Какво е диспраксия и как се разпознава?

Диспраксията е неврологично състояние, при което различни движения на тялото са трудни или объркващи за правене. Може да има различни причини и рискови фактори, които е добре да познаваме, ако търсим диагноза.

Съдържание

Какво представлява диспраксията?

Диспраксията е неврологично заболяване, което засяга двигателните умения, баланса и координацията. Изразява се под формата на непохватност, трудност при писане и извършване на няколко дейности едновременно (например шофиране). Състоянието се наблюдава още в детска възраст, като тогава е силно изявено. С порастването симптомите може да бъдат потиснати.

 

Какви са причините за диспраксия?

Диспраксията няма една точна причина за поява. Извършването на координирани движения е изключително сложен процес, тъй като в него се включват набор от неврони и различни части на психомоторната система в тялото ни. Объркването дори на една стъпка от необходимата последователност може да попречи на нормалното движение.

Смята се, че състоянието засяга около 5% от децата в училищна възраст в различна степен. Среща се и като „синдром на несръчното дете“. Диспраксията при възрастни е по-рядка, като обикновено има своите основи още в детството. Може да отнеме известно време, за да бъде забелязана и диагностицирана.

Има някои рискови фактори, които може да предразположат детето към развитието на диспраксия:

• Преждевременно раждане (преди 37-а седмица);
• Ниско тегло при раждане;
• Фамилна обремененост за това състояние;
• Злоупотреба с алкохол и наркотици по време на бременност.

 

Редица проучвания се стремят да открият основните причини за състоянието, за да може то да бъде предотвратено и симптомите да се контролират по-лесно и ефикасно.

 

Ранни признаци при деца

 

Източник depositphotos.com

Развитието при деца с диспраксия може да изглежда по различен начин при всяко дете. Ключови умения обикновено се наблюдават по-късно, като например лазенето, прохождането, рисуването, писането, самостоятелното хранене и обличане и други. Тъй като тези умения се развиват постепенно и в определен диапазон от време, диагностицирането по-често се случва около 5-годишна възраст и дори по-късно в някои случаи.

Освен основното забавяне на двигателното развитие по отношение на ранните маркери, впоследствие детето може да има проблем с тичане, скачане, плуване, хващане на топка и други активности. Всички тези дейности изискват координиране на цялото тяло, което затруднява хората с диспраксия. При тези деца се забелязват чести падания, охлузвания и синини, лош почерк, трудност при пространствено ориентиране и дори често губене на вещи.

 

Как диспраксията влияе на координацията и движението?

При това състояние в крайниците се появяват координационни нарушения и тялото видимо не може да се движи хармонично. Подобни разстройства на координацията може да имат различни проявления.

Хората с диспраксия изглеждат непохватни, често се спъват и удрят в различни обекти. Танцуване, каране на колело, тичане, скачане и други по-сложни дейности може да са затруднени. Походката при много хора с диспраксия може да изглежда необичайна.

Координацията на фината моторика също е засегната. Забелязват се трудности при писане, закопчаване на копчета, връзване на връзки. Готвене, миене на зъби и други ежедневни дейности може да са по-трудни на хората с това състояние и дори да водят до прекомерна умора след изпълнение.

Трудности в ученето и ежедневните дейности

 

Източник depositphotos.com

Диспраксията не засяга пряко умственото развитие, но при някои деца и възрастни може да се наблюдават трудности при планиране, обмисляне и организация. Възможно е резултатите в училище да са по-ниски от очакваното поради проблеми с писането например. Трудности с математиката пък може да идват от общия проблем с координацията и притеснението от личните затруднения, а не от умствения капацитет на ученика. Психосоциалните затруднения по време на обучение на деца с диспраксия може да допринесат за стигмата около състоянието, като носят срам и отчуждение на детето.

Възможно е децата с диспраксия да имат нужда от допълнителна помощ, за да постигат добри резултати в учебна среда.

Повече време за писане, устно изпитване и толерантност от околните могат много да помагат на учителя и ученика за най-добро представяне и преодоляване на трудностите в училище. Има и други методи, които да допринесат за нормалното развитие при деца с диспраксия. Трябва също да се има предвид, че ефикасната помощ за диспраксия зависи от индивидуалните потребности на детето.

Възможно е да се наблюдават средни до по-сериозни трудности при хранене и пиене на течности. Детето може да има сериозни проблеми с организацията, като някои от симптомите наподобяват синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Поради близостта на двете състояния детето се нуждае от помощ за пълноценното развитие на социални умения, но по различни причини.

 

Има ли разлика между диспраксия и ADHD?

Диспраксия и СДВХ (ADHD) се различават по разнообразие от фактори. Те имат обаче някои прилики и подобни симптоми, поради които много хора може да ги объркват. Смята се, че комбинация от двете състояния се наблюдава при около 50% от пациентите според проучване от 2023 (NIH). Възможно е заедно с тях също да се проявяват признаци на аутизъм и дислексия.

 

Как се поставя диагнозата?

 

Източник depositphotos.com

Появата на трудности с физическото възпитание в училище често е повод родителите да потърсят лекарска помощ. За да се постави правилна диагноза обаче, лекарят трябва да има предвид и други състояния с подобни симптоми и признаци, като например СДВХ и аутизъм.

В ранна детска възраст обикновено има трудности при диагностиката на диспраксия, тъй като децата имат различни темпове на растеж и двигателно развитие. Диагноза може да бъде качествено поставена, след като детето навърши 5 години.

Диспраксията се обсъжда и диагностицира от мултидисциплинарен екип, който може да включва педиатър, ерготерапевт, психолог, невролог и други, които специализират в педиатричната грижа. На практика няма един тест, който да докаже наличието на диспраксия. Затова е важно да се доверим на добър лекарски екип, който да проведе необходимите консултации. Тестовете представляват оценяване по различни параграфи с оглед на грубите и фините двигателни умения на детето, координацията, общото движение на тялото и равновесието.

Проблеми с движението може да се появят поради други заболявания – като церебрална парализа или например мускулна дистрофия. Оралната диспраксия пък може да засегне изговарянето на някои звуци поради намален контрол върху говорния апарат. В тези случаи е добре да се потърси логопедична помощ като част от комбинираната терапия.

 

Какви терапии и упражнения могат да помогнат?

Диспраксията не може да се излекува, но има редица терапии за развитие на моториката, които могат да се отразят благоприятно на пациентите. Планът при терапия за диспраксия е индивидуален, за да се отразят слабите и силните страни на детето. Това е необходимо, тъй като случаите на диспраксия може да са изключително различни един от друг.

Използват се специални упражнения, които развиват способностите на детето, както и предлагат алтернативни методи за работа с дипраксия и справяне с ежедневните задачи. При деца особено ефикасни са разнообразните игри за подобряване на координацията, с чиято помощ може да се достигнат добри резултати.

Как родителите могат да подкрепят детето?

 

Източник depositphotos.com

Важно е да знаем, че диагнозата е положителен момент в живота на семейството – това означава, че може да предприемем правилните стъпки и да окажем необходимата подкрепа, чрез която децата да се развиват пълноценно. Подкрепата в терапията от страна на близките роднини е незаменима, тъй като времето в кабинета е малко, а упражненията и практиката вкъщи са много ценни. На първо време е важно да следваме стриктно инструкциите и лекарските препоръки, за да расте детето ни спокойно и да наблюдаваме отблизо неговото развитие.

При някои деца може да са необходими определени уреди и помощници за приспособяване и удобство. Това може да е дори нещо малко като специални гумички за по-лесно захващане на моливи, химикалки и други. Тези средства помагат на детето да преодолее трудностите и му позволяват да извършва пълноценно необходимите дейности на ежедневието.

Препоръчително е след диагнозата да се обърнем към учителите и училището, което детето посещава. С тяхна помощ може да намерим най-добрия начин да насърчим детето, за да разгърне своя потенциал. При нужда от допълнителни консултации или други методи за приобщаване може да се работи със специален учителски екип, който да подкрепя ученика.

Диспраксията е състояние, което съпровожда човека през целия му живот, не само в детството. Качествените основи в детска възраст обаче ще бъдат от помощ до края на живота и могат значително да намалят последствията от това здравословно състояние.

Влияе ли начинът на живот върху състоянието?

Начинът на живот на детето няма общо с появата на състоянието. Възможно е обаче диспраксия да се появи при деца, чиито майки са злоупотребявали с алкохол и наркотици по време на бременност. При децата с диспраксия има определени фактори, които може да повлияят отрицателно на симптомите и да ги влошат. Това са например хронично недоспиване, превъзбуденост, преумора и силен стрес.

Пълноценното хранене, добрият сън и качествената почивка са основи на здравословния начин на живот и може да са ефикасни помощници за справяне с това здравословно състояние.

 

Заключение

 

Източник depositphotos.com

Диспраксията е състояние, което не е в наш контрол и може да се появи поради различни причини. Въпреки трудното диагностициране поради крехката възраст на пациентите, именно децата могат да покажат добър прогрес по време на терапия за овладяване на диспраксията. Ключова част от пълноценната подкрепа при това заболяване е съсредоточената работа у дома и съдействието на родителите в комбинация с мултидисциплинарен екип от специалисти.

 

Често задавани въпроси