Химическо изгаряне – от какво се причинява и как да се лекува?

За съжаление последиците от химическо изгаряне могат да бъдат много болезнени и това зависи от веществото и дълбочината на поражението, което те са нанесли. Някои химикали, като силни киселини или основи, увреждат нервните окончания и в началото болката може да е слаба или да липсва. С времето обаче, когато увреждането се задълбочи, болката често става силна, пареща и продължителна.

 

Химическото изгаряне изисква незабавно промиване с обилно количество хладка вода и медицинска помощ, за да се предотвратят трайни увреждания и усложнения като инфекции или белези.

 

Какво може да причини химическо изгаряне?

Химическо изгаряне се причинява от контакт на кожата, очите или лигавиците с агресивни химични вещества, които разрушават клетъчните структури. Основните причинители са корозивни вещества като киселини, основи, окислители, разтворители и някои тежки метали. Тези вещества предизвикват химична реакция с протеините и мазнините в тъканите ни, което може да доведе до некроза, болка и възпаление.

Изгарянията могат да настъпят при битови инциденти – например при използване на почистващи препарати, батерийни течности или торове, както и в промишлени среди с химикали и лабораторни вещества. Дори кратък контакт с концентрирани химикали може да причини тежки увреждания, особено в зоната на очите и лицето.

Най-опасните от корозивните вещества са основите, тъй като проникват по-дълбоко в тъканите и продължават да действат дори след първоначалния контакт. При вдишване на токсични изпарения може да се увредят и дихателните пътища. Навременното промиване с вода и избягването на неутрализиращи вещества е ключово за ограничаването на пораженията.

 

Списък с вещества, които може да имат такъв ефект

Списъкът с вещества, които могат да причинят химически изгаряния, е дълъг и, за съжаление, можем сериозно да пострадаме, ако не сме внимателни.

Киселини

 

 

Киселините разрушават тъканите, тъй като съсирват белтъците. Едни от най-често срещаните силни и корозивни киселини, с които можем да се сблъскаме в ежедневието, са:

• Сярна киселина (H₂SO₄) –  съдържа се в акумулатори и препарати за отпушване на канали
• Азотна киселина (HNO₃) – използва се в лаборатории и металургия
• Солна киселина (HCl) – среща се в почистващи препарати за бани и тоалетни
• Фосфорна киселина – участва в състава на антикорозионни средства
• Концентрирана оцетна киселина – в състава на някои дезинфектанти и технически разтвори

Важно е да четем етикетите на препаратите, които използваме, и да се предпазваме чрез защитни мерки като ръкавици и маски, за да си гарантираме по-висока защита срещу химични изгаряния.

Основи

Основите проникват по-дълбоко и разрушават тъканите, тъй като втечняват мазнините. Сред най-често срещаните силни основи са:

• Натриева основа, позната и като сода каустик (NaOH) – участва в състава на препарати за отпушване на канали
• Калиева основа (KOH) – в състава на индустриални обезмаслители
• Амоняк (NH₃) – в почистващи и дезинфекциращи продукти
• Калциев оксид, познат и като вар – в  строителните материали и стоителството

Тъй като основите са още по-опасни от киселините, употребявайки ги, с тях трябва да сме още една идея по-бдителни и отговорни към здравето си.

Окислители и други реактивни вещества

 

 

В тази група попадат вещества, с които най-често може да се сблъскаме в ежедневието си. Например:

• Белина (натриев хипохлорит)
• Пероксид на водорода (H₂O₂) в концентрирана форма
• Фенол и формалин – в лаборатории и дезинфектанти
• Органични разтворители като ацетон, толуен и бензен
• Флуороводородна киселина

Флуороводородната киселина е изключително опасна, тъй като уврежда тъканите в дълбочина и костите.

 

Симптоми на химическо изгаряне

Симптомите на химическо изгаряне зависят от вида, концентрацията и времето на контакт с химичното вещество, както и от засегнатата зона. Най-често първите признаци се появяват веднага след експозицията, но при някои химикали реакцията може да се забави с часове.

При контакт с кожата се наблюдават силно парене, болка, зачервяване и подуване. В по-тежки случаи кожата може да побелее, потъмнее или да се появят мехури и участъци с умъртвена тъкан. При основи увреждането често е по-дълбоко, а болката може временно да отслабне, което създава фалшиво усещане за подобрение.

Ако химикалът попадне в очите, симптомите включват силна болка, сълзене, замъглено зрение и дори временна или трайна загуба на зрение. При вдишване на изпарения може да се появят симптоми като кашлица, задух, болка в гърдите и дразнене на гърлото. При най-тежки случаи се наблюдават системни реакции на гадене, замаяност, спад на кръвното налягане или дори шок.

Незабавното изплакване с обилно количество вода и търсенето на медицинска помощ са жизненоважни за предотвратяване на по-дълбоки увреждания и усложнения.

 

Как се лекуват?

 

 

Лечението на химическо изгаряне зависи от тежестта на увреждането, вида на химикала и засегнатата област, но първата и най-важна стъпка е незабавното прекратяване на контакта с веществото. Засегнатият човек трябва да отстрани източника на изгаряне, а замърсеното облекло, ако има такова, внимателно да се свали, за да не се разнесе химикалът върху други части на тялото.

Кожата се изплаква обилно с хладка течаща вода в продължение на поне 15-30 минути, освен ако химикалът не реагира с вода, в такъв случай не бива да се мокри с вода, тъй като състоянието може да се влоши. Използването на сапун може да помогне за по-добро отстраняване на някои вещества. При контакт с очите е необходимо незабавно промиване със стерилен физиологичен разтвор или чиста вода, като клепачите се държат широко отворени.

След първоначалното обезвреждане на засегнатата зона, лекарят може да приложи неутрализиращи агенти, стерилни превръзки, болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства. При по-дълбоки изгаряния може да се наложи антибиотична терапия, тетанусова ваксина или дори хирургична намеса като кожна трансплантация, ако голяма област от кожата е засегната. Проследяването от специалист е важно за предотвратяване на последващи инфекции, появата на белези и функционални нарушения на конкретната зона.

В някои случаи се препоръчва физиотерапия или пластична реконструкция за възстановяване на засегнатите тъкани.

 

Усложнения

 

 

Усложненията от химическо изгаряне могат да бъдат сериозни и дълготрайни, особено ако не се предприеме навременно лечение. Едно от най-честите усложнения е инфекцията, тъй като увредената кожа губи своята защитна бариера. Бактериалното замърсяване може да доведе до възпаление, гнойни процеси и дори сепсис при по-тежки случаи.

Образуването на белези е друго често последствие, особено при дълбоки химични изгаряния. Това може да ограничи подвижността на ставите и да наруши естетичния вид на кожата. При изгаряния на лицето, шията или дихателните пътища съществува риск от респираторни усложнения, включващи оток, затруднено дишане или увреждане на лигавиците.

Продължителното въздействие на някои химикали може да причини токсично отравяне, засягайки черния дроб, бъбреците или нервната система. При контакт с очите са възможни загуба на зрение, перманентни увреждания на роговицата или хронично възпаление.

Освен физическите последици, химичните изгаряния често водят до психологически травми като депресия, тревожност и ниско самочувствие при наличие на видими белези.

 

Заключение

Химичните изгаряния съставляват между 2.4% и 10.7% от всички изгаряния, но са причина за до 30% от смъртните случаи вследствие на изгаряния. Проучване от северен Иран показва, че сред 10 133 пациенти с изгаряния, 1.2% са били с химични изгаряния, а смъртността при тези случаи е около 4.8%. Тези данни подчертават критичната нужда от превенция, правилно съхранение на химикали, защита на лицето и кожата, бърза реакция при контакт, за да се намали честотата и тежестта на химичните изгаряния.

Често задавани въпроси