Левкемия – причини, превенция и лечение

Левкемията е опасно онкологично заболяване на кръвта и най-често срещаният рак при децата под 15 годишна възраст.

 

 

 

 

Специфика на заболяването

През 1845 година германският учен Рудолф Вирхов назовава заболяването “левкемия”, което буквално означава “белокръвие” (от гръцките думи за бяло – leukos, и кръв – haima).

Процесът на произвеждане на патологични клетъчни елементи води до потискане на растежа и узряването на нормални кръвни клетъчни клонове и респективно до отслабване на техните основни биологични функции.

Функцията на белите кръвни клетки е да защитават организма от инфекциите, червените снабдяват тъканите с кислород, а тромбоцитите отговарят за нормалното съсирване на кръвта. При левкемията всички те са изтласкани от новите анормални клетки, натрупани в костния мозък.

 

2. Видове левкемия

Два са основните вида на левкемията, съобразно начина им на протичане – остра и хронична, а спрямо засегнатите клетъчни клонове, тя се дели на миелоидна и лимфоидна. Съществуват и множество подгрупи.

Остра миелоидна левкемия (ОМЛ)

Острата миелоидна левкемия е най-често срещаният вид левкемия при възрастните и обозначава нарушенията, настъпили в хематопоетичните стволови клетки. Те се характеризират с абнормална пролиферация (необичайно разрастване) на неидентифицирани миелобласти, които проявяват тенденция към клонална експанзия (когато клетка с генетична мутация се размножава и образува клони със същата мутация). Тези клетки се натрупват в костния мозък, периферната кръв и други тъкани.

Остра лимфоидна левкемия (ОЛЛ)

Острата лимфоидна левкемия е най-честият вид сред малките деца. За нея е характерна малигнената пролиферация на млади лимфоидни клетки, което означава неконтролирано и злокачествено разрастване на незрели лимфоидни клетки.

Това се случва, когато тези клетки започват да се делят бързо и безконтролно. Те се разрастват в костния мозък, като потискат миелопоезата (образуването и развитието на милоидните клетки), нахлуват в циркулиращата кръв и инфилтрират лимфните възли и далака.

Хронична миелоидна левкемия (ХМЛ)

Хроничната миелоидна левкемия се осъществява в ексцесивна пролиферация (прекомерно и неконтролирано размножаване) на гранулоцитите и на техните предшественици. Тя е единственото заболяване, за което е открита определена и постоянна хромозомна аномалия (абнормна хромозома 22, наречена още филаделфийска).

Хронична лимфоидна левкемия (ХЛЛ)

Хроничната лимфоидна левкемия се изявява в резултат на моноклонална експанзия, когато една клетка, претърпяла генетична мутация или придобила специфична характеристика, започва да се размножава и образува голяма популация. При ХЛЛ настъпва моноклонална експанзия на В- или Т-лимфоцитната популация в относително по-зрял, но не напълно диференциран стадий на развитие.

 

Симптоми и ранни признаци на левкемия при възрастните

 

 

Ранните симптоми на заболяването при възрастни са трудно доловими поради значителната им прилика със симптомите на множество други здравословни проблеми, но тяхното разпознаване е от ключово значение за навременното поставяне на диагноза и лечение. Медицинските изследвания, потвърждаващи левкемия, са биопсиите на костния мозък, както и кръвните тестове.

Най-честите симптоми включват:

• Хронична умора – производството на прекомерно количество нефункционални бели кръвни клетки може да създаде условия за намалено производство на червени кръвни клетки, които пренасят кислород. Това води до анемия, която от своя страна се превръща в повод за неестествената умора и слабост в ранния стадий на болестта.
• Чести повтарящи се инфекции – увреждайки имунната система, левкемията е фактор за повишаване на чувствителността към инфекции – респираторни или на пикочните пътища.
• Внезапна загуба на тегло – промените в метаболизма се дължат на анормалните кръвни клетки и водят до рязко понижаване на теглото.
• Болка и повишена чувствителност в ставите и костите – когато в костния мозък започват да се натрупват левкемични клетки, настъпва остра болка в костите, най-вече в дългите кости и таза. Някои пациенти изпитват по-скоро тъпа или хронична болка. Тежестта и видът на болката варират в зависимост от стадия на болестта и индивидуалните особености на пациента.
• Подуване на лимфните възли – лимфните възли на шията, подмишниците и/или слабините започват да се уголемяват или подуват.
• Усещане за  тежест отдясно или отляво под ребрата
• Необяснимо, но постоянно повишаване на телесната температура ( до 37,5°C)
• Обилно изпотяване (най-вече през нощта)
• Бледа кожа
• Зле зарастващи лезии на кожата и лигавиците
• Нарушено кръвосъсирване, изразяващо се в хематоми (събиране на кръв извън кръвоносните съдове и натрупването й в тъканите), кървене от носа и венците и поява на петехии (малки червени петна под кожата) – тромбоцитите, отговарящи за кръвосъсирването при левкемията са в дефицит, което предизвиква лесни натъртвания и продължително кървене.

 

Кръвна картина при левкемия

Пълната кръвна картина с диференцирано броене предоставя информация за броя и типа на белите кръвни клетки в проба от кръв и диагнозата се заключва при значително повишение в левкоцитния брой. Не са редки случаите на левкемия, при които се наблюдава анемия в резултат на понижените нива на хемоглобин и тромбоцити в кръвта.

Обикновено се прилагат различни кръвни тестове:

• Имунофенотипно изследване на периферните кръвни клетки за идентифициране и класифициране на различни видове клетки в кръвта.
• Морфолигичен анализ на кръвните клетки за разпознаването на абнормни или незрели кръвни клетки.
• Измерване на утайка в периферната кръв. Тестът не е специфичен за левкемия, но се свързва с възпаление, инфекция или злокачествени заболявани.

 

Рискови фактори, предпоставящи развитието на заболяването

 

 

Трудно е да се бъдат посочени еднозначно и конкретно предпоставките за появата на левкемия, но редица изследвания са успели да идентифицират някои фактори, обуславящи развитието на заболяването. Те са комплексни и се свързват най-вече с генетичната предопределеност, излагането на токсични елементи от околната среда и навиците, касаещи се до начина на живот.

Генетични причини

Най-често срещаната генетична мутация, предопределяща левкемията, е синдромът на Даун заради наличието на пълна или частична допълнителна хромозома 21, която носи риска да наруши нормалното развитие на клетките, включително тези, отговорни за производството на белите кръвни телца. Хромозомните аномалии са централен фактор в развитието на много от видовете левкемия.

Токсична околна среда и навици

Излагането на високи нива на радиация и продължителното излагане на някои химикали като бензена, съдържащ се в цигарения дим и бензина, се явяват като силно рискови фактори. И още – някои вирусни инфекции като човешкия Т-лимфотропен вирус тип 1 (HTLV-1), тютюнопушенето и затлъстяването .

Важно уточнение е, че е възможно да възникне заболяването без известните рискови фактори, както и изобщо да не настъпи въпреки тяхното наличие.

Иновативно лечение и терапии за лечение на левкемия при възрастни 

Хроничната лимфоцитна левкемия минава през четири стадия на развитие. В ранните етапи не се прилага медикаментозно лечение, а само активно се проследява и мониторира състоянието на пациента. В по-късните стадии се налага незабавно назначаване на лечение, съобразено с цялостното състояние на организма.

До момента се прилагат следните методи за лечение:

• Химиотерапия – венозно или под формата на лекарства се приемат химикали, които унищожават образувалите се ракови клетки.
• Лъчетерапия – целта отново е чрез лъчение да бъдат унищожени канцерогенните клетки.
• “Прицелна” терапия – лекарства, насочени към специфична част от раковите клетки.
• Трансплантация на костен мозък/ стволови клетки – при автоложна трансплантация част от стволовите клетки на пациента се взимат, за бъдат замразени, съхранени и използвани по-късно. След високи дози химиотерапия и лъчетерапия, стволовите клетки се инжектират интравенозно обратно в тялото. Освен автоложната трансплантация, съществува и алогенна трансплантация (със стволови клетки от донор), която също се използва при лечението на левкемия и други хематологични заболявания.
• Имунотерапия – осъществява се с лекарства, които стимулират имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки

 

Превенция

 

 

Някои редовни практики могат да понижат риска от онкологичното заболяване:

• Редовно провеждане на профилактични прегледи и кръвни изследвания
• Правилно и навременно лечение на т.нар „простудни заболявания„
• Избягване на силно преработени храни с добавки и злоупотреба с цигари и алкохол
• Прием на антиоксиданти (селен, цинк, бета-каротен и др.)
• Предпазни облекла за служителите в сфери с токсична радиация
• Строг контрол на работещите в химическата индустрия

 

Колко дълго се живее с левкемия?

Хроничната левкемия е много по-добрата диагноза спрямо острите форми. За нея е характерна по-бавна прогресия, докато не настъпи един точно определен момент на така наречената „бластна криза„, който я превръща в остра. Тогава смъртта може да настъпи в резултат на различни последици от заболяването. Продължителността на живота на пациента се определя от навременната медицинска намеса, общата картина и стадият на заболяването.

Възможно е да се постигне дългосрочна емисия, която поддържа живота в продължение на няколко години, дори деситилетия, но при напреднал стадий на остра левкемия прогнозите са в порядъка на няколко месеца. Колкото по-млад е пациентът, толкова по-големи са шансовете за оцеляване.

 

В заключение

За диагностично-терапевтичния процес най-важно е познаването на същността и спецификите на заболяването. Съвременните терапевтични постижения предлагат реални възможнсти за излекуване на 70% от случаите на заболели пациенти с някои от новите форми, а изследванията интензивно продължават.

 

Често задавани въпроси