Анизометропия – какво представлява?
Анизометропията, както всички състояния, свързани с очите, не е за подценяване, независимо, че може да не доведе до директна слепота. Очите са един, ако не и най-важният сетивен орган и затова е важно да ги пазим възможно най-много. Не случайно изказът е „Ще го пазя като очите си“.
По-долу в статията ще разгледаме по-подробно какво представлява анизометропията, какви са видовете, как се получава, различни усложнения и лечение.
От техническа гледна точка диоптърът е реципрочната стойност на фокусното разстояние в метри.
Това е основно измерване за коригиращи лещи. Хората, които страдат от анизометропия, често са асимптоматични, не показват незабавни признаци, че нещо не е наред със зрението им. Други могат да изпитат леки проблеми със зрението, но никой не е особено забележим, освен ако не бъдат прегледани.
Други хора могат да получат по-сериозни симптоми, като например:
- Зрително замъгляване на едното око
- Редуващо се виждане
- Двойно виждане
- Честа нужда от присвиване
Анизометропия с разлика между очите по-голяма от 3Д трябва да се лекува при деца възможно най-скоро, тъй като може да доведе до амблиопия (състояние, при което зрението в едното око не се развива нормално). При по-големите деца и възрастните лечението е по-трудно. Известно възстановяване е възможно, но за пълна корекция на зрението може да не е така.
Тежестта на тези симптоми понякога може да бъде толкова лоша, че човек да има големи затруднения да вижда с едното или и с двете очи. Каквато и да е тежестта на симптомите, винаги е добра идея да се посети лекар веднага щом се забележат проблеми, тъй като те обикновено може да бъдат коригирани с лещи или операция.
Причини за поява
Изследователите не са сигурни какво причинява грешките на пречупване, които водят до развитие на анизометропия. Вероятно зад лошото зрение може да има както генетични, така и екологични причини. Анизометропия може да възникне след операция на катаракта, извършена на едно око.
Състоянието може да засегне всеки.
Наличието на анизометропия може да доведе до амблиопия и страбизъм. Амблиопията популярно се нарича и мързеливо око, а страбизмът – кривогледство. Анизометропията е сравнително често срещано състояние и се смята, че засяга до 28% от хората.
Видове
Има две широки категории анизометропия: абсолютна и относителна. След това абсолютната анизометропия се разделя допълнително.
Относителна
Относителна анизометропия е състояние, при което има леко разминаване между рефракцията на двете очи, но то не предизвиква значителни зрителни проблеми и не налага специална корекция. В такива случаи мозъкът може да компенсира минималните различия и зрението да остава сравнително нормално.
Абсолютна
Абсолютната анизометропия възниква при значително разминаване между рефракцията на двете очи, което причинява зрителни проблеми и изисква корекция. Състоянието се категоризира допълнително в зависимост от това как всяко око пречупва светлинните лъчи.
Може да бъде няколко вида:
- Обикновена анизометропия: едното око вижда нормално, а другото е миопично (с късогледство) или хиперметропично (с далекогледство).
- Сложна анизометропия: и двете очи са в различна степен миопични или хиперметропични (наричани още аметропични).
- Смесена анизометропия: едното око е миопично, другото е хиперметропично.
- Сложна астигматична анизометропия: и двете очи са астигматични (с неправилна форма на роговицата или лещата), но в различна степен. Има и различия между двете очи в степента на късогледство или далекогледство.
- Проста астигматична анизометропия: едното око е астигматично и късогледо или хиперметропично, а другото е астигматично.
Кои са най-често разпознаваемите симптоми?
Малко вероятно е да се разбере, че дете има анизометропия, освен ако не може да се види, че очите му са кръстосани или блуждаещи. Децата едва ли ще споменат, че не могат да виждат с едното око толкова добре, колкото с другото. Вероятно родителят няма да узнае за анизометропията, докато той или детето не премине през очен преглед.
Малките разлики в рефракционните грешки между двете очи може да не причинят проблеми.
Ако има симптоми от дългосрочна нелекувана анизометропия, те могат да включват:
- Двойно виждане (дипопия)
- Замъглено зрение
- Главоболие
- Лошо възприятие за дълбочина
- Замаяност
- Болка или дискомфорт в очите
Съществуват ли усложнения?
Анизометропията, състояние, при което очите имат различна сила на пречупване, може да доведе до няколко усложнения, ако не се лекува. Най-значимата е амблиопията, или мързеливото око, при което мозъкът “предпочита” едното око, намалявайки зрението на другото.
Проблеми с бинокулярното зрение, като затруднено възприемане на дълбочина и двойно виждане, също могат да възникнат поради борбата на мозъка да слее изображения от двете очи. Анисейконията, при която всяко око възприема различни размери на изображението, може да причини зрителен дискомфорт. В тежки случаи анизометропията може да доведе до страбизъм (кръстосани очи, не са правилно подравнени и не гледат в една посока), което допълнително усложнява зрението.
Освен това може да усложни рефрактивната хирургия като LASIK (laser assisted in situ keratomileusis), което изисква внимателно планиране преди операцията. Ранното откриване и лечение, често с коригиращи лещи или зрителна терапия, са от решаващо значение за ефективното управление на тези усложнения.
Превенция и лечение
Анизометропията може да се лекува по няколко начина. Обикновено се използват коригиращи лещи, но те работят само за тези с разлика по-малка от 4Д между очите. При деца под 12-годишна възраст обикновено се препоръчва зрението да се коригира с контактни лещи. Това гарантира възможно най-доброто зрение и на двете очи, тъй като контактните лещи могат да осигурят по-добро качество на зрение и да помогнат за предотвратяване на амблиопия.
По-големите деца и възрастните обикновено могат да използват контактни лещи или очила, за да подобрят зрението си. Тези с тежка анизометропия обикновено също се съветват да използват контактни лещи. Предпочитаният метод за лечение на пациенти с анизометропия е коригираща хирургия, която понякога може да реши завинаги голяма част или целия проблем.
Въпреки това много хора се страхуват да се подложат на операция, която засяга такъв важен орган и сетиво – дори да е гарантирана безопасността на процедурата.
Типичните хирургични терапии включват няколко основни разновидности.
Рефрактивна корнеална хирургия
Използва се за подобряване на пречупването на светлината на роговицата. Тази операция може да коригира едностранно късогледство, хиперметропия и астигматизъм.
Отстраняване на кристалната леща
Кристалната леща е естествената леща на нашето око. За някои хора премахването може да подобри цялостното виждане. След това зрението във въпросното око може да се коригира със специални очила или допълнителни операции.
Имплантиране на вътреочна леща
Имплантирането на вътреочна леща е сравнително често срещана операция за хора с катаракта или астигматизъм в окото, което сериозно засяга живота им. Въпреки че има няколко варианта на тази операция, окото обикновено се изрязва прецизно, така че лекарят да може да разруши естествената леща. След това на негово място се поставя пластмасова леща за коригиране на зрението.
С какво да внимаваме?
Всяка операция крие рискове. Въпреки че горните не са особено опасни, все пак са възможни усложнения, които могат да доведат до слепота, намаляване на яснотата на зрението или инфекция. По-често може да се получи зачервяване или подуване. Разговорите с лекаря за всички притеснения, които имаме е силно препоръчителен, както и незабавното му информиране за всички налични проблеми, свързани със зрението.
След операция е важно да се следват внимателно препоръките за възстановяване, дадени от лекаря.
По време на този период е много лесно да се навреди на окото, тъй като е много уязвимо.
Човек може да се информира как трябва да процедира, какво да избягва и колко време горе-долу ще продължи възстановяването. Едно от най-важните неща е да не докосваме окото си, докато зараства, дори да сърби или да изтича течност от него. Едно от нещата, които най-често лекарите правят, е да изпишат подходящи капки за очи, които да подпомогнат възстановяването.
Заключение
В заключение, анизометропията е зрително състояние, което, ако не се лекува, може да доведе до сериозни усложнения като амблиопия, проблеми с бинокулярното зрение, анизейкония и дори страбизъм. Ранното откриване и подходящо лечение, включително коригиращи лещи или зрителна терапия, са от съществено значение за предотвратяване на тези усложнения и осигуряване на оптимални зрителни резултати.
Редовните очни прегледи също играят важна роля, особено за децата, за ефективно идентифициране и управление на анизометропия. Чрез своевременното лечение на това състояние хората могат да поддържат добра зрителна функция и да намалят риска от дългосрочни проблеми със зрението, като по този начин подобряват цялостното си качество на живот.
Често задавани въпроси
Какво е анизометропия?
Анизометропията е състояние, при което има неравномерно пречупване между очите на човек.
Какви са симптомите при анизометропията?
Обикновено в началото може да няма никакви симптоми, но с времето да се развият: двойно виждане (дипопия), замъглено зрение, главоболие, лошо възприятие за дълбочина, замаяност, болка или дискомфорт в очите.
Какви операции се извършват при анизометропия?
Ако се стигне до хирургическа намеса, процедурите обикновено биват: рефрактивна корнеална хирургия, отстраняване на кристалната леща, имплантиране на вътреочна леща и още.
Източници
- www.nvisioncenters.com. Guide to Anisometropia (& Treatment Options), Last Updated Aug 22, 2023
- my.clevelandclinic.org. Anisometropia, Medically Reviewed Last reviewed on 10/04/2022
- Gabai A et al. Anisometropia, Last Update: May 11, 2023
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Замъглено зрение може да бъде причинено от множество фактори, някои по-леки, но и други, изискващи незабавно лечение.
Колкото по-рано започне лечението на мързеливо око, толкова по-добри са шансовете за успех. Най-добри са резултатите при деца, започнали преди 7-годишна възраст.
Между 50% и 70% от случаите на увеит са идиопатични, т.е. причината за тях не може да бъде установена. Състоянието най-често засяга хора на възраст 20-60 години.