Клептомания: защо някои хора не могат да спрат да крадат?

Клептоманията е признато психично разстройство, макар да се среща изключително рядко и засяга едва между 0,3% и 0,6% от хората.
Състоянието попада в категорията на разстройства, свързани с нарушен контрол върху импулсите. Това означава, че засегнатите изпитват силно вътрешно напрежение и не могат да устоят на желанието да извършат определено действие. В този случай – да откраднат дори когато осъзнават, че това е неправилно и може да има негативни последици.

 

След кражбата човек често може да чувства срам, вина или дори угризение. Въпреки че точната причина за клептоманията все още не е напълно изяснена, специалистите смятат, че тя може да бъде свързана с нарушения в мозъчната химия или определени неврологични механизми.

Това я прави различна от обикновената кражба – при клептоманията действията не са мотивирани от нужда или печалба, а от вътрешна принуда, която човек трудно контролира.

Важно е да се знае, че това състояние може да доведе до сериозни последици, не само юридически, но и емоционални и психически. Постоянният стрес, чувство на вина и страх от разобличаване често се отразяват тежко на живота и отношенията на човека.

Затова, ако някой усеща, че не може да се справи с подобни импулси, добре е да потърси помощ от специалист в областта на психичното здраве. С правилна подкрепа и лечение клептоманията може да бъде овладяна.

Други нарушения на контрола на импулсите включват:

• Опозиционно предизвикателно разстройство (ODD)
• Интермитентно експлозивно разстройство (IED)
• Поведенческо разстройство (CD)
• Пиромания

 

Нарушенията в контрола на импулсите често засягат мъжете по-често, отколкото жените. Въпреки това клептомания се среща три пъти по-често при жените. Хората, живеещи със заболяването, могат да имат и други психични разстройства като тревожност, депресия или разстройство, свързано с употребата на различни забранени вещества.

 

Причини за поява

 

 

Лекарите не знаят основната причина за клептомания. Те обаче смятат, че това е резултат от биохимични и неврологични аномалии в мозъка.

Смята се, че човек с клептомания може да има дисбаланс в невротрансмитерите серотонин и допамин.

Невротрансмитерите са химикали, които позволяват комуникация между различни области на мозъка. Ако те са небалансирани, мозъкът може да не реагира на поривите, както би трябвало.

Стресът и травмата са други потенциални причини за клептомания. Психологическата травма, особено в по-ранна възраст, може да предизвика развитие на клептомания и други нарушения в контрола на импулсите.

Стресът допринася за загубата на контрол върху импулсите и дори да не причинява директно клептомания, може да влоши състоянието. Генетиката също може да играе роля. Ако някой има член на семейството с клептомания, той има по-голям шанс да развие същото заболяване.

 

Симптоми

 

 

Клептоманията е енигматично състояние (загадъчно, трудно за разбиране) и е едно от малкото психични разстройства, при които кражбата не винаги се разглежда само като престъпление, а понякога се приема и като част от медицински проблем. В някои случаи това състояние може дори да бъде използвано като аргумент в съда, когато се доказва, че човекът е действал под влияние на психично разстройство, а не с престъпна умисъл.

Симптомите на клептоманията биват:

• Силни, неконтролируеми желания за кражба
• Повишаване на напрежението преди акта
• Облекчение или удоволствие след кражбата
• Чувство на вина, срам или съжаление след това
• Кражба на предмети с малка или никаква стойност
• Повтарящи се епизоди на състоянието
• Кражбите не се планират или извършват от гняв или отмъщение
• Невъзможност за спиране въпреки негативните последици

 

Откраднатите предмети обикновено нямат голяма стойност, не се използват и дори може да бъдат изхвърлени или скрити. Това поведение не е единичен случай, а кражбите се повтарят многократно с времето. Хората, страдащи от клептомания, не крадат за своя облага или за да спечелят нещо, а заради неконтролируемия порив.

Те не са предварително планирани и не са мотивирани от гняв или желание за отмъщение, а по-скоро се случват импулсивно. Въпреки негативните последици като страх от разкриване, правни проблеми или емоционален стрес засегнатите трудно успяват да се спрат.

 

Лечение

 

 

В момента няма универсално лечение за клептомания, но съществуват ефективни методи, които могат да помогнат на засегнатите да се справят със състоянието. Обикновено лечението включва комбинация от психотерапия и медикаменти, подбрани според индивидуалните нужди на пациента.

Един от най-често използваните терапевтични подходи е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Тя помага на хората да разберат как техните мисли влияят на поведението им и как да променят деструктивните модели.

Деструктивните модели са вредни и повторяеми начини на мислене или поведения, които водят до негативни последици в живота на човека.

Чрез КПТ пациентите могат да се научат:

• Да разпознават и овладяват импулсивните си желания
• Да изградят по-здравословни начини за справяне със стреса
• Да идентифицират ситуации, които предизвикват нуждата от кражба, и да ги избягват
• Да се справят с други подлежащи психологически проблеми, които може да допринасят за поведението.

 

В някои случаи се предписват и лекарства, които могат да окажат положително влияние върху контрола на импулсите. Често използвани са т.нар. селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRI) – медикаменти, които повишават нивото на серотонин в мозъка и подпомагат емоционалния баланс.

Важно е да се отбележи, че макар тези лекарства често да са полезни, в редки случаи при хора с други психични състояния те могат да доведат до обратен ефект и дори да предизвикат симптоми, наподобяващи клептомания.

Освен SSRI лекарите може да предпишат и други медикаменти – като стабилизатори на настроението или лекарства, използвани при поведенчески зависимости, които намаляват нуждата от търсене на „тръпка“ или моментно облекчение чрез кражба.

 

История на клептоманията

 

 

Клептоманията е психическо разстройство с интересна и сложна история. Терминът „клептомания“ идва от гръцките думи kleptein (да крада) и mania (лудост), като за първи път е използван през 1816 г. от френския лекар Жан-Етиен Доминик Ескирол. Той описва състоянието като неконтролируемо желание да крадеш, без да имаш нужда от откраднатото или да получаваш някаква изгода от това.

През 19-ти век клептоманията често се възприемала като психично заболяване или дори като морална слабост, като се обсъждали и възможните връзки между психични проблеми и престъпни поведения.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век психоаналитици като Зигмунд Фройд предполагат, че клептоманията може да произтича от потиснати емоции или неразрешени вътрешни конфликти.

С течение на времето то получава признание в психиатричните кръгове като разстройство, свързано с контрола на импулсите. Днес се разбира като състояние, свързано с биохимични дисбаланси в мозъка, особено свързани със серотонин и допамин. Въпреки историческата си еволюция клептоманията остава рядко, но сериозно разстройство, което често изисква както психологическо, така и медицинско лечение.

 

Заключение

Клептоманията е сложен и загадъчен феномен, който предизвиква въпроси и пред специалистите. Въпреки че състоянието е рядко, то показва колко дълбоко и неочаквано могат да влияят биологични, психологически и социални фактори върху поведението ни.

Дори това, че засегнатите не са мотивирани от обикновена алчност или нужда, импулсите, които не могат да контролират, водят до сериозни емоционални и правни последици.

За щастие, клептоманията не е присъда. С подходящо лечение като когнитивно-поведенческа терапия и медикаменти тези, които се сблъскват с това разстройство, могат да намерят начини да се справят със своето състояние. Важно е да осъзнаем, че зад всяко поведение, което изглежда нелогично или необяснимо, може да се крие сериозен вътрешен конфликт, който изисква подкрепа и внимание.

 

Често задавани въпроси