Burnout или защо да не подценявате емоционалното прегаряне

Обновена: 07.03.2024|

Повече от година живеем в условията на пандемия. Нов вирус – микроскопична частица с нищожно количество РНК, се превърна във всеобща заплаха, затвори ни по домовете, блокира пътища и граници, провали немалко бизнеси, остави без доходи мнозина.

Сега изпитваме чувства, които понякога ни карат да се усещаме като в научнофантастичен филм. Броим жертвите на COVID-19, но не знаем колко са пострадали от емоционално прегаряне, известно още като бърнаут синдром.

В медицината синдром се нарича комбинацията от явления и болестни прояви, предизвикани от една и съща причина, а бърнаут  (на английски burnout), означава изгаряне. Като понятие в клиничната практика „burnout syndrome“ добива популярност през 70-те години на миналия век.

По това време американският психиатър и психолог Хърбърт Фройденбергер написва прочутата си статия „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“. Според автора проблемът е най-чест в сектора на обществените услуги и най-много страдат хората, чиито професии изискват контакт лице в лице.

grifonia 400
grifonia 600

 

grifonia 400
grifonia 600

Какво показва статистиката във връзка с burnout синдрома?

Все още не са публикувани данни от 2020 година за засегнатите от емоционално прегаряне. Всички проучвания са правени преди пандемията и сочат тенденция към разрастване на синдрома.

Изследване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България показва, че 70 на сто от родните медици страдат от този проблем.

Можем само да предполагаме колко са сега емоционално изпепелените работници в здравния сектор.

Подвластни на синдрома са учителите, полицаите, журналистите, хората, на които им е трудно да казват „не“ и постоянно се нагърбват с много задачи. В риск са перфекционистите, чувствителни към всеки детайл в обкръжението си. Уязвими са всички, подложени на хроничен стрес, особено ако не търсят начини да го овладеят.

 

Фактори, които улесняват прегарянето

Индивидуалните особености понякога имат отключваща роля. Известно е, че burnout често засяга максималистите – мъжете и жените, склонни към крайности. Негови жертви са прекалено дейните, прецизните, вечно бързащите и тези, които поставят собствените си интереси над всичко.

Разбира се, от значение са полът, възрастта, етническа принадлежност, социалният статус и други условия. Например, психично изтощение по-често се отчита у жените и при служителите, които току-що са започнали работа или са неподготвени за заеманата длъжност.

Емоционалното прегаряне е по-рядко у семейните мъже в сравнение с ергените, тъй като първите са развили умения за по-плавно решаване на възникнали проблеми.

Институционалните фактори също допринасят за появата на прегаряне. От голямо значение са натоварването и контролът по време на работа. В риск са хората с прекалено много или с твърде малко служебни ангажименти.

Шефовете, които се опитват зорко да контролират екипите си, сами подготвят почвата за емоционално изпепеляване, както на колегите, с които работят, така и на себе си. Увреждащ фактор е липсата на похвали и награждавания от страна на ръководителите при опит за заличаване на разликата между работещи и неработещи служители.

Друго условие за burnout е липсата на чувство за единство и солидарност в даден колектив, и неспособността на членовете му да се възприемат като едно цяло. Ключова роля има и степента на справедливо правосъдие в обществото.

Важна е възможността за припокриване на вижданията на отделния човек и моралните и етичните правила в дадена институция. Разминаването в ценностните системи винаги води до напрежение.

Условията на околната среда влияят активно на емоционалното състояние. То се влошава при прояви на бюрокрация и нелоялна конкуренция между институциите или между отделни специалисти.

Силно влияние върху емоциите оказват събитията в обществото, особено ако се засягат много хора (при бедствия, тероризъм и др.).

Несъмнена е ролята на социално-икономическите и политическите фактори.

 

Как burnout синдромът сигнализира за себе си?

 

Валериана. Burnout syndrome. Прегапяне.

 

Синдромът на прегаряне настъпва постепенно в резултат от натрупани негативни чувства, от които потърпевшият не се е освободил.

Може да стартира с усещане за психическа умора. Това е знак, че се изчерпват емоционалните ресурси на пострадалия. Когато се заглушат неговите позитивни чувства, отслабват контактите му със света. С времето той се отчуждава от другите, не изпитва удовлетворение от дейностите си и сякаш се отдръпва от живота.

Някогашното му съчувствие към чуждата болка се заменя с липса на разбиране, дори с цинизъм. Явява се склонност към агресия, която се излива върху невинни хора. Често при такива прояви не се предприемат необходимите мерки за лечение. Мнозина дори не знаят, че са засегнати от burnout и приемат промените като на обикновена умора.

Терапия се търси при очевидни проблеми от физическо естество:

  • затруднено дишане
  • разхлабен или затегнат стомах
  • болки по тялото (включително в сърдечната област, главата, гърба и краката)
  • сърцебиене
  • изпотяване
  • повишено кръвно налягане
  • чести инфекции
  • нарушения в съня

Физическото състояние рефлектира върху поведението и води до забавено или автоматично изпълнение на поети ангажименти, поражда разсеяност и води до занемарен външен  вид. Наред с изброените симптоми, настъпват и допълнителни индивидуални промени, които също са свързани с прегарянето.

Всичко това налага консултация с психолог или психиатър.

 

Лечението

В началния си стадий burnout синдромът може до голяма степен да бъде елиминиран чрез индивидуални мерки и промени в трудовия и социалния живот.

Първата стъпка е пострадалият да се подложи на тестове за определяне на емоционалното му изтощение.

Не бива да се забравя, че в някои случаи синдромът на прегаряне може да съществува едновременно с депресия или други заболявания.

С помощта на интервюта лекарят определя факторите, които изпълняват съществена роля за разрастване на проблема и посочва предпазни мерки за премахването им.

В случаите, когато състоянието е тежко, оплакванията се задълбочават и пострадалият не може да продължи всекидневната си дейност, се прилага медикаментозна терапия.

Специализираната лекарска помощ е решаваща за правилен отговор на негативните преживявания и физическите симптоми, и гарантира успеха на лечението.

 

Какво може да направите сами срещу burnout синдрома?

 

Burnout syndrome. Красива, млада жена сред природата. Биотин, или още познат като витамин В7 е известен със своите благоприятни свойства върху кожата и косата. Етерично масло от иланг-иланг.

 

Не очаквайте тежките условия на емоционално изгаряне да изчезнат от само себе си. Ако не предприемете действия, травмиращите фактори ще ви притесняват дългосрочно.

Психолозите съветват: „Не крийте чувствата си. Покажете емоциите си и оставете приятелите да ги обсъждат с вас. Не позволявайте на смущение или срам да ви спрат, когато другите ви предлагат възможност да говорите, когато показват готовност за помощ“.

Бъдете директни, ясни и честни относно вашите желания и ги съобщавайте на семейството и близките си. Опитайте се да поддържате в нормални граници рутината в своята работа. Потърсете си хобита и ги превърнете в част от живота си.

Отделяйте достатъчно време за сън, почивка и размисъл. Заемете се с приятен за вас спорт и го практикувайте минимум два пъти седмично. Добре е да правите редовно физически упражнения на открито. Разхождайте се сред природата, поне по 30 минути дневно.

Не пренебрегвайте известните техники за облекчаване на емоционалното изчерпване:

въздействия върху тялото чрез слънчева светлина

въздушни бани, къпане, плуване, дихателни упражнения, физиотерапевтични процедури, акупунктура, акупресура, масаж, хомеопатия, автотренинг, медитация, пълноценно и балансирано хранене.

Не допускайте да работите на празен стомах и избягвате консервираните храни. Дайте предимство на домашно приготвените ястия. Пийте достатъчно течности (минимум литър и половина на ден). И така, за да не настъпи синдром на емоционално изгаряне, най-важното е да се отнасяме разумно към себе си, другите хора и работата си.

Категории: Хранене и видове храни|Публикувана: 26.04.2021|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Ваня Шипочлиева
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 7 март 2024 в 14:41 | Публикувана: 26 април 2021 в 10:55 | Категория: Хранене и видове храни