Хормонът релаксин – за какво е важен?

Хормонът релаксин представлява огромен интерес за изследователите през последните години. По начало той е важен заради ролята си по време на бременност, но вече има доказани ползи за сърдечно-съдовото здраве, фиброзата (заместване на нормална тъкан с по-плътна съединителна тъкан) и дори при лечението на определени видове хронична болка.

В следващите редове ще ви разкажем какво точно представлява механизмът на действие, как се използва и взаимодейства с други хормони и лекарства.

Хормонът е най-известен с ефектите си върху женската репродуктивна система и по-специално със значителната роля, която играе в менструалния цикъл, бременността и раждането. Но има ефект и върху други части от организма както при мъжете, така и при жените.

 Най-известен е с това, че улеснява раждането чрез отпускане на тазовите връзки и шийката на матката.

При мъжете релаксин се секретира от простатната жлеза. Може да се открие в спермата, но обикновено не се открива в общото кръвообращение. Неговата роля в мъжкото възпроизводство не е напълно изяснена. Смята се, че играе роля в увеличаването на движението на сперматозоидите.

Релаксинът упражнява своето действие върху репродуктивната система и други органи чрез активиране на специфични рецептори в тези тъкани.

 

Релаксин по време на бременност

 

 

Хормонът е важен за женския репродуктивен процес. Нивата се увеличават след овулация през втората половина на менструалния цикъл на жената. Така отпуска стената на матката и я подготвя за бременност. Ако жената не зачене, нивата ще спаднат до следващия цикъл.

По време на бременност нивата на релаксин са най-високи през първия триместър. Смята се, че така се насърчава имплантирането на развиващия се плод в стената на матката и растежа на плацентата. При ранна бременност релаксинът също инхибира контракциите в стената на матката, за да предотврати аборт.

Хормонът може да регулира сърдечно-съдовата и бъбречната система на майката, за да им помогне да се адаптират към повишеното търсене на кислород и хранителни вещества за плода. Смята се, че това става чрез разширяване на кръвоносните съдове на майката, за да се увеличи притока на кръв към плацентата и бъбреците.

Хормонът е отговорен за разхлабването на връзките, които държат тазовите кости заедно и отпускането мускулатурата на матката. Тези промени подготвят тялото на жената за преминаването на бебето през родовия канал.

За съжаление, може да предизвика и разхлабване на ставните връзки на раменете, коленете, бедрата и глезените. Тези промени в ставите пък може да са придружени от болка, възпаление и дори контузии.

Могат ли нивата на релаксин да се контролират при бременност?

Смята се, че производството на хормона от яйчниците по време на менструалния цикъл се стимулира от лутеинизиращия хормон от хипофизната жлеза и освобождаването му по време на бременност също се стимулира от човешки хорионгонадотропин (hCG) от плацентата.

Нарушенията на секрецията на хормона не са добре проучени. Проучванията предполагат, че високите нива на циркулиращия релаксин при майката са свързани с преждевременно раждане вероятно поради ефектите му върху мембраните и разширяването на шийката на матката.

Ниските нива могат да допринесат за състояние, известно като склеродермия, при което кожата се удебелява и втвърдява. Причинява се от развитието на фиброза и рани в кожата, които също се появяват в белите дробове, стомаха и кръвоносните съдове.

 

Релаксинът и сърцето

 

 

Човешкото сърце всъщност отделя релаксин. Смята се, че той може да предпазва от миокардно увреждане, причинено от исхемия (намален или прекъснат приток на кръв), и реперфузия (възстановяване на кръвотока). Той намалява зоните на увреждане, вентрикуларните аритмии, които настъпват при аномалии в електрическата активност на сърцето, както и натрупването на неутрофили и морфологичните индикации за увреждане на миокардните клетки.

Всъщност релаксинът е мощен вазодилататор (разширител на кръвоносните съдове) на системното и коронарното кръвообращение. Той действа директно върху коронарните ендотелни клетки и неутрофили, за да регулира нагоре азотен оксид синтаза II, като по този начин всъщност стимулира производството на азотен оксид и повлиява благоприятно сърдечната честота.

Предполага се, че циркулиращият хормон, излъчван от жълтото тяло, може да намали риска от исхемична болест на сърцето при жени по време на бременност.

Има ограничени доказателства, че релаксинът може да осигури кардиопротективни действия и/или да предскаже тежестта на сърдечната недостатъчност. Релаксинът се секретира от сърцето в повишени количества при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност.

Както знаем, менопаузата се характеризира с намаляване на репродуктивните хормони в организма. Известно е, че те предпазват жените от сърдечно-съдови заболявания. Което обяснява защо случаите се увеличават след менопаузата. Наличието на релаксин също допринася за тази защита.

 

Ролята на хормона релаксин при лечение на фиброза

Последните години има много изследвания, които доказват, че релаксинът намалява тъканната фиброза в бъбреците, сърцето, белите дробове и черния дроб и подпомага заздравяването на рани.

Както отбелязахме в началото, при тъканната фиброза нормални структури в тялото се заместват с фиброзна (съединителна) тъкан. Това е причина за намалената еластичност на засегнатите органи и образуването на твърда тъкан поради възпаление, което може да доведе до рани и загуба на функцията на органа.

Тази твърда обвивка е от колагени, гликопротеини като фибронектин и протеогликани.

Ако вземем предвид сърцето, то често развива склеродермия (системна склероза). Това е заболяване на съединителната тъкан с неизвестна етиология, при което тъканната фиброза е преобладаваща клинична характеристика и до голяма степен води до висока смъртност.

Релаксинът може да повлияе на кръвното налягане чрез разширяване на кръвоносните съдове, както вече споменахме, по време на бременност. Допълнително насърчава растежа на нови кръвоносни съдове и има противовъзпалителни свойства.

Хормонът инхибира белодробната фиброза чрез намаляване както на удебеляването на алвеолите, така и на отлагането на колаген.

Всички тези свойства биха могли да направят хормона потенциална терапевтична цел за лечение и на други заболявания.

 

Ролята на релаксина при зарастването на рани

 

 

Ефективното зарастване на рани изисква достатъчно тромбоцити, макрофаги, неутрофили, ендотелни клетки и гладкомускулни клетки.

Смята се, че релаксинът оказва влияние върху васкулатурата (стените на съдовете) и агрегацията (слепването) на тромбоцитите. Хормонът инхибира не само индуцираната от колаген или тромбин агрегация на тромбоцити, но също така намалява циркулиращите тромбоцити до няколко дни след нараняването.

Също така в съответствие с възможността релаксинът да стимулира наличието на кръвоснабдяване в мястото на раната е вид доказателство, че хормонът противодейства на хиперкоагулацията.

Релаксинът повишава експресията на ангиогенните цитокини и основния фибробластен растежен фактор.

Всичко това означава, че хормонът стимулира образуването на нови кръвоносни съдове, помага за разширяване на съдовете и контролира слепването на тромбоцитите, което е важно за предотвратяване на нежелано съсирване на кръвта и поддържане на нормално сърдечно-съдово здраве.

 

Възможни противопоказания

Релаксинът е известен още като „серелаксин“ в неговата рекомбинантна форма, която обикновено се прилага с лечебна цел. Ефикасността и безопасността му могат да бъдат повлияни от употребата на определени лекарства.

Лекарства, които също повлияват кръвното налягане, като антихипертензивни средства могат да потенцират хипотензивните ефекти на релаксина, увеличавайки риска от прекомерно намаляване на кръвното налягане.

Нестероидните противовъзпалителни средства също могат да взаимодействат с релаксина. Известно е, че те засягат бъбречната функция и когато се използват в комбинация с релаксин, могат потенциално да влошат бъбречните проблеми.

Като се има предвид потенциалът за лекарствени взаимодействия, от решаващо значение е да се предостави на медицинското лице пълен списък на всички лекарства, които се приемат, включително лекарства без рецепта и добавки.

 

Заключение

 

 

Едва през последните години по-широкото въздействие на релаксина е обект на изследване. Вече знанията са отвъд значението на този хормон за човешката репродукция.

Всъщност това е универсален хормон с широк спектър от терапевтични приложения. От традиционната си роля в акушерството до нововъзникващите ползи за сърдечно-съдовото здраве и лечението на фиброза, релаксинът е обещаващ за подобряване резултатите на пациенти с различни проблеми.

Тъй като изследванията продължават да се развиват, хормонът може да се превърне в крайъгълен камък в лечението на множество хронични и остри здравословни състояния.

 

Често задавани въпроси