Родителски стилове на възпитание – кои са 4-те типа?

Родителството е отговорно начинание, за което никой не е напълно подготвен. Когато човек се реши на стъпката да стане родител, неизменно идва въпрос, свързан с много безпокойство и несигурност: Как да възпитавам детето си? За да бъде взето решението, е важна информираността за различните родителски стилове на възпитание и ефектите, които те имат.

 

Как психолозите установяват различните родителски стилове на възпитание?

През 60-те години Даяна Баумринд провежда проучване върху повече от 100 деца в предучилищна възраст. Използвайки наблюдения, интервюта с родители и други изследователски методи, тя идентифицира важни измерения на родителството – дисциплинарни стратегии, топлота и грижа, стилове на комуникация и очаквания за зрялост и контрол.

Трите идентифицирани от нея родителски стила включват:

• Авторитарен
• Авторитетен
• Разрешаващ (либерален)

 

Четвъртият е обособен през 1980 г. от изследователите от Станфорд Елинор Макоби и Джон Мартин:

• Неангажиран (неглижиращ)

 

По скалата, сравняваща взискателността към детето и отзивчивостта на родителя, различните родителски стилове на възпитание се оценяват по следния начин:

 

Родителски стилове на възпитание – защо са важни?

Като цяло всеки родител попада в една от 4-те категории, но понякога може да има и някои характеристики от друга категория. От подхода на възпитателната фигура зависят качествата, морала, принципите и поведението, което детето ще развие, следва и нормализира. Важно е да осъзнаем, че те ще повлияят курса на живота не само по време на израстването, но и през целия живот на индивида. Много вероятно е човекът да избере същия родителски стил на възпитание, с който самият той е изграден като личност.

Ако вземем лошо решение по отношение на това кой от 4-те родителски стила да използваме, този метод може да бъде предаван с поколения наред и да навреди не само на връзката дете-родител, но и на психическото здраве на множество хора по веригата.

Кои фактори се отразяват върху избора на родителски стил на възпитание?

Както знаем, културата играе много важна роля за семейната единица и за това как се оглеждат децата. Социално-икономическият статус, етническата принадлежност и расата също са главни фактори за избора на възпитателен модел. Все по-често се срещат семейства с един родител, като проучванията показват, че средностатистически децата, отглеждани в такава среда, се справят по-зле от своите връстници.

Дори самото време, в което живеем, влияе върху това кой от родителските стилове на възпитание ще изберем. Все пак днес съществува много по-голяма осъзнатост относно значението на семейната среда и динамика отколкото в миналото.

 

Авторитарен стил на родителство

 

 

От различните родителски стилове на възпитание този е най-строгият, като някои дори го определят като диктаторски. Той се характеризира с еднопосочен начин на комуникация – родителят установява строги правила, на които детето се подчинява и няма право на глас по въпросите. При всеки въпрос отговорът е: „Защото аз така казах!“.

Често правилата не се обясняват, но за сметка на това трябва да бъдат следвани безкомпромисно. Самият факт, че децата нямат право на въпроси и не решават нищо в собствения си живот, прави този метод невъзпитателен.

Авторитарното родителство, изглежда, не успява да внуши трайни уроци. Веднага щом родителят си тръгне, детето променя поведението си. Характерно е също да се търсят напътствия от други хора, вместо от родителя.

За сметка на това, авторитарното родителство е назидателно. При допускане на грешка следва наказание, и то тежко. От една страна, това показва на детето концепцията за поемане на отговорност и го научава, че трябва да отговаря за действията си. Индивидите, отглеждани по такъв начин, често се отличават като най-добре държащи се в стаята, защото свързват лошото поведение с последствие. Те са изпълнителни, защото винаги са получавали точни инструкции.

От друга страна, подобни родителски стилове на възпитание създават страх от направата на грешка, който може да се превърне в сериозна травма. Децата могат да развият по-високи нива на агресия или пък да станат прекалено срамежливи, социално тревожни и неспособни да взимат свои решения.

Когато порасне, подобен човек доста често става неконтролируемо агресивен. Това е вследствие на възпитание, при което не се предоставят напътствия за управление на гнева. Той трябва да бъде потискан, защото единствено изпълнителността се възнаграждава от родителя.

Порасналите деца могат да имат лошо самочувствие, както и да развият склонност към бунтуване срещу авторитети и непоносимост към правилата, ограниченията и очакванията.

Друго възможно последствие от подобно възпитание е развиване на манталитет на „последовател“, при който тези деца имат проблеми да решават нещата сами. Възможно е да търсят одобрение на другите и да разчитат на авторитетни фигури да взимат решения вместо тях. Това се дължи както на липсата на доверие в себе си, така и на трудността при разграничаването на правилното от грешното, отсъствието на морален компас.

Най-лошото в авторитарните родителски стилове на възпитание е, че обичта се дава пестеливо и тя е условна.

Това научава младия човек, че ако иска да получи грижа, внимание и добра оценка, трябва да се подчини дори с цената на собственото си достойнство и здраве – както психическо, така и физическо. Рискът от попадане в дисфункционални връзки, където присъстват контрол, ограничения и дори физическо и емоционално насилие, е изключително висок.

Обикновено следването на авторитарни родителски стилове на възпитание води до траен разрив в отношенията между индивида и неговите родители. След изнасяне от дома комуникацията може да бъде никаква или ограничена до минимум и силно повърхностна. Ако продължат да съществуват отношения между страните, порасналото дете може несъзнателно отново да се стреми към одобрението на родителя, въпреки че вече не зависи от него.

 

Авторитетен стил на родителство

 

 

Може би най-полезният от идентифицираните от Даяна Баумринд родителски стилове на възпитание е авторитетният. Защо този метод се счита за най-добрият? Причината е, че осигурява баланс между структура и независимост.

Родителят насочва децата към правилно и грешно, научава ги кои са разумните граници на поведение и им показва, когато излязат от тях. В същото време показват подкрепа, насърчават споделянето и дават пространство за изследване на детските способности. Този стил може да бъде описан като „строг, но справедлив“ или „строг, но възпитателен“.

Детето има място да прави грешки и свободата да ги прави без осъждане в рамките на структура, която предоставя насоки. Това спомага развиването на увереност в себе си, способностите за поемане на отговорност и умението за преодоляване на трудностите самостоятелно.

Дисциплинарните методи в този случай са по-скоро подкрепящи, отколкото наказателни. Това обикновено води до формиране на близки, грижовни отношения. Обясняват се ясно и подробно очакванията, а ако има наказания или други дисциплинарни действия, причината за тях винаги се изяснява също. Освен това децата могат да участват в целите и очакванията, като задават въпроси и изразяват мнение.

Тези родителски стилове на възпитание обикновено формират уверени, отговорни и способни на саморегулация индивиди. Отгледаните по този начин хора управляват успешно негативните си емоции, демонстрират по-добри социални резултати и се отличават с добро и стабилно емоционално здраве.

 

Разрешаващ (либерален) стил на родителство

 

 

Следващият от 4-те родителски стила е разрешителният, още познат като либерален. Това е крайната противоположност на авторитарния метод, тъй като родителите позволяват на децата си да правят каквото искат и не използват правила или структура на възпитания.

Поведението на такъв баща или майка е подобно на връстник или приятел на детето, който е склонен да му угажда, вместо да създаде граници и да въдвори ред в семейната среда.

Такъв подход може да бъде резултат от това, че родителят е израснал с авторитарен родителски стил на възпитание в собственото си домакинство и не иска да подложи детето си на същите ограничения.

Позволяващите родители обикновено са топли и грижовни, но имат минимални очаквания и лесно правят компромиси, дори за важни неща. При тях комуникацията с малчуганите остава отворена, но заради ниските очаквания и прекалената свобода, която се дава, рядко се използват каквито и да е дисциплинарни методи. Това може да има дългосрочни отрицателни последици като например развиване на лош емоционален контрол и склонност към прекалено бунтарство, когато срещне отказ.

Веднъж свикнало, че лесно може да пречупи родителя си да му позволи всичко, детето ще очаква същото отношение от всички в живота си и няма да знае как да се справи, когато не получи желаното или срещне трудности.

Прекаленото своеволие може да доведе до злоупотреба с наркотици и алкохол или развиване на нездравословни хранителни навици. Все пак децата не притежават нужния житейски опит, за да могат всеки път да взимат правилните решения – това е ролята на възпитателя. Без нужните насоки кое е здравословно и кое – не, младият човек винаги би предпочел да си ляга прекалено късно, да яде вредна храна и да не полага нужните старания в училище.

Резултатите от този стил на родителство зависи до голяма степен от характера на детето и факторите на семейната динамика. В някои случаи той изгражда активни творчески и самоуверени личности с добри социални умения. В други обаче хората стават разглезени, импулсивни, взискателни, егоистични и нямат нужните умения за саморегулация.

 

Неангажиран (неглижиращ) стил на родителство

 

 

Последният от 4-те родителски стила е пренебрежителен и неглижиращ. Този вид е обособен доста по-късно, но много точно описва отсъстващите родители, които не са малко. Те изобщо не общуват с децата си или го правят изключително рядко, не посещават важните за тях събития и не се стремят към изграждането на емоционална връзка.

При този родителски модел се задоволяват основните нужди на детето, като същевременно родителят остава откъснат. Няма определен дисциплинарен стил именно защото липсва интерес към родителството, предлагат се малко грижи, които понякога се ограничават до финансово обезпечаване или осигуряване на дом и храна.

Подобно отношение идва със сериозни психологически последици за едно дете, които могат да бъдат емоционален товар за цял живот. Дори в по-късни години могат да съществуват склонности към:

• Изпадане в депресия
• Трудност в създаването на близки отношения
• Страх от привързване
• Откъсване от другите
• Нестабилни приятелски и любовни връзки
• Престъпно или враждебно поведение

 

Децата на неангажирани родители обикновено са доста по-издръжливи и самостоятелни от връстниците си, но тези умения се развиват по необходимост. За сметка на тях съществува риск от развиване на множество проблеми – трудно контролиране на емоциите си, по-малко ефективни стратегии за справяне, академични предизвикателства и затруднения в поддържането на социални взаимоотношения.

 

Заключение

Познаването на различните родителски стилове на възпитание е изключително важно за развиването на здравословна връзка родител-дете. Използването на прекалено строги методи например може да доведе до разрив в тези отношения, както и да нанесе травма върху детската психика. Твърде либералните подходи, от друга страна, носят риск от недостатъчна подготвеност за трудностите и несигурностите на живота.

Авторитетният стил на възпитание неслучайно е най-трудният – той се стреми към баланс между свободата и отговорността. Както видяхме на таблицата по-горе, това е единственият тип, при който както очакванията към детето са високи, така и подкрепата, която му се оказва. Точно заради това психолозите го определят като най-успешният подход от 4-те родителски стила.

 

Често задавани въпроси