, който се създава след тях, е траен, като той не се изразява единствено с образуване на антитела. Всеки имунен отговор, срещу която и да е вирусна инфекция, има две страни. Първата са антителата, които унищожават самия вирус. Втората страна са лимфоцитите – клетки на имунната система, които са отговорни за производството на гликопротеини. Една част от въпросните лимфоцити, способни да произвеждат антитела, остават в човешкия организъм като т.нар. клетки на паметта. При повторна среща с вируса, дори ако антителата са вече изчезнали, същите клетки на паметта могат много бързо да реагират. Те са съхранили спомена за началния си сблъсък с агресора и незабавно действат срещу него с образуване на нови антитела. Така се предотвратява настъпването на реинфекция. Такъв имунен отговор се наблюдава при хепатит, морбили, варицела и други зарази. Тази реакция е в основите на имунологията и изобщо не е новост, която се отнася единствено до SARS-Cov-2. Има я при инфекции, провокирани от ентеровирусни, ротавирусни, аненовирусни и пр. вируси.

 

Изследване нана кръвни проби за заразен вирус

 

Напоследък обаче се публикуват съобщения, че антителата срещу SARS-Cov-2 загиват в рамките на 4 месеца. Как да си обясним тези предупреждения?

– Подобни публикации са част от стратегията на страха, чиято цел е да затвърди у хората усещането, че няма изход от пандемията. От самото й начало проблемите бяха поставени на крайно неадекватна, ненаучна основа, което създаде противоречия и недоразумения. От една страна чакаме да се приложи ефективна ваксина и да получим имунитет, но в същото време ни се внушава, че естественият вирус не води до траен имунитет, когато се сблъскаме с него. Какво реално се постига? Разпространяват се заблуди от хора, които не са запознати с човешката имунология или просто откровено манипулират общественото мнение.

 

– Доц. Мангъров, по какво естественият имунитет се различава от придобития след ваксиниране?

– При поставянето на ваксина паметта на клетките не е така силна и може да отслабне с времето. Разбира се, има значение по каква технология е направена ваксината и дали чрез нея се привеждат в действие едновременно хуморалният и клетъчният имунитет. (При първия се активира производството на антитела, а при втория – клетъчната памет.) Добрите ваксини задействат и антителата и клетките на паметта.

 

– Кога човек да се притеснява, че нещо в имунната му система не е наред и вероятно е податлив на инфекции?

– Всички трябва да се грижим за имунната си защита, но специално внимание следва да й отделят хората, които са в лоша физическа форма, системно са обездвижени, страдат от наднормено телесно тегло, както и от хронични сърдечно-съдови, ендокринни, онкологични и други заболявания. Точно тези хора са изложени на по-голям риск от заболяване при среща с респираторна инфекция. Те обикновено я прекарват по-тежко. Ако ги нападне SARS-Cov-2, този вирус може да доведе до декомпенсиране на състоянието им и пострадалите да загинат от хроничното си заболяване.

 

Доц. Мангъров, какви са успешните начини за укрепване на имунната система?

– Трябва да живеем здравословно, като следваме азбучните правила за хигиена на труда и бита. Необходимо е да се храним пълноценно и умерено, да си осигуряваме достатъчно движения, да спортуваме. Задължителен е отказът от вредни навици, както тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и други упойващи вещества.

 

Вие имате дългогодишни наблюдения върху детското здраве. Как ще обясните факта, че и сред малчуганите се случва заразяване със SARS-Cov-2?

 

– Никой не е застрахован. Боледуват рядко, предимно тийнейджъри. При малките деца (в кърмаческа и ранна възраст), както и при учениците от началния курс, инфекцията протича много леко. В тази връзка не мисля, че е оправдано затварянето на учебните заведения. Децата би трябвало първи да се срещнат с коронавируса и техните имунни клетки да придобият памет за този агресор. Така в бъдеще ще са защитени. Правилно е при изграждане на колективен имунитет, сред засегнатите от вируса 70 % от населението да попадат най-здравите, най-младите, най-силните, а не обратното – да преобладават възрастните хора с купища придружаващи заболявания.

 

Деца с колективен имунитет

 

– Приемате ли виждането на епидемиолога от Харвардския университет проф. Мартин Кулдорф, според когото трябва да се проведе целенасочена защита на уязвимите групи от населението, а останалите да се освободят от карантина?

– Това е разумният подход. Липсата на стратегия за целенасочена защита и масовото карантиниране от началото на пандемията ограничиха възможността на хронично болните да бъдат преглеждани и лекувани нормално. Напоследък се утвърди т.нар. телефонна терапия, която всъщност е антимедицина. Стигна се до задълбочаване на сърдечно-съдовите заболявания, намаляване скрининга за рак, влошаване на психичното здраве. Можем да очакваме още косвени щети от карантинирането, включително срив в детските ваксинации. Моята препоръка е да няма дори частично затваряне и в лечебните заведения да постъпват само COVID-пациенти в тежко състояние, нуждаещи от кислородно лечение, а не всички с позитивен тест.

И още – лекарите от доболничната помощ да се запасят с предпазни средства и както преди пандемията да се грижат за болните, към които са поели отговорност. Колкото повече удължаваме карантинните мерки, толкова ще е по-мъчителна пандемията и по-трудно предпазването на високорисковите хора. Трябва да се върнем към нормалното си съществуване. Така ще намалим щетите за общественото здраве и останалите области от живота ни.

Категории: Хранене и видове храни|Публикувана: 03.12.2020|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Ваня Шипочлиева
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

2 Коментара

  1. Guido Fawkes 11.12.2020 at 15:54 - Отговор

    А умирането за какъв отговор да го броим?

  2. Павлина Славова 03.12.2020 at 20:19 - Отговор

    Благодаря ви за професионализма и здравия разум!

Оставете коментар

Обновена: 7 март 2024 в 14:14 | Публикувана: 3 декември 2020 в 16:12 | Категория: Хранене и видове храни