Бърнаут (burnout), или защо да не подценяваме емоционалното прегаряне

Повече от година живеем в условията на пандемия. Нов вирус – микроскопична частица с нищожно количество РНК, се превърна във всеобща заплаха, затвори ни по домовете, блокира пътища и граници, провали немалко бизнеси, остави без доходи мнозина.

Сега изпитваме чувства, които понякога ни карат да се усещаме като в научнофантастичен филм. Броим жертвите на COVID-19, но не знаем колко са пострадали от емоционално прегаряне, известно още като бърнаут синдром.

В медицината синдром се нарича комбинацията от явления и болестни прояви, предизвикани от една и съща причина, а бърнаут  (на английски burnout), означава изгаряне. Като понятие в клиничната практика „burnout syndrome“ добива популярност през 70-те години на миналия век.

По това време американският психиатър и психолог Хърбърт Фройденбергер написва прочутата си статия „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“. Според автора проблемът е най-чест в сектора на обществените услуги и най-много страдат хората, чиито професии изискват контакт лице в лице.

 

 

Какво показва статистиката във връзка с бърнаут синдрома?

Все още не са публикувани данни от 2020 година за засегнатите от емоционално прегаряне. Всички проучвания са правени преди пандемията и сочат тенденция към разрастване на синдрома.

Изследване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България показва, че 70 на сто от родните медици страдат от този проблем.

Можем само да предполагаме колко са сега емоционално изпепелените работници в здравния сектор.

Подвластни на синдрома са учителите, полицаите, журналистите, хората, на които им е трудно да казват „не“ и постоянно се нагърбват с много задачи. В риск са перфекционистите, чувствителни към всеки детайл в обкръжението си. Уязвими са всички, подложени на хроничен стрес, особено ако не търсят начини да го овладеят.

 

Фактори, които улесняват прегарянето

 

 

Индивидуалните особености понякога имат отключваща роля. Известно е, че бърнаут често засяга максималистите – мъжете и жените, склонни към крайности. Негови жертви са прекалено дейните, прецизните, вечно бързащите и тези, които поставят собствените си интереси над всичко.

Разбира се, от значение са полът, възрастта, етническа принадлежност, социалният статус и други условия. Например, психично изтощение по-често се отчита у жените и при служителите, които току-що са започнали работа или са неподготвени за заеманата длъжност.

Емоционалното прегаряне е по-рядко у семейните мъже в сравнение с ергените, тъй като първите са развили умения за по-плавно решаване на възникнали проблеми.

Институционалните фактори също допринасят за появата на прегаряне. От голямо значение са натоварването и контролът по време на работа. В риск са хората с прекалено много или с твърде малко служебни ангажименти.

Шефовете, които се опитват зорко да контролират екипите си, сами подготвят почвата за емоционално изпепеляване, както на колегите, с които работят, така и на себе си. Увреждащ фактор е липсата на похвали и награждавания от страна на ръководителите при опит за заличаване на разликата между работещи и неработещи служители.

Друго условие за бърнаут е липсата на чувство за единство и солидарност в даден колектив, и неспособността на членовете му да се възприемат като едно цяло. Ключова роля има и степента на справедливо правосъдие в обществото.

Важна е възможността за припокриване на вижданията на отделния човек и моралните и етичните правила в дадена институция. Разминаването в ценностните системи винаги води до напрежение.

Условията на околната среда влияят активно на емоционалното състояние. То се влошава при прояви на бюрокрация и нелоялна конкуренция между институциите или между отделни специалисти.

Силно влияние върху емоциите оказват събитията в обществото, особено ако се засягат много хора (при бедствия, тероризъм и др.).

Несъмнена е ролята на социално-икономическите и политическите фактори.

 

Как бърнаут синдромът сигнализира за себе си?

 

 

Синдромът на прегаряне настъпва постепенно в резултат от натрупани негативни чувства, от които потърпевшият не се е освободил.

Може да стартира с усещане за психическа умора. Това е знак, че се изчерпват емоционалните ресурси на пострадалия. Когато се заглушат неговите позитивни чувства, отслабват контактите му със света. С времето той се отчуждава от другите, не изпитва удовлетворение от дейностите си и сякаш се отдръпва от живота.

Някогашното му съчувствие към чуждата болка се заменя с липса на разбиране, дори с цинизъм. Явява се склонност към агресия, която се излива върху невинни хора. Често при такива прояви не се предприемат необходимите мерки за лечение. Мнозина дори не знаят, че са засегнати от бърнаут и приемат промените като на обикновена умора.

Терапия се търси при очевидни проблеми от физическо естество:

• затруднено дишане
• разхлабен или затегнат стомах
• болки по тялото (включително в сърдечната област, главата, гърба и краката)
• сърцебиене
• изпотяване
• повишено кръвно налягане
• чести инфекции
• нарушения в съня

Физическото състояние рефлектира върху поведението и води до забавено или автоматично изпълнение на поети ангажименти, поражда разсеяност и води до занемарен външен  вид. Наред с изброените симптоми, настъпват и допълнителни индивидуални промени, които също са свързани с прегарянето.

Всичко това налага консултация с психолог или психиатър.

 

Бърнаут лечение

В началния си стадий бърнаут синдромът може до голяма степен да бъде елиминиран чрез индивидуални мерки и промени в трудовия и социалния живот.

Първата стъпка е пострадалият да се подложи на тестове за определяне на емоционалното му изтощение.

Не бива да се забравя, че в някои случаи синдромът на прегаряне може да съществува едновременно с депресия или други заболявания.

С помощта на интервюта лекарят определя факторите, които изпълняват съществена роля за разрастване на проблема и посочва предпазни мерки за премахването им.

В случаите, когато състоянието е тежко, оплакванията се задълбочават и пострадалият не може да продължи всекидневната си дейност, се прилага медикаментозна терапия.

Специализираната лекарска помощ е решаваща за правилен отговор на негативните преживявания и физическите симптоми, и гарантира успеха на лечението.

 

Има ли разлика между депресия и бърнаут?

 

 

Въпреки че и бърнаутът, и депресията страдаме от емоционално изтощение, те се различават по причини и проявление. Бърнаутът обикновено се обяснява с проблеми на работа и се характеризира с изтощение, проява на цинизъм и намален работен капацитет. Често причината за бърнаут може да бъде преработване, прекалено дълги смени и липса на почивка.

Депресията, от своя страна, може да бъде предизвикана от различни фактори, включително засягащи личния живот. Смята се, че може да сме генетично предразположени към депресия. Тя се характеризира с постоянно униние, безразличие към всичко и всички, проблеми със съня и загуба на апетит или преяждане.

Депресията засяга всички аспекти от живота, не просто тези, свързани с работата. Лечението изисква професионална помощ, тъй като в по-тежки случаи депресията води и до суицидни мисли.

 

Какво може да направите сами срещу бърнаут синдрома?

 

 

Не очаквайте тежките условия на емоционално изгаряне да изчезнат от само себе си. Ако не предприемете действия, травмиращите фактори ще ви притесняват дългосрочно.

Психолозите съветват: „Не крийте чувствата си. Покажете емоциите си и оставете приятелите да ги обсъждат с вас. Не позволявайте на смущение или срам да ви спрат, когато другите ви предлагат възможност да говорите, когато показват готовност за помощ“.

Бъдете директни, ясни и честни относно вашите желания и ги съобщавайте на семейството и близките си. Опитайте се да поддържате в нормални граници рутината в своята работа. Потърсете си хобита и ги превърнете в част от живота си.

Отделяйте достатъчно време за сън, почивка и размисъл. Заемете се с приятен за вас спорт и го практикувайте минимум два пъти седмично. Добре е да правите редовно физически упражнения на открито. Разхождайте се сред природата, поне по 30 минути дневно.

Възможно е дори да не знаем, че сме във фаза на прегряване. Затова вече може да си направим бърнаут тест. Това са предварително подготвени въпроси, предназначени да диагностицират нивото ни на емоционално прегаряне. Преди да се доверим на подобен тест, е добре да се запознаем достатъчно подробно за мястото, на което смятаме да го направим, за да избегнем възможна злоупотреба с психическото ни състояние.

Не пренебрегвайте известните техники за облекчаване на емоционалното изчерпване:

• въздействия върху тялото чрез слънчева светлина
• въздушни бани, къпане, плуване, дихателни упражнения, физиотерапевтични процедури, акупунктура, акупресура, масаж, хомеопатия, автотренинг, медитация, пълноценно и балансирано хранене.

Не допускайте да работите на празен стомах и избягвате консервираните храни. Дайте предимство на домашно приготвените ястия. Пийте достатъчно течности (минимум литър и половина на ден). И така, за да не настъпи синдром на емоционално изгаряне, най-важното е да се отнасяме разумно към себе си, другите хора и работата си.

Често задавани въпроси