Латентен диабет – какво не знаем за заболяването?

Знаехте ли, че диабетът може да остане неразпознат в продължение на 30 години? Но не, това не е диабет нито тип 1, нито тип 2. Това е латентен автоимунен диабет при възрастни (Latent Autoimmune Diabetes of Adults – LADA) – диабет, чиито симптоми се наслагват и проявяват чак след 30-годишна възраст. 

Латентен диабет има характеристики на диабет тип 1 и 2. Затова алтернативното му име е диабет 1,5. 

Няма ясна причина за поява на латентен диабет. Имунната система атакува и унищожава бета- клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин, но точната причина за тази автоимунна реакция все още не е известна. Знае се, че при латентен диабет има силен генетичен компонент, което означава, че може би човек е по-податлив, ако родителите му също са страдали от него.

Най-лошото, което би могло да се случи като усложнение, е да не получим правилното лечение. Както вече стана ясно, латентен диабет прилича много както на тип 1, така и на тип 2. Много често се бърка с диабет тип 2 и поради тази причина се изписва грешното лечение.

При нисък инсулин тялото не може да се храни с натрупаната глюкоза и остава без енергия въпреки наличието на захар в кръвта. Тогава тялото прибягва към резервната енергия – мазнините. Тогава настъпва животозастрашаващо състояние диабетна кетоацидоза. Излишната глюкоза се изхвърля чрез урината (глюкозурия), а пациентите отслабват рязко без да разбират защо.

Диабетната кетоацидоза е сериозно и спешно състояние, което изисква незабавна медицинска намеса. Пациентите могат да изпитват силна жажда, сухота в устата, гадене, повръщане и болки в корема. Дишането може да стане бързо и дълбоко, а дъхът придобива ацетонов аромат. Ако не се лекува навреме, кетоацидозата може да доведе до обезводняване, електролитен дисбаланс и сериозни увреждания на органите.

 

Как е открит?

LADA диабетът е открит сравнително късно. През 1993 г. датският ендокринолог Джордж Айзенбарт започват да проучват клиничните картини на хора, диагностицирани с диабет тип 2, но по-късно са развили автоимунни маркери. Айзенбарт нарича състоянието „латентен диабет“ – скрит, без явни прояви, с бавна прогресия.

Първата проява на пациентите била резкия спад в теглото. Преди това те имали напълно нормален и здравословен индекс на телесната маса (ИТМ). 

 

Колко често се среща?

 

 

Латентен диабет съставя между 2 и 12% от всички случаи на диабет тип 2. Засегнатите пациенти най-често се диагностицират след 35-годишна възраст и първоначално погрешно. Най-често тази диагноза се бърка с диабет тип 2. 

Вероятно много от пациентите дори не са чували за латентен диабет, а всъщност го имат. Близо 530 милиона души са диагностицирани с диабет тип 2 в световен мащаб, което означава, че сред тях милиони вероятно са погрешно диагностицирани, а всъщност страдат от LADA. 

Другите имена на болестта са диабет тип 1,5 или бавно прогресиращ диабет.

 

Симптоми

Симптомите на латентен диабет много приличат на симптомите на диабет тип 2.

Именно поради тази причина симптомите му често се бъркат с: 

• Много често чувство за силна жажда;
• Нужда от по-често уриниране;
• Чувство за глад дори след хранене;
• Внезапна и необяснима загуба на тегло;
• Замъглено зрение;
• Гадене;
• Суха и сърбяща кожа;

 

Наднорменото тегло е огромен рисков фактор за диабет тип 2, но пък интересното е, че хората с латентен диабет имат по-често здравословно тегло, защото болестта им не се дължи предимно на инсулинова невъзприемчивост, а възниква по автоимунен механизъм.

 

Причини за развитие на заболяването

 

 

Както вече стана ясно, диабет тип 1,5 е автоимунно заболяване. Латентен диабет се случва, когато антитела погрешно атакуват и унищожават клетки от панкреаса, които произвеждат инсулин. Когато тези клетки са унищожени/потиснати, панкреаса не произвежда инсулин и глюкозата се натрупва в кръвта. В този контекст LADA прилича на диабет тип 1. Хората, страдащи от диабет тип 1, се нуждаят от инжекции с инсулин цял живот и много често са диагностицирани като деца или юноши.

Но в контекста на момента на диагнозата, LADA прилича и на диабет тип 2, защото повечето хора са диагностицирани като вече са възрастни. Симптомите започват да се развиват бавно, защото самия панкреас е потиснат прогресивно. Поради тази причина пациентите могат да нямат нужда от инсулин с години. 

Именно заради това диагнозата се бърка с диабет тип 2, но пък наподобява диабет тип 1 (защото е автоимунно заболяване). Това е причината да бъде кръстен с това име – диабет 1,5 – нещо между диабет тип 1 и 2. 

 

Диагностициране

Диагностицирането на латентен диабет често представлява предизвикателство, тъй като заболяването се развива постепенно и в ранните си етапи наподобява диабет тип 2. Много пациенти са с нормално тегло и външен вид без инсулинова резистентност, което допълнително затруднява правилното диагностициране.

Първоначално LADA може да бъде открит чрез стандартни изследвания за диабет, като повишена кръвна захар на гладно, орален глюкозотолерантен тест или повишени стойности на гликиран хемоглобин. Тези показатели обаче не са достатъчни, за да се разграничи диабет тип 2 от латентен диабет.

Ключов момент в диагностицирането е изследването за автоантитела, които показват автоимунно разрушаване на клетките на панкреаса. Най-често се установяват антитела anti-GAD, IA-2, ZnT8 или ICA.

Стойността на С-пептида също има значение. При латентен диабет стойностите на С-пептида обикновено са по-ниски в сравнение с диабет тип 2 и показват прогресивно намаляват с времето.

Неправилното класифициране на заболяването като диабет тип 2 може да доведе до неподходящо лечение.

 

Лечение на латентен диабет

 

 

Лечението на латентен диабет е насочено към постигане на добър контрол на кръвната захар, забавяне на разрушаването на панкреаса и предотвратяване на усложнения. За разлика от диабет тип 2, при латентен диабет основният проблем не е инсулиновата резистентност, а постепенното намаляване на инсулина. 

В ранните етапи на заболяването някои пациенти могат временно да поддържат сравнително стабилни нива на кръвната захар чрез балансиран хранителен режим, физическа активност и ограничен прием на бързи въглехидрати. Но при повечето хора тези мерки са недостатъчни в дългосрочен план.

Все по-широко се приема, че ранното започване на инжекции с инсулин е ключов елемент в лечението. Прилагането на ниски дози инсулин може да намали натоварването върху панкреаса и да забави неговото изчерпване.

Хората с LADA трябва да бъдат информирани за естеството на заболяването, симптомите на хипергликемия и хипогликемия, както и за риска от диабетна кетоацидоза. Самонаблюдението на кръвната захар и редовните лекарски прегледи са съществена част от успешното лечение.

 

Заключение

Латентният автоимунен диабет при възрастни (LADA) е скрит диабет с характеристики както на тип 1, така и на тип 2. Развива се бавно при възрастни, често се бърка с диабет тип 2, но е автоимунен (като диабет тип 1). Ранното диагностициране чрез автоантитела и С-пептид, правилното лечение с инсулин и контролът на кръвната захар са ключови за предотвратяване на усложнения.