Левкокория (бяла зеница): на какво може да се дължи?

Въпреки че левкокория сама по себе си не е диагноза, наличието на бяла зеница може да бъде симптом на различни очни заболявания. Често проблемът може да бъде забелязан при разглеждане на снимки, правени със светкавица. Най-често отклонението се диагностицира при деца, но може да засегне и възрастни.

 

При левкокория зеницата на окото изглежда бяла или има белезникав отблясък вместо нормалния черен цвят. Това се дължи на анормално отразяване на светлината от вътрешните структури на окото. Може да се срещне и под названията бяла зеница или амавротично котешко око.

За съжаление, явлението може да е признак на сериозни заболявания. Най-често то се свързва с ретинобластом (злокачествен тумор на ретината) или вродена катаракта. Някои от другите причини за левкокория обаче са по-широко разпространени състояния като първично хиперпластично стъкловидно тяло, отлепване на ретината и други очни или системни аномалии.

Това е тревожен симптом, който изисква незабавна консултация с офталмолог, защото ранната диагностика на подлежащото заболяване може да спомогне за предотвратяване на тежки усложнения.

Симптоми на левкокория

 

 

Левкокория се характеризира с зеница на окото, която изглежда бяла или има бял отблясък вместо нормалния черен цвят.

Това явление често бива забелязано от родителя при използване на светкавица за правене на снимки, тъй като вместо червен рефлекс от очите на детето се вижда бял отблясък. Това се дължи на факта, че светлината преминава през зеницата и отразява белия обект, който се намира зад нея.

Въпреки това трябва да имаме предвид, че невинаги забелязването на бяло отражение в зеницата в една снимка може да бъде показателно за този проблем. Повърхността на окото също може да отразява светлината и понякога това може да причини ефект, който прилича на левкокория, но не е същият. Когато се касае за това, отражението обикновено е по-малко и не се появява на едно и също място в различни снимки.

В зависимост от причината за бялата зеница, симптомът може да се наблюдава само в едното око или в двете.

Това е важно, защото ако явлението се проявява само в едното око, то може да е свързано с ретинобластом или вродена катаракта. Ако се проявява и в двете очи, би могло да бъде причинено от друго заболяване.

Децата, които имат левкокория, могат да имат и други зрителни проблеми като затруднения във фокусирането или аномалии в подвижността на очите включително кривогледство (стрaбизъм). В зависимост от основната причина за левкокорията, може да има допълнителни проблеми като болка или зачервяване на окото, проблеми с фокусирането, замъглено зрение и трудности с нормалното движение на очите.

Левкокория: с какви здравословни проблеми може да е свързана?

 

 

Налични здравни проблеми могат да седят зад появата на левкокория. Двете най-чести възможни причинители са:

• Катаракта. Може да присъства при раждането (вродени) или да се развие в детството (педиатрични). Съставлява около 74% от случаите на левкокория при деца. Едностранната катаракта обикновено е спорадична, т.е. възниква сама. Когато засяга и двете очи, обикновено това е знак за друго състояние като синдром на Стиклер (генетично заболяване на съединителната тъкан, което засяга очите, ставите, слуха и структурата на лицето) или галактоземия (невъзможност на организма да разгражда галактоза – захар, намираща се в млякото).
• Ретинобластом. Това е рак на ретината, който засяга около 1 на 15 000-20 000 новородени. Първоначално се развива ретином, нераков растеж, който на по-късна възраст може да се превърне в ретинобластом.

 

Други състояния като отлепяне на ретината, ретинопатия на недоносените и зенична мембрана представляват около 1% от случаите на левкокория в детска възраст.

В още по-редки случаи бялата зеница може да е свързана с:

• Персистираща фетална васкулатура или персистиращо хиперпластично първично стъкловидно тяло (зрителни проблеми, възникнали поради останали от феталното развитие кръвоносни съдове)
• Ендофталмит (вътреочна инфекция)
• Колобома (вродено недоразвитие или липса на част от окото)
• Фамилна ексудативна витреоретинопатия (анормално развитие на ретиналните кръвоносни съдове, което води до отлепване на ретината)
• TORCH инфекции (инфекциозни заболявания, които майката може да предаде на плода като токсоплазма, рубеола, сифилис и други)
• Астроцитни хамартоми (доброкачествени тумороподобни образувания)
• Болест на Коутс (наличие на ретинални съдове, които пропускат течности и липиди, причиняват оток и отлепване на ретината)

 

Изключително важно е правилно да се определи коя от всички тези причини е отговорна за състоянието, за да се третира ефективно пациентът.

 

Диагностика

 

 

Вече уточнихме, че една снимка не може да бъде сигурен признак за левкокория. Ако имаме такива съмнения, е добре да направим още снимки под различни ъгли, защото осветлението, ъгълът на заснемане и качеството на камерата могат да доведат до подобен ефект. Ако проблемът се забелязва на няколко снимки и разликата в цвета изпълва цялата зеница, възможно най-скоро трябва да се посети офтамолог.

Извършва се преглед с офталмоскоп, за да се провери дали червеният рефлекс в зеницата е нормален или липсва. Нормално е, щом светлина попадне в окото, тя да се отразява от ретината и да се вижда като червен оттенък през зеницата. При съмнение за сериозно заболяване като ретинобластом или вродена катаракта може да се направи допълнителна диагностика включително със специализирани образни изследвания като очен ултразвук, оптична кохерентна томография (ОКТ) и флуоресцеинова ангиография.

В случаите, когато детето не може да съдейства за изследването, се провежда офталмоскопия под анестезия, за да се направи детайлен оглед на ретината, лещата и стъкловидното тяло.

Ако има съмнение за тумор или друга структурна аномалия, се препоръчват широко използвани образни изследвания като ЯМР или компютърна томография (КТ), които дават допълнителна информация за състоянието на очния нерв.

Ранното и точно диагностициране е от съществено значение за успешното лечение и запазването на зрението.

 

Лечение на левкокория

Третирането на левкокория зависи изцяло от причината за състоянието. В повечето случаи проблемите, водещи до тази симптоматика, са лечими, но някои са толкова сериозни, че включват отстраняване на цялото засегнато око или част от него.

Ако се касае за катаракта, лечението е оперативно и включва премахване на замъглената леща на окото и замяна с изкуствена леща. Препоръчително е това да се извърши в ранна детска възраст, тъй като забавянето може да доведе до амблиопия (мързеливо око) и необратима загуба на зрението.

При ретинобластом специфичното лечение зависи от точното местоположение на тумора, неговия размер, засегнатите структури, стадия на заболяването и други фактори. Възможно е да се използват химиотерапия (системна или вътреочна), лъчева терапия, криотерапия или лазерна терапия – или пък комбинация от тези методи. При напреднали случаи, когато зрението не може да бъде спасено и има риск от разпространение на рака, може да се наложи енуклеация (отстраняване на окото), за да се запази животът на детето.

Леченията варират значително за по-редките състояния, които могат да причинят левкокория.

 

Заключение

При левкокория зеницата на очите изглежда бяла или белезникава при преглед под лъч светлина. Това може да се забележи на снимки със светкавица, но единично изображение не е достатъчно за изводи – добре е да се направят повече снимки под различни ъгли, за да се определи дали има реален повод за притеснения.

Ако човек наистина има левкокория, то тя може да бъде признак на сериозни заболявания като ретинобластом или вродена катаракта, но също и на други очни аномалии като отлепване на ретината и персистираща фетална васкулатура.

Диагнозата се поставя от офталмолог чрез офталмоскопия и образни изследвания. Лечението зависи от причината – може да включва операция при катаракта, химиотерапия и лъчетерапия при ретинобластом или други специфични методи според заболяването.