Гладът е специфично състояние на тялото, в което организмът ни сигнализира, че има нужда от енергия и хранителни вещества. Какво се случва обаче, когато той е предизвикан не от физическа необходимост, а от емоциите и психическото ни състояние? Причината може да бъде емоционалният глад . Вдигаме завесата над тайните му и това как да се справим с него.

Какво представлява емоционалният глад?

Замисляли ли сте се колко пъти ни се е случвало да посягаме към храна, защото сме уморени, стресирани или просто, защото ни е скучно?

В действителност, в 90% от случаите, всички тези уж спонтанни действия в такива състояния са плод на така нареченият “емоционален глад”, а не на реална нужда на тялото ни от храна. Обикновено при тях психиката и подсъзнанието ни работят на пълни обороти над даден проблем. Такъв може да е и стресова ситуация, разрешаване на задача или занимание, което не ни е привично или пък просто не ни се върши в момента. Те дават сигнал на тялото ни да ни разсее. А най-първичният източник на такова търсено разсейване или облекчение, е храната. 

Важно е обаче да разберем едно нещо: не всеки порив за хранене е емоционален глад. Заедно с това, и не всяко спонтанно желание за нещо сладко или солено се класифицира с това определение. Кога обаче то се превръща в проблем?

Как да различим емоционалният глад от естествената нужда на тялото ни?

Portrait of reflective woman wondering while looking up on isolated white background - copyspace

Когато се храним редовно, обикновено установяваме даден баланс на храненията си през денонощието. В зависимост от него и това каква храна консумираме, тялото ни има своите закономерни пориви за хранене. Те се проявяват в съотвените часове, в които сме научили организма си, че ще получи храна. За разлика от тях, емоционалният глад е изненадващо усещане. Той се появява спонтанно и абсолютно неочаквано. Затова и обикновено е труден за превъзмогване. Това са обаче и две от основните характеристики, по които можем да го различим от обичайните пориви на тялото за храна.

Друга основна разлика между двете състояния се явява емоционалното ни състояние. При физическия глад имаме телесно измерение на глада – лек спазъм в корема, например, или в краен случай, прималяване. Емоционалният глад е предизвикан и придружен от силни емоции.

Важен фактор, по който можем да различим двата вида глад, е степента на задоволеност, която ни дава. Когато сме гладни физически, храната изпълнява функцията си и придобиваме усещане за ситост. Емоционалният глад, от друга страна, трябва да запълни празнина, която съществува в психиката ни. Това, разбира се, е физически невъзможно, затова и гладът остава. Дори след като сме погълнали количество от любимата си храна.

Причини за емоционален глад

Една от основните трудности при идентифицирането на емоционалния глад идва от това, че при всеки човек той е породен от различна причина. Безспорно е обаче, че има някои състояния, при които емоционалният глад е най-често срещан.

На първо място сред тях е стресът. Той е причина номер едно за различни видове заболявания на нервната система и цялото тяло. Стресът се оказва и сред главните виновници на това да хапваме по-често. Той ни уморява повече от една страна, но от друга – повишава отделянето на хормона кортизол. Увеличаването му в организма води до повишаване на кръвното налягане и погрешна индикация за нуждата на тялото от протеини, въглехидрати и мазнини поради по-сериозната му роля в процесите по обработката им. От друга страна, ако стресът е хронично явление в живота ни, нивата на кортизола могат да предизвикат епизоди на емоционален глад, намален синтез на хормоните на растежа и тестостерона, нарушение на паметта и по-нисък имунитет.  А освен това, при по-високи нива, освен да ни кара да похапваме, той и спомага за натрупване на повече мазнини в тялото ни.

Емоционалният глад и нашата афектираност

Освен стреса, неприятел на тялото и психиката ни в борбата с емоционалния глад могат да се окажат и собствените ни емоции. Много често тогава гладът е предизвикан като защитен механизъм от ума ни в ситуации, в които изпитваме силни чувства на гняв, страх, тъга, обида, срам. Затова и много често виждаме наистина нещастните герои в много филми да посягат именно към храната – сладолед, сладки храни, пица. Те се явяват храни, които задоволяват потребностите на тялото от енергия бързо.

Но дори да не изпитваме силна емоция, а само да ни е скучно, това отново може да активизира емоционалния глад. Не ни се работи? Умът ни диктува, че ако похапнем, ще се активизираме. Скучно ни е? Чудесен момент да си направим сандвич. Имаме 15 минути да почакаме приятел? Ще си вземем нещо леко за хапване. Когато храната е символ на занимание за преминаване на времето, то това е емоционален глад.

По опасно е, когато емоционалният глад има основи в детските ни години. Така например, ако при постижение или разочарование са ни награждавали с храна, вероятността да повтаряме този навик като възрастни, е много голям. Храната в тези случаи се явява заместител на хора или емоции и оттам – носи комфорт и добро настроение.

Как да се справим с емоционалния глад?

Млада дама в добра форма, която отблъсква в едната ръка хамбургер, а в другата - поничка.

Първа стъпка е да бъдем осъзнати спрямо нуждите на ума и тялото си. Какво означава това?

В най-общ смисъл, да обърнем внимание от това кога и най-вече, от каква храна има нужда тялото ни. Така няма да преяждаме, дори емоциите да ни диктуват желание да похапнем нещо вредно или пък сладко.

Осъзнаването на собствени ни емоции с времето ще ни помогне и да премахнем повечето от стреса от живота си, а оттам – и една от основните причини за емоционалното хранене.

Други мерки, които можем да вземем, е да си водим дневник с храните, които сме похапнали през деня и кога. Така ще откроим много лесно кои хранения са били необходими на организма ни и кои са били продиктувани от нашето емоционално състояние.

Ако излизаме с приятели, можем да избегнем деленето на храната, а да поръчаме отделно, когато това е възможно. Така ще избегнем момента с невъзможността да проследим какво и по колко ядем „заради това, че сме на маса“.

И още за стреса и напълняването.

 

Автор: Васи Дюлгерова