Контрацепция включва различни методи, всеки от които цели предпазване на жените от нежелана бременност. Това става чрез предотвратяване на срещата на сперматозоидите с яйцеклетката и нейното оплождане. Контрацепцията е важен аспект на семейното планиране, който дава възможност на партньорите да планират момента, в който искат да уседнат и да създават потомство. Съществуват 6 групи, в които попадат методите за предпазване от забременяване:

• Природни
• Бариерни
• Хормонални
• Вътрематочни
• Хирургични
• Спешна контрацепция

Въпреки че естествените методи на контрацепция са широко разпространени, особено сред семейните хора, те имат най-нисък процент на успеваемост, вариращ между 20-70 % спрямо различните видове.

Прекъснатият полов акт е един от най-предпочитаните природни начини за предпазване, като неговият процент на неуспех през първата година варира от 4% при идеално използване до 27% при типично използване.

Успехът зависи от множество фактори. Нужно е мъжът да има пълен самоконтрол и да се въздържа от еякулация във влагалището. Дори това условие да е изпълнено, трябва да сме наясно, че в предеякулатната течност, чието отделяне е напълно несъзнателно и неконтролируемо, могат да се съдържат сперматозоиди с оплодителна способност.

Въпреки това възможността за забременяване от предеякулат е сравнително ниска, тъй като различните проучвания относно съдържанието на сперма в предякулационната течност са противоречиви. При някои мъже изобщо не се открива сперма в тази течност, но все пак трябва да знаем, че е възможно по този начин да се забременее, ако жената е в овулация и в предякулата се съдържат сперматозоиди.

Прекъснатият полов акт не е подходящ, ако мъжът има проблеми като преждевременна еякулация.

Календарният метод е друг метод на контрацепция, който жените често комбинират с прекъснат полов акт. Комбинирането на двата значително увеличава тяхната успеваемост. При календарния метод се прави периодично въздържане от полови контакти в периода около овулацията.

Ако се използва сам по себе си, при него забременява всяка 1 от 4 жени. Това се случва, защото не можем да бъдем сигурни за точния момент на овулация, тъй като тя се влияе от редица фактори като климатични промени, прием на лекарства, засилен стрес и здравословни проблеми. По правило се приема, че овулацията настъпва на 14 дни от първия ден на последната менструация, в случай че цикълът е редовен и е с продължителност от 28 дни. Разчита се на това, че яйцеклетката може да бъде оплодена само 24 часа, а сперматозоидите имат фертилни способности от 5 до 7 дни.

Колкото и добре да звучи този метод, при жените с по-кратък или по-дълъг от 28 дни, както и при тези с нередовен цикъл, методът не е особено ефективен.

Друг начин за по-точно изчисляване на времето за полово въздържание е това да се отчете дължината в дни на 6 последователни менструални цикъла, като се извадят 18 дни от най-краткия и 11 дни от най-дългия период. Така предполагаемият фертилен период обаче обхваща повече от половината от дните, през които липсва менструално кървене. Това би лишило двойката от интимни преживявания за доста дълго време. Освен това не може да се приложи при жени с нередовен цикъл, неправилно генитално кървене, преминали след скорошен аборт, както и при кърмачки.

Може да се комбинира с метода за измерване на базална температура. При него се измерва температурата (най-добре ректалната температура) сутрин преди ставане. Ако тя е повишена, това сигнализира за настъпване на овулация. Идеята е, че към полови контакти може да се премине след три последователни дни, в които се измерва по-висока базална температура.

Този по-малко известен метод на контрацепция е за жените, които кърмят. За да бъде успешен, обаче трябва да се спазят някои условия.

Нужно е жената да кърми през интервал не по-голям от 4 часа, включително нощем, когато интервалът може да се увеличи на 6 часа. Освен това трябва менструалният цикъл да не се е възстановил и кърмачето да не е на повече от 6 месеца.

Причината някои жени да използват лактационна аменория за предпазване е, че за момента специалните перорални контрацептиви (minipill-таблетка), подходящи за кърмещи жени, не са налични в България. Едва след 6-тата седмица могат да започнат да се приемат по стандартната схема, но въпреки това не са препоръчителни поне 6 месеца след раждането, защото могат да доведат до потискане на лактацията и намаляване или прекъсване на кърмата. Поради това препоръките са те да бъдат започнати поне 6 месеца след раждането.

Алтернативен метод за контрацепция по време на кърменето са вътрематочните спирали, за които по-натътък ще споменем.

Бариерните контрацептиви създават механична или химична бариера, която предотвратява проникването на сперматозоидите в маточната кухина. Такива са например кондомите, диафрагмите, спермицидните кремове и други. Ефективността на всеки от тях е както следва: презервативи – 85-98%, диафрагми – около 85% и спермициди – 75-80%.

Превервативите са може би най-популярният метод от всички начини за контрацепция, защото предпазват не само от забременяване, но и от полово предавани инфекции.

Целта на мъжкия презерватив е да събере спермата и така да предотврати проникване на сперматозоиди във влагалището. Той е лесен за закупуване и за употреба и освен това има липса на противопоказания, свързани с него. В някои случаи може човек да има алергия към материалите, от които е изработен, но това рядко се среща.

Предпазването от нежелана бременност с мъжки презервативи е особено подходящо при честа смяна на партньорите и противопоказания за използването на други методи и т.н.

Има и дамски кондоми, които могат да се поставят до 7-8 часа преди секс и да се използват за вагинален или анален секс. Подходящи са за употреба по време на менструация. Повечето модели, предлагани в търговската мрежа, имат гъвкав пръстен в двата края. Вътрешният пръстен държи презерватива във влагалището, а външният пръстен предотвратява избутването на презерватива във влагалището (и също така покрива част от вулвата).

Повечето женски презервативи са изработени от полиуретан или нитрил, така че е безопасно да се използват за хора с алергии към латекс. Те също могат да се използват с повечето видове лубриканти.

Основният риск от употреба на дамски кондоми е свързан с грешното им използване. За да се избегне, добре трябва да се запознаем с инструкциите за слагане. Освен това е важно да знаем, че двата вида, женски и мъжки презервативи, не бива да се използват заедно.

Подобна е ситуацията и при диафрагмата, като е много важно тя да се сложи правилно дълбоко във влагалището. Разликата е, че тя не предпазва от ППИ и се слага малко по-трудно.

Представлява малка силиконова шапчица, чийто гъвкав край трябва да се намести така, че да покрива отвора на матката (шийката) и да предотврати възможността сперматозоидите да достигнат до яйцеклетката.

За да се постави диафрагмата, първо трябва да се изпразни пикочния мехур и да се провери дали тя не е скъсана. Повърхността се намазва със спермицид. Поставя се непосредствено преди секс, а след половия акт не бива да се изважда в продължение на 6 до 8 часа.

Диафрагмите се предлагат в различни размери.

Спермицид често е под формата на гел, който може да се използва самостоятелно или в комбинация с диафрагмата. При втория вариант той се нанася по вътрешната страна на диафрагмата, преди тя да се сложи. Целта му е да убие сперматозоидите или да забави движението им.

Използвани сами по себе си, спермицидите се намазват или слагат във влагалището най-малко 15 минути преди секс.  Това е изключително важно, защото контрацептивният им ефект трае до 1 час. Ако за това време не се осъществи полов контакт, е необходима повторна апликация.

Възможно е използването на презервативи и спермицид да се комбинира, като дори има специални презервативи, намазани с такъв гел. Това е важно, ако държим да се предпазим и от ППИ.

Различните видове носители на спермицид включват: кремове, желета (гелове), супозитории (свещички), пенести таблети, аерозолна пяна и влагалищна гъба.

Съществуват различни хормонални методи, като те се различават по вида на хормон, количеството му и начина, по който той навлиза в тялото на жената. Общото между всички тях е, че са високо ефективни, но не предпазват от полово предавани заболявания.

Хормоналната контрацепция разчита на екзогенно въвеждане на хормонални препарати, потискащи нормалното функциониране на оста хипоталамус – хипофиза – яйчник. Това важи както за комбинираните перорални препарати със синтетичен естроген и гестаген, така и за прогестагенните препарати, откриващи се под формата на таблети, пластири, импланти.

Трябва да сме наясно, че тези методи са рискови, тъй като влияят на хормоните, от които зависят множество процеси в тялото. Свързаните с тях странични ефекти могат да направят хормоналната контрацепция нежелана и дори противопоказна за някои хора. Решението дали да преминем към такъв начин на предпазване се взима задължително с лекарско мнение.

Оралните хормонални средства, познати и като противозачатъчни, са от най-разпространените форми на хормонална контрацепция. При правилна употреба тяхната ефективност е 97-99%, като за целта се приемат всеки ден по едно и също време с или без пауза от седем дни.

Приемането на противозачатъчни дори се препоръчва при някои здравословни състояния и проблеми като например ендометриоза и акне. Смята се, че може да намали риска от поява на някои видове рак, кисти на яйчниците, миоми, образувания на гърдите и др.

Това не значи, че не съществуват и негативи от придържането към този вид хормонална контрацепция. Най-честите странични ефекти включват главоболие, гадене, повишена чувствителност на гърдите, променливо настроение, нередовно кървене. Жените над 35 години, особено активните пушачки, са в риск от тромбоза и рак на млечната жлеза, особено ако отдавна приемат орални контрацептиви.

Множество жени описват как животът им се е подобрил в пъти, след като са спрели да използват този начин за предпазване от бременност. Други пък са изключително доволни от него, а трети забременяват заради недобро следене на приема на орални контрацептиви. Мненията и резултатите са смесени, затова решението трябва да бъде добре обмислено.

Тази инжекция съдържа прогестерон, благодарение на което предотвратява овулацията и предпазва от нежелана бременност в рамките на 8 до 12 седмици след инжектиране. Поставянето обикновено става по време на първите пет дни на менструацията.

Ефективността е около 99%, като методът е доста по-лесен от ежедневния прием на орални контрацептиви. Освен това инжекциите предоставят известна защита срещу рак на лигавицата на матката, кисти на яйчниците и извънматочна бременност.

Методът е подходящ за жени, които не могат да приемат естроген, тъй като такъв не се съдържа в инжекцията. Приемлив е и за жени, които кърмят.

Възможните странични ефекти са подобни на тези от оралните хормонални средства с допълнение потенциалното тежко и продължително менструално кървене.

Противопоказанията отново трябва да бъдат изкоментирани с медицинско лице, тъй като инжекцииите са неподходящи при различни здравословни състояние като хормонално зависим рак, мигрена, проблеми с черния дроб, анамнеза за тромбоза или остеопороза.

Сравнително по-малко познат метод на предпазване от бременност е хормоналният пластир. Това е тънка, трансдермална лепенка, която, сложена върху кожата, отделя синтетичните хормони естроген и прогестин.

Ефективността на този метод е същата като тази при използване на комбинирана орална контрацепция.

Пластирът може да се сложи на различни места от тялото като горната външна част на ръката, седалището, корема или горната част на гърба.

Поставянето става върху чиста и суха кожа на първия ден от менструалния цикъл или в първата неделя след този ден. Точно една седмица по-късно и нито ден по-късно трябва пластирът да бъде сменен. На третата седмица се прави почивка от една седмица, за да настъпи менструалния цикъл.

Плюсът на този метод на контрацепция е, че не трябва ежедневно да се мисли за приема на противозачатъчни. С пластира може спокойно човек да се къпе и да тренира. Освен това ефективността не се повлиява от диария или повръщане, както е при хапчетата.

Възможни са странични ефекти като например гадене, реакция на мястото на приложение, дискомфорт в гърдите, подуване или болка, главоболие, емоционална нестабилност, нередовно кървене и/или зацапване.

Отново в най-голям риск от усложнения са жените над 35, които активно пушат. За жалост са възможни следните здравословни проблеми вследствие от продължителна употреба: риск от тромбоемболични инциденти, сърдечно-съдови увреждания, чернодробни нарушения, формиране на камъни в жлъчния мехур и други.

Имплантът за контрацепция е малка, тънка пръчица, която се поставя под кожата. Поради съдържанието си на етоногестрел, форма на хормона прогестерон, той е безопасен начин за предпазване, като има продължителност до три години.

За поставяне процедурата се извършва под локална анестезия, а имплантът се поставя под кожата във вътрешната страна на горната част на ръката. Това става в първите пет дни от започване на менструалното кървене.

Понеже имплантът съдържа барий, лесно може да бъде проверено дали е поставен правилно с помощта на рентгенови лъчи.

Ефективността е около 99% отново. Подходящ метод е за кърмещи жени и такива, които не могат да приемат естроген.

В първата година е възможно да има рядко, нередовно или дори отсъстващо кървене. Страничните ефекти са сходни с тези от другите хормонални контрацептивни начини, плюс вагинит или вагинална сухота.

Представлява мек, гъвкав пръстен, който се поставя във влагалището на първия ден на менструалния цикъл или на петия ден и отделя хормоните прогестерон и естроген. Там той остава три седмици, след което на същия ден от седмицата, на който е поставен, се маха, за да дойде цикълът. В края на четвъртата седмица се поставя отново.

Трябва да се има предвид, че в първите 7 дни от поставянето (когато се използва пръстен за първи път) хормоните още може да не действат, затова трябва да се използват други предпазни средства.

В редки случаи пръстенът може да падне, тъй като вагиналните мускули го държат, но ако се случи, се изплаква под хладка вода и се слага отново не по-късно от 3 часа.

Вътрематочната контрацепция се постига чрез поставяне на спирала в кухината на матката. Хубавото на този метод е, че е постоянен. Той действа, като попречва на оплодената яйцеклетка да се имплантира в лигавицата на матката. Успеваемостта е 98-99% за петгодишна употреба.

Поставянето се прави от здравен специалист, но оплакванията от болка по време на процедурата и кървене и зацапване след нея са чести. Веднага след поставяне спиралата започва да действа. Преди да се премине към този метод, трябва да бъде сигурно, че няма инфекция на влагалището.

Видовете спирали са два: медни и хормонални. Първият вид освобождава малки количества мед в матката, което създава токсична за сперматозоидите среда. Това предотвратява оплождането на яйцеклетката. Ефективността обичайно е 10-12 години. Този вариант избират жени, които не желаят хормонална контрацепция.

Недостатък е, че медната спирала може да предизвика по-болезнени и засилени менструации, особено през първите месеци.

Хормоналната спирала освобождава малки количества от левоноргестрел, който сгъстява цервикалната слуз и така затруднява движението на сперматозоидите и потиска овулацията. Продължителността е от 3 до 7 години.

Разликата като резултат с другия вид е, че този може да намали или дори да премахне менструалното кръвотечение и болките по време на цикъл. Недостатъците традиционно са си свързани с хормоните.

И при двете спирали съществува риск от тяхното разместване, което може да доведе до нежелано забременяване.

Трайната стерилизация е постоянна и може да се извърши както при мъж, така и при жена. За жените целта е прекъсване на проходимостта на маточните тръби, а за мъжете – прекъсване на семепроводите чрез вазектомия.

Подобен избор може да бъде направен от хора над 30, които вече са имали деца и нямат бъдещи репродуктивни планове. Въпреки това решението трябва да бъде добре обмислено заради неговите необратими последствия.

При жените най-често се извършва тубарно лигиране под упойка, т.е. фалопиевите тръби се връзват, запечатват или запушват. Този процес е необратим. Ефективността е около 100%, като има минимален риск от забременяване и то при пропуски в извършването на процедурата. По този начин се избягват хормоналните методи на контрацепция, които са свързани с неприятни странични ефекти. Методът не повлиява менструалния цикъл, което също е един голям плюс.

Рисковете са типичните усложнения, свързани с операция: инфекция, кървене, засягане на други органи, съдове или нерви, вътрешно кървене. Те са изключително редки.

Вазектомията е трайна стерилизация при мъжете, която също се извършва в болнични условия.

За разликата от хирургичния метод при жените този при мъжете е в пъти по-безопасен и по-безболезнен и затова е много по-подходящ за двойките, които искат завинаги да избегнат нежелана бременност. В някои случаи той дори подлежи на известна обратимост, но тя никога не е сигурна, затова отново трябва човекът да е сигурен, преди да се подложи на интервенцията.

По време на нея се изрязват, запечатват или блокират семепроводите, пренасящи сперматозоидите. Отново единственият шанс за забременяване след направена вазектомия е, ако тя не е извършена правилно.

Вазектомията по никакъв начин не повлиява на способността на мъжа за ерекция и еякулация и не променя либидото. С други думи, няма нужда от притеснения – тази интервенция няма да направи никого по-малко мъж.

И двата хирургични метода за трайна стерилизация не предпазват от ППИ.

Спешната контрацепция с хапчето, познато и като Plan B (План Б), се използва в случаи, когато партньорите не са използвали никакъв метод на превенция на забременяването или използваният метод (най-често презерватив или прекъснат полов акт) не е сработил. Колкото и неприятна да е мисълта за това, съществуването на този начин за предпазване е изключително важна за жертвите на сексуално насилие.

Хапчето забавя или предотвратява овулацията. Уловката е в това, че то действа единствено при овулация, която още не е настъпила. В противен случай бремеността не може да бъде спряна.

Приемът трябва да стане възможно най-бързо, като за най-добри резултати: в първите 12 часа след половия акт. Налични са две хапчета, като едното е с ефект до 72 часа или три дни, а другото може да се вземе до 120 часа или пет дни.

Можем да си закупим План Б хапче в апкетите, но е важно да осъзнаваме, че този метод в никакъв случай не бива да се използва по-често от веднъж или два пъти.

Избирането на точния за нас метод на контрацепция е един от най-важните аспекти на семейно планиране. Това ни позволява да планираме точния момент, когато искаме да създадем семейство, и да подходим отговорно както към себе си, така и към бъдещите си деца. За хората, които не искат потомство, това също е важно, защото е един осъзнат избор, на който те имат право.

Не на последно място придържането към методи за избягване на нежелана бременност може да ни спести едно от най-травмиращите изживявания, а именно аборта. Важно е да избегнем психологическото и физическото въздействие на подобна интервенция, защото те могат да донесат както болезнени емоции и чувство на вина, така и последствия за здравето и бъдещата ни способност да имаме деца.

Често задавани въпроси