Химиотерапия – какво може да очакваме?

Когато чуем думата химиотерапия за първи път, често ни обзема страх. Напълно нормално е, защото никой не е подготвен да чуе, че му предстои лечение, което звучи тежко и плашещо. Но зад тази дума не стои само трудност, а и възможност за пълно излекуване.

В настоящата статия ще разгледаме всичко за химиотерапията и какво може да очакваме.

Кога се налага химиотерапия?

Химиотерапевтичните лекарства действат върху бързоделящите се клетки в тялото, каквито са раковите. Те атакуват и нарушават процесите на делене, което води до загиването на злокачествените клетки. За съжаление, химиотерапията може да засегне и здрави бързоделящи се клетки (например в костния мозък, космените фоликули и лигавицата на стомаха), което причинява странични ефекти.

Тя се прилага най-често:

• Като основен метод на лечение срещу рак без други придружаващи медикаменти.
• След други методи на лечение, за да унищожи остатъчни скрити ракови клетки (например след операция). Лекарите го наричат „адювантна терапия“. 
• За подготовка преди други лечения, за да се смали размера на тумора. Най-често се продължава с лъчетерапия, операция или трансплантация. Това се нарича „неоадювантна терапия“.
• Да се отстранят симптоми на рака чрез убиване на част от раковите клетки. Този тип терапия се нарича „палиативна химиотерапия“. Тя не е насочена към излекуване, а към облекчаване на симптомите на рак, намаляване размера на тумора и подобряване на качеството на живота на пациента.
• За подготовка преди трансплантация на стволови клетки с цел да отслаби имунитета, за да може организма да не отхвърли новите клетки.
• За потискане на свръхактивна имунна система при заболявания като лупус и ревматоиден артрит.

Както става ясно, химиотерапия не се използва само при ракови заболявания. Много е вероятно в случаи на последните две заболявания циклите и продължителността да са значително по-кратки. 

 

Колко време продължава?

 

 

Всяка химиотерапия е различна. Спецификата на химиотерапията зависи от няколко основни фактора:

• Видa на рака (различни тумори реагират различно)
• Стадия на заболяването (локализиран или с метастази)
• Общото здравословно състояние на пациента
• Различни характеристики на самото образувание
• Целта на лечението (излекуване, удължаване на живота или облекчаване на симптоми)

Тези фактори определят схемата на химиотерапията, дозировката, честотата и продължителността на лечението. Един курс химиотерапия обикновено продължава между 3 и 6 месеца, като всеки курс е изграден от няколко цикъла. Един цикъл продължава между 2 и 6 седмици с периоди на почивки между тях. В тази почивка тялото отпочива, възстановява се и се подготвя за новия курс.

Във всеки цикъл има няколко сесии на лечение. Сесиите могат да се случват всеки ден или по няколко пъти в седмицата или в месеца. Всичко зависи и се определя от гореизброените фактори.

Химиотерапия може да ни бъде приложена под различни форми, като за всеки вид е отделено различно времетраене:

• Инжекция: с помощта на спринцовка се доставя необходимото лекарство по венозен път за няколко минути.
• Интравенозна инфузия: с банка от медикамента и венозен катетър се прелива в тялото на пациента, като процедурата трае от 30 минути до няколко часа. Има терапии, които са особено специфични и изискват 12-14-часово преливане. 
• Продължителна инфузия: Преливането става в продължение на дни с кратки почивки. През това време пациентът е свободен да се разхожда в определени граници, тъй като тръбичките, с които се прелива неговата химиотерапия, са значително дълги. 
• Орална и локална: Химиотерапия, която може да се прави и у дома за секунди. Оралната химиотерапия може да има форма на хапче, капсула или пък течност. 

Обикновено локалната (за намазване) и оралната се правят при по-леки терапии, които не изискват хоспитализация или в последните цикли на курса. 

 

Трябва ли предварителна подготовка?

Да, но подготовката за химиотерапия трябва да е напълно психологическа. Много вероятно е при агресивен тип рак да се наложи по-дълъг болничен престой. Самата болнична среда – стерилна, шумна и без усещане за уют – може да засили тревожността и усещането за уязвимост. Важно е да сме подготвени и да се опитаме да направим мястото възможно най-уютно и свое, близо до любимите ни занимания.:

• Леко четиво
• Дневник, в който описваме чувствата си; може да действа терапевтично
• Музика и личен компютър
• Креативен малък проект
• Удобни дрехи и домашни чехли
• Меко одеяло или любимата възглавница
• Любимите ни козметични продукти: шампоани, балсами, кремове, с които да се чувстваме свежи и в уют

Може да попитаме лекарите какви са опциите за посещение на близки в болницата. Присъствието на близки хора по време на болничен престой е от изключително значение, както за психическото, така и за физическото възстановяване. То дава усещане за подкрепа, сигурност и принадлежност в един уязвим момент. Когато сме болни, се нуждаем не само от лекарства, а и от емоционална връзка, която да ни напомня, че не сме сами в трудността.

 

Какво може да очакваме?

 

 

Ще бъдем точни и искрени – химиотерапията има редица странични ефекти. Добрата новина е, че те са напълно индивидуални и могат да не ни засегнат изобщо или поне много леко.

Страничните ефекти от химиотерапията зависят много от кои здрави клетки засяга тя, както и от дозата и вида на медикамента. Химиотерапията не е съставена само от едно лекарство. Прави се комбинация от медикаменти за максимална ефективност. Разбира се, това е работа изцяло на медицинския персонал и не бива да се притесняваме за това.

Най-честите странични ефекти включват:

• Умората е най-често срещания страничен ефект. Тя се случва, защото след химиотерапия настъпва анемия (нисък хемоглобин) и това оставя тялото уморено. Не бива да забравяме, че то се бори с раковите клетки и е напълно нормално да имаме нужда от повече почивка.
• Падането на косата някак се е превърнало в отличителния белег на химиотерапията и със сигурност притеснява доста жени. Обикновено косата пада постепенно напълно през първите 3 седмици след начало на лечението, а започва да расте обратно 2 до 3 месеца след края на лечението. Повече за падането на косата ще разкажем по-надолу в статията.
• Промяна в кожата, включително раздразнена кожа, обриви, ранички, чувствителност на слънце и др.
• Повръщането и гаденето засягат 80% от пациентите на химиотерапия, но за щастие се овладява с лекарства.
• Промени в изхождането – диария или пък запек. След химиотерапия немалко хора развиват непоносимост към лактоза. 
• Загуба на апетит, тъй като вкусовете на храните се променят. Някои храни добиват металически вкус. Това се дължи на медикамента платина. 
• Пришки и афти в устната кухина – правят храненето болезнено. Много е важно да използваме промивки за устата през това време, защото имаме отворени рани, в които лесно навлизат бактерии.
• Чернодробни проблеми или парещо чувство при уриниране, трудност за задържане на урината с чести позиви.
• Отслабен имунитет, поради намалелия брой левкоцити. Това задължава пациента да се пази много, да избягва тълпи, да мие ръце редовно и да носи маска.
• Лесно посиняване на кожата, поява на синини се получават заради намалелия брой тромбоцити, които отговарят за съсирването на кръвта. При това състояние пациента трябва да внимава да не се удари и да не се пореже.
• Периферна невропатия – засяга периферните нерви, които предават усещания (за допир, болка, температура) и контролират мускулните движения. Този вид невропатия кара най-често крайниците да ни болят, да нямат жизненост, да изтръпват или да имат боцкащо чувство.
• Трудна координация на мускулите
• Замъглена памет и трудна концентрация
• Нарушен фертилитет поради понижените нива на естроген и тестостерон, както и поради нарушения на тестисите и яйчниците, загуба на либидо, ранна менопауза Всичко за възможностите за съхранение на фертилитета, въпреки диагнозата рак, може да прочетете в нашата статия по темата. 

Няколко пъти споменахме, че причините за тези странични ефекти са именно липси във важни кръвни съставки – еритроцити (нисък хемоглобин), левкоцити (слаб имунитет и риск от инфекции) и тромбоцити (лесно посиняване и кървене). Тези съставки са жизненоважни, но силно понижени от химиотерапията. За щастие, лекарския екип следи тези показатели и при критично падане, те ще ни прелеят с кръв или тромбоцитен концентрат. За да има достатъчно кръвни съставки за нас или други пациенти в България, някой човек трябва да ги е дарил. 

Как става това и какво ни очаква по време на преливането на кръв, може да прочетете в нашите статии по темата, написани от първо лице. Запознайте се и с нашата дейност в кампанията “Капка за теб. Живот за друг”.

Тези странични ефекти идват и отминават. Да, те са предизвикателни и може би всеки пациент се чуди как би устоял на тях. Но е важно да си напомним, че това не са знаци на влошаване, а доказателства, че лечението действа. Химиотерапията атакува раковите клетки, но понякога засяга и здравите, затова тялото ни реагира. И въпреки това именно тя ни приближава до здравето.

Да преминеш през химиотерапия е сила. Всеки страничен ефект е временен, но възможността да се преборим с болестта е реална и безценна. Вместо да се плашим от промените, нека ги приемем като част от пътя към оздравяване. Защото химиотерапията не е враг, а съюзник. Тя е лечение. Тя е надежда. Тя е живот.

 

Защо пада косата от химиотерапия?

 

 

В много драматични филми сме виждали жени без коса и някак автоматично става ясно, че жената е преминала през лечение за рак. Падането на косата след химиотерапия притеснява много жени и това е напълно нормално. Не бива да слушаме околните, които ни казват “това е най-малкият проблем”. Да, по-малък проблем е, но все пак стои на масата. Косата е голяма част от женствеността и загубата определено е критичен момент за много дами. 

Бързаме да успокоим всички: косата расте обратно след лечението. Възстановява се напълно и веднъж започнала да “никне”, расте като най-нормална коса. През това време може да използваме перуки, тюрбани, шапки или, ако сме достатъчно дръзки – да излезем без никакви аксесоари. 

След лечението може да започнем да използваме продукти за бърз растеж, но предварително консултирани с лекар. 

Но защо всъщност пада косата? Виновникът за това е доксорубицинът – кървавочервената течност, която ни спасява от рака, но и ни прави плешиви. Между пациентите той се нарича „червеният дявол“. Не всеки медикамент от колекцията на химиотерапията причинява косопад, но е 98% сигурно, че слагат ли ни червената течност, ще загубим косата си временно. 

Тук е времето до напомним, че лекарството не ни е враг, а наш приятел по пътя за лечението. 

Това червено лекарство променя и цвета на урината ни – прави я розово-червеникава. Това е напълно нормален ефект и не бива да ни плаши, защото това не е кръв, а обикновен медикамент. Ефектът ще отмине до два дни след вливката.

 

Заключение

 

 

Химиотерапията не е просто медицинска процедура. Тя е битка, която всеки пациент води със смелост и надежда. Въпреки че може да донесе временен дискомфорт и промени в тялото, тя е един от най-ефективните съюзници в борбата с рака. Всеки страничен ефект е знак, че лечението действа, и всяка трудност е стъпка по пътя към възстановяването. Важно е да си напомняме, че не сме сами в този път. С подкрепата на медицинския екип, близките и собствената си сила, можем да преминем през всичко. Химиотерапията не е краят, а ново начало. 

Надеждата е по-силна от страха.

 

Често задавани въпроси