Комплекс за малоценност: какво го поражда?

Сравняването с хора, които намираме за по-привлекателни, успешни или интересни, в различни ситуации може да ни накара да изпитаме чувство за малоценност. Когато обаче става въпрос за комплекс за малоценност, това се отнася към постоянно усещане за неадекватност, което може да се отрази силно негативно на самооценката и отношенията с околните.

 

Според Американската психологическа асоциация при комплекс за малоценност човек вярва, че физически или психически е по-нисш от другите, независимо дали това убеждение се основава на рационална оценка или не. Това поражда чувство за неадекватност, което може да причини психологически и социални проблеми.

Различните хора реагират различно: някои се затварят в себе си и ограничават контактите си, а други влизат в компенсаторен режим. Когато човек свръхкомпенсира за своя комплекс за малоценност, той може да стане изключително устремен и конкурентен в опита си да докаже, че не е по-нисш. Това понякога може да се развие до комплекс за превъзходство.

 

Теорията на Адлер за малоценността

Алфред Адлер развива теорията за малоценността, според която чувството за малоценност е естествена част от човешкото развитие. От детството си хората осъзнават своите физически, емоционални и социални ограничения, които създават чувство за неадекватност. Тези чувства обаче не са негативни по своята същност. Според Адлер те служат като мотивационна сила, която кара хората да се стремят към растеж и подобрение на собствените възможности: „стремеж към превъзходство“.

Въпреки това, когато чувствата за малоценност станат преобладаващи или неразрешени, те могат да доведат до комплекс за малоценност. В такъв случай те не мотивират личното израстване, а парализират индивида, карайки го да се отдръпне, да свръхкомпенсира или да развие нездравословни механизми за справяне като състезателност, самохвалство или избягване на предизвикателствата.

Теорията на Ериксън за психосоциалните етапи на развитие също развива идеята, че деца, които са емоционално или физически малтретирани, особено като наказание за очевидни недостатъци, могат да интернализират тези чувства и да загубят самочувствие. Понеже им е отказана обич, те може да се опитат да я спечелят чрез постижения.

 

Какво поражда комплекс за малоценност?

 

 

Всички знаем, че е естествено за децата да търсят одобрение от родителите си, а след това от своите връстници и приятели. Нормално е те да изпитват чувство на малоценност на моменти, защото това е и начинът те да растат и да се усъвършенстват през годините, докато не станат високофункционални възрастни.

При наличие на подкрепяща среда децата преодоляват чувството си за неадекватност и се научават да се справят с предизвикателствата в живота, без да се срамуват от изпитването на трудност.

Комплекс за малоценност се формира в детството, когато това чувство остане непреодоляно. Най-различни фактори могат да доведат до това:

• Непълноценна или токсична семейна среда
• Проблеми в училище (или по-късно в живота) като тормоз, дискриминация, социална изолираност и отхвърляне
• Несигурност в личните качества, способности или дори външен вид
• Физически или ментални ограничения заради заболявания или увреждания
• Трудности в академичната или професионалната среда
• Неразрешени травми, малтретиране и други несгоди в ранния живот

 

Осъдителният и строг родителски стил на възпитание е един от основните фактори за формиране на комплекс за малоценност. В случай че децата не срещат подкрепа от роднините, а упреци и сравнения, това може да се загнезди трайно в съзнанието им.

Във връзката с връстниците принципът е подобен. Детето иска да бъде прието и признато от околните, но може да се появи съревнование между приятелите, както и ревност и негодувание, когато единият не е оценен подобаващо.

Днес социалното сравняване е още по-изострено заради социалните мрежи. Това води до култивиране на нереалистични стандарти за красота, успех или интелигентност, които могат да създадат или изострят съществуващия комплекс за малоценност. Тези преживявания често се подсилват от негативни мисловни модели като катастрофизиране, самообвинение или непропорционално фокусиране върху възприемани недостатъци.

Някои личностни черти като перфекционизъм или чувствителност към критика могат да направят индивида по-склонен да развие комплекс за малоценност.

Мъжете също са предразположени към комплекс за малоценност, често в резултат на така наречената „токсична мъжественост“. Това е социален феномен, при който мъжете чувстват, че трябва да потиснат своите нормални емоционални реакции и да станат физически, умствено и финансово по-добри от другите мъже, за да се докажат като мъжествени.

 

Какви са ефектите върху психичното здраве?

 

 

Хората с това разстройство често изпитват чувство за малоценност, което е преобладаващо или пагубно за тяхното ежедневно функциониране. То може да повлияе дълбоко на психичното здраве, мисловните модели и поведението и да доведе до ниско самочувствие и негативна представа за себе си.

Тази вътрешна борба често допринася за хронична тревожност, подхранвана от постоянни сравнения с другите, и висок хроничен стрес. В тежките случаи чувството за неадекватност и провал би могло дори да доведе до депресия, емоционално оттегляне и липса на мотивация. Социалните взаимодействия могат да се превърнат в нещо негативно и плашещо, когато се свързват с осъждане и отхвърляне.

В някои случаи хората могат да реагират на комплекса за малоценност със свръхкомпенсация, като се стремят към съвършенство или търсят постоянно утвърждаване. Това понякога изглежда като положителен стремеж, но би могло да прерасне до нездравословно поведение, характеризиращо се с преработване, работохолизъм, burnout.

Хората с комплекс за малоценност са по-склонни да поемат рискове, да злоупотребяват с наркотици и алкохол и да се държат агресивно заради вътрешните си неразрешени проблеми.

Взаимоотношенията с околните също могат да пострадат, тъй като хората с комплекс за малоценност могат да станат прекалено зависими от чуждото одобрение или да свикнат да се самосаботират заради страха си от провал. Тази динамика може да обтегне приятелствата, семейните връзки и романтичните партньорства.

Важно е да знаем, че комплекс за малоценност и комплекс за превъзходство всъщност са двете страна на една и съща монета. Много хора, които са диагностицирани с последното, всъщност просто свръхкомпенсират, защото дълбоко в себе си се чувстват непълноценни. Вманиачено преследвайки успеха, те се опитват да опровергаят убеждението, че не са достатъчно добри.

 

Справяне с комплекс за малоценност

 

 

Справянето с комплекса за малоценност включва откриване на първоизточника на чувството на неадекватност и оспорване на негативните вярвания, които го поддържат.

Работата с психолог, особено с метода на когнитивно-поведенческата терапия, е един от най-ефективните начини за преодоляване, преформулиране и замяна на вредните вярвания с по-здравословни и полезни модели на мислене.

Все пак е важно индивидът ежедневно да работи за изграждане на себеприемане и възстановяване на чувството за достойнство и увереност дори извън условията на терапия. Разбира се, пътят на личностното израстване и преодоляване на комплексите не е лесен и изисква търпение и постоянство.

Средата също е от огромно значение. Ако човек с комплекс за малоценност има кръг от познати, които не го подкрепят, а вместо това го унижават и подценяват възможностите му, това е пречка за разрешаване на проблема и изграждане на нужната самоувереност.

По отношение на чувството за некомпетентност развитието на талантите и участието в доброволчески дейности с кауза могат да се отразят позитивно и да насърчат чувството за компетентност. За хората с комплекс за малоценност е важно да се почувстват част от група и да усетят, че имат ценен принос за обществото.

 

Заключение

Комплекс за малоценност е проблем, който не бива да се пренебрегва. Той може да се отрази негативно на различни сфери на живота и да доведе до ниско самочувствие, депресия, тревожност и други психични проблеми. Работата с терапевт е от изключително значение за преодоляване на несигурността и социалните затруднения, свързани с това състояние.

 

Често задавани въпроси