Как микропластмасата достигна и до мозъка ни

Увеличаващата се концентрация на микропластмаси и нанопластпаси (МНП) в околната среда увеличават притесненията за последствията върху човешкото здраве. В последните години се появиха редица изследвания за натрупване на микропластмасата в човешкия организъм. Оказва се, че микропластмасата вече е достигнала до костите, бъбреците, черния дроб и дори до мозъка.

Микропластмасата е навсякъде в заобикалящата ни среда, включително и в домовете ни. Учените са сигурни, че поглъщаме парчета МНП дори по време на сън. Поглъщаме микропластмаса и когато се лекуваме от респираторни заболявания, тъй като маските и тръбите за интубация в болницата също са пластмасови.

Това е рубриката „Здравен бюлетин“ на forlife.bg, в която всеки понеделник ви запознаваме с най-новите и интересни изследвания от света на медицината, науката и здравословното хранене.

Микропластмасите са с размер до 5 милиметра, докато нанопластмасите са още по-малки – вариращи между 1 нанометър и 1 микрометър.

 

Как се появява микропластмасата?

 

 

Микропластмасaтa идва от два основни източника: първични микропластмаси, умишлено направени малки, като например микроперли в козметиката и микрофибри от синтетични дрехи, и вторични микропластмаси, които са резултат от разграждането на по-големи пластмасови предмети, като бутилки, опаковки, чанти и гуми. Когато по-големите пластмаси са изложени на слънчева светлина, вятър и вода, те се раздробяват на все по-малки парчета с течение на времето.

Първични микропластмаси изхвърляме в природата при най-обикновени дейности. Прането отделя миниатюрни синтетични власинки, като полиестер, от дрехите, след което водата ги отвежда в канала. Всяко превозно средство оставя микроскопични следи от гуми по пътя. Микропластмасата се съдържа и в редица козметични продукти, включително лосиони за лице и паста за зъби, които също изтичат в канализацията.

За вторичните пластмаси е по-лесно да си представим как се озовават в околната среда. Това са основно пластмасови бутилки, рибарски мрежи и други опаковки, които замърсяват планетата основно заради човешко безхаберие и липса на контрол на замърсяването.

Трябва да се спомене, че износването на сгради, кораби, пътни знаци и маркировка, например, също води до създаване на микропластмаса.

Концентрацията на микропластмаси и нанопластмаси в околната среда се увеличава експоненциално през последния половин век. И вече се открива натрупана и в човешкото тяло.

 

Как попада микропластмаса в човешкото тяло?

 

 

Според едно проучване всеки човек консумира по около 52 хиляди парчета микропластмаса на година. Въпреки че това число е сериозно оспорвано в научната общност, е ясно, че микропластмасата завзема човешкото тяло със застрашителни количества.

Без значение дали я приемаме чрез храната, напитките или я абсорбираме чрез въздуха, който дишаме, вече не можем да избягаме от микропластмасата. МНП са открити във всякакви телесни течности, включително слюнка, кръв и кърма, както и в множество органи, като черен дроб, бъбреци, далак и мозък, и дори в костите ни. Това постепенно превземане на телата ни от микропластмасата поражда въпроса какво всъщност прави микропластмасата в нашия организъм?

Степента, до която микропластмасата причинява вреда или е токсична за хората, все още е неясна, въпреки че последните проучвания свързват наличието на МНП в каротидните атероми (плаки по вътрешната стена на сънната артерия) с повишено възпаление и риск от бъдещи нежелани сърдечно-съдови заболявания.

Микропластмасата може да влезе в телата ни още чрез замърсена почва, от праха вкъщи, от козметични продукти и дори дрехи.

 

Какво показва новото проучване, свързано с микропластмасата?

 

 

Последните проучвания показват, че микропластмасата може да премине кръвно-мозъчната бариера, която разделя циркулиращата в кръвообращението кръв и мозъчната извънклетъчна течност в централната нервна система. Това повдига неотложни въпроси относно тяхното въздействие върху здравето.

Проучване на университета в Ню Мексико, публикувано в Nature Medicine през 2025 година, изследващо мозъчна тъкан на хора, установява нарастващи нива на натрупани микропластмаси в човешкото тяло, и в частност в мозъка, с течение на времето.

Концентрациите на пластмаси в тези тъкани на починали не са повлияни от възраст, пол, раса/етническа принадлежност или причина за смъртта. Концентрацията на микропластмаса обаче е различна при изследваните тъкани през 2016 и 2024 година, като последните проучвания показват значително увеличение на концентрацията на микро- и нанопластмаса в човешкото тяло.

Отчетено е, че това е значителен фактор – наблюдава се увеличаване на концентрациите на микропластмаси с течение на времето както в чернодробни, така и в мозъчни проби. Още по-притеснителното е, че изследователите са открили микропластмаси в по-високи концентрации именно в мозъчната тъкан в сравнение с други органи, като черния дроб и бъбреците. Накрая, още по-голямо натрупване на наночастици е наблюдавано в мозъци на починали с документирана диагноза деменция, със забележимо отлагане в цереброваскуларните стени и имунните клетки.

Изследването показва, че диагностицираните хора с деменция имат до 10 пъти по-голямо количество натрупана микропластмаса в мозъците си в сравнение с хора без това заболяване.

Смята се, че високият процент мазнини в мозъка, особено в бялото мозъчно вещество, го прави идеална среда за микропластмасата. В допълнение мозъкът е известен с бавните си механизми на изчистване. В състояние на деменция пък кръвно-мозъчната бариера, която е създадена, за да спира чужди обекти да достигат до мозъка, е компрометирана, което улеснява натрупването на микропластмаса.

Резултатите показват, че могат да бъдат изолирани до цели 10 грама натрупана микропластмаса в един мозък. За сравнение – монетата от 1 лев тежи около 7,5 грама. В комбинация с тази от 20 стотинки двете имат общо тегло от 10 грама. Това означава, че концентрацията на микропластмаса в някои мозъци достига теглото на двете монети от общо 1,20 лв.

Някои учени все пак предупреждават, че това твърдение вероятно е преувеличено, подчертавайки, че макар и интригуващи, откритията остават предварителни и изискват независимо потвърждение.

Проучвания върху животни показват, че микропластмасата може да запуши мозъчните клетки при мишки и дори да предизвика образуване на редки кръвни съсиреци, но доказателствата при хора все още са оскъдни. Други проучвания намекват за рискове, като например връзки между микропластмасата в кръвоносните съдове и повишената честота на инфаркт и инсулт.

Въпреки че Световната здравна организация твърди, че настоящите данни са недостатъчни, за да се декларира вреда, експертите подчертават нуждата от предприемане на превантивни мерки – самото повсеместно разпространение на замърсяването с пластмаса ни прави изключително уязвими, особено след като се очаква световното производство на пластмаса да се утрои до 2060 г.

 

Заключение

 

 

Настоящите данни показват тенденция на увеличаване на концентрациите на микро- и нанопластмаси в мозъка и черния дроб. По-голямата част от МНП, открити в тъканите, се състоят от полиетилен (PE) и изглеждат като нанопластични парченца или люспи. Концентрациите на МНП в нормални проби от мозък на починали са били между 7 и 30 пъти по-високи от концентрациите, наблюдавани в черния дроб или бъбреците, а проби от мозък от случаи на деменция показват още по-голямо наличие на МНП.

Тези данни са асоциативни и не установяват причинно-следствена роля на микропластмасата и нейното влияние върху здравето. За тази цел са необходими усъвършенстване на аналитичните техники, по-сложни изследователски дизайни и много по-големи по обем изследвания. Като се има предвид експоненциално нарастващото присъствие на МНП в околната среда, тези данни налагат много по-големи усилия, за да се разбере дали микропластмасата и нанопластмасата имат влияние и дали спомагат за причиняването на неврологични разстройства и дали имат други ефекти върху човешкото здраве.

 

Често задавани въпроси