Социопат и психопат – какви са разликите?

Социопат е неофициален термин за описание на човек, който има антисоциално личностно разстройство (ASPD), докато психопатията описва набор от личностни черти. Въпреки това ASPD и психопатията могат да се припокриват.

Много хора използват термините социопатия и психопатия взаимозаменяемо, но те имат различни значения. Социопатията и психопатията споделят някои сходни черти, включително агресия и липса на разкаяние. Освен това и двете могат да възникнат поради генетични фактори и фактори на околната среда.

Въпреки това, за разлика от ASPD, психопатията не е официална диагноза. Друга разлика е, че психопатичните черти обикновено са по-тежки от тези на ASPD.

Тези различия се проявяват и в поведението им спрямо обществото и законите. Социопатите често имат избухлив характер и действат импулсивно, което ги прави по-склонни да извършват престъпления в момент на афект, без ясно планиране.

Въпреки това те могат да изпитват вина или съжаление за действията си. Психопатите, от друга страна, са изключително манипулативни и харизматични. Те често използват тези си черти, за да постигнат своите цели, без да се съобразяват с морални или етични принципи.

Психопатите са лишени от съпричастност и чувство за вина, което ги прави особено опасни в определени ситуации. По-долу в статията разглеждаме отделно двете състояния.

 

Какво е социопатия?

 

 

Социопатията се формира под въздействието на неблагоприятни обстоятелства в детството, като разрушителна семейна среда, сексуално насилие, физически или емоционален тормоз, или други травми. Социопатите често демонстрират необичайно и непредсказуемо поведение.

С това казано, не всички социопати са били малтретирани и не всички хора, преживели малтретиране като деца, развиват социопатия. Това предполага, че други фактори, като генетиката, могат да предразположат човек към ASPD в лицето на травма в детството.

Макар и да имат затруднения с установяването на трайни връзки, някои успяват да поддържат отношения или да се почувстват част от група. За разлика от психопатите, рядко запазват работа или създават илюзия за нормален семеен живот.

Те действат импулсивно, особено при престъпления, и лесно се провокират до гняв или насилие, което прави техните действия предсказуеми.

Проучване от 2016 г. в Translational Psychiatry установило, че сред арестанти във финландски затвор мутациите на два гена, наречени LINC00951 и LRFN2, често се отбелязват при тези, които отговарят на критериите на ASPD.

И двата гена се експресират във фронталния кортекс на мозъка, който регулира импулсите, решаването на проблеми и способността за планиране. И двете също са наследствени мутации, което означава, че могат да се предават от родители на дете. Необходими са обаче повече изследвания, за да се потвърдят тези причини.

 

Какво е психопатия?

 

 

Психопатията представлява личностно разстройство с генетична основа, често резултат от наследствени фактори и изменения в мозъчната структура. За разлика от социопатията, която обикновено е повлияна от социалната среда, психопатията е свързана с недоразвити мозъчни области, отговорни за емоционалната регулация и контрола върху импулсите.

Психопатите трудно изграждат истински емоционални връзки. Вместо това създават повърхностни отношения, които използват за манипулиране и постигане на лични цели, често без никакви угризения за причинените щети.

Външно често изглеждат очарователни, стабилни и успели хора с добри професии и семейства. Мнозина са образовани и способни на самообучение. Ако попаднат в престъпна ситуация, планират действията си внимателно, обмисляйки всички възможни изходи, за да избегнат последствия.

Както споменахме, психопатията може да бъде свързана с дисфункция на част от мозъка, наречена амигдала, която регулира емоциите и помага на хората да реагират правилно на потенциално опасни ситуации.

Изследователи от Центъра за невропсихиатрични изследвания Олин в Кънектикът предполагат, че психопатичното поведение се дължи на загубата на пластичност на тази важна част от мозъка.

Невропластичността описва способността на нервните мрежи да се приспособяват и адаптират към физически, емоционални или стимули от околната среда, когато се появят. Загубата на пластичност в амигдалата може да доведе до невъзможност за разпознаване на опасност или усещане на определени емоции.

Загубата на пластичност в други части на мозъка – като префронталната кора, темпоралната кора и паралимбичните структури – също е идентифицирана при хора с психопатия. Понастоящем причината за тези физиологични промени е неизвестна. Както при социопатията, околната среда на човек, включително семейното възпитание, също изглежда играе роля в развитието на психопатията.

 

Лечение на социопатия и психопатия

 

 

Лечението на състоянията може да бъде предизвикателство, защото тези хора често не вярват, че има нещо нередно с тях. Психотерапията може да бъде препоръчана, а някои хора имат полза от приемането на лекарства за подпомагане на симптомите на ASPD.

1. Психотерапия

Психотерапията, известна още като терапия с говорене, не е много успешна за хора, етикетирани като социопати и психопати, защото не виждат нужда да променят поведението си и им липсват междуличностни умения.

Разговорната терапия може да помогне на хората да променят определено поведение и е по-вероятно да успее, когато започне преди човек с психопатични тенденции да достигне зряла възраст.

2. Лекарства

Не е одобрено конкретно лекарство за лечение на ASPD. Много медикаменти, които лекуват други състояния, като депресия или биполярно разстройство, могат да помогнат на човек с ASPD да управлява симптомите си. Те включват:

• Стимуланти: третират поведение като хиперактивност и импулсивност при деца с ADHD и могат да помогнат за намаляване на агресията.
• Антипсихотици: лекарства, които обикновено се използват за лечение на психични заболявания като биполярно разстройство и шизофрения. Те също могат да намалят агресивното поведение.
• Стабилизатори на настроението: тези лекарства обикновено се предписват за биполярно разстройство и могат да помогнат за намаляване на агресията и изблиците при хора с психопатия.

 

Обръщаме внимание на това, че всички тези медикаменти е препоръчително да бъдат изписани от специалист в областта. Не трябва да прибягваме до лекарствено самолечение.

 

Кои са по-опасни?

 

 

Проявата на асоциалното разстройство на личността засяга около 1-3% от населението, като се среща по-често при мъже и хора със зависимост към алкохол и пристрастяващи вещества. Социопатията и психопатията са различни негови прояви.

Хората с двата вида разстройства на личността могат да бъдат опасни за обществото, особено ако не се опитват да се справят със своя проблем или не го осъзнават. Разправата с психопат обаче е по-рискова, тъй като той обикновено не изпитва никакви угризения за своите действия. Той е способен тотално да се дистанцира емоционално от последиците от постъпките си и не се влияе от това, че някой друг страда.

Много серийни убийци са определени като психопати, но не всички психопати или социопати стават убийци.

Психопатите са по-умели в манипулациите и създаването на нормален образ на живота. По този начин те по-лесно избягват или скриват участието си в престъпления. Социопатите, от друга страна, са по-импулсивни, лесно избухват, не могат да водят стабилен живот и не намират нужда, или не могат, да потушат импулсивността си.

 

Заключение

Социопатията и психопатията са две различни прояви на антисоциалното разстройство на личността, които споделят някои общи черти, като агресия и липса на емпатия. Въпреки това те се различават по своето поведение и въздействие върху обществото.

Социопатите са импулсивни, трудни за предсказване и по-склонни към избухвания, докато психопатите са хладнокръвни, манипулативни и способни да създават стабилен облик на нормален живот.

Лечението на тези разстройства е трудно, тъй като страдащите често не осъзнават необходимостта от промяна, но може да включва психотерапия и медикаменти за облекчаване на симптомите.

Често задавани въпроси