Хантавирус: трябва ли да се тревожим за нова вирусна заплаха?

Хантавирусът е група вируси, които се предават основно чрез гризачи и в редки случаи могат да причинят тежко белодробно или бъбречно заболяване при хората. Темата започна да привлича сериозно внимание след случаите на заразени пътници на круизния кораб MV Hondius, както и заради повишената чувствителност към всяка нова вирусна заплаха след пандемията от COVID-19.

Въпреки тревожните заглавия, към момента няма данни хантавирусът да има потенциала за глобално разпространение, характерно за COVID-19. Повечето форми на вируса не се предават лесно между хора, а инфекциите остават сравнително редки. Здравните власти обаче следят внимателно подобни случаи, защото някои щамове могат да причинят сериозни усложнения.

 

Най-важното в момента е да се прави разлика между реален здравен риск и обществена паника. Хантавирусът не е „нов COVID“, но е тема, която заслужава ясно и фактологично обяснение – как се предава, колко опасен е всъщност и кога има реална причина за тревога.

 

Какво представлява хантавирусът?

 

Източник: depositphotos.com

Хантавирусът не е един конкретен вирус, а група вируси от семейство Hantaviridae, които се разпространяват основно чрез гризачи и могат да причинят сериозни инфекции при хората. Те се определят като зоонозни вируси, защото се предават от животни към хора.

Различните видове хантавируси са свързани с различни видове гризачи и се срещат в различни части на света. В Европа и Азия по-често се наблюдава заболяването Хеморагична треска с бъбречен синдром (Hemorrhagic Fever with Renal Syndrome – HFRS), което засяга основно бъбреците. В Северна и Южна Америка по-характерен е Хантавирусен белодробен синдром (Hantavirus Pulmonary Syndrome – HPS), тежка форма, която засяга белите дробове и дишането.

Вирусът става по-широко известен през 90-те години след огнище на HPS в югозападната част на САЩ, но медицината познава различни форми на хантавирусни инфекции още от средата на XX век.

Един от най-обсъжданите щамове в момента е Andes virus – хантавирус, разпространен основно в Южна Америка. Причината е, че това е един от малкото известни щамове, при които е наблюдавано ограничено предаване между хора. Именно този вариант се разглежда във връзка със случаите на круизния кораб MV Hondius.

Повечето хантавируси не се предават лесно между хора. Основният риск остава контактът със заразени гризачи, техните изпражнения, урина или слюнка, особено в затворени и непроветрени пространства.

 

Как се предава хантавирусът?

Хантавирусът се предава основно чрез контакт със заразени гризачи или с частици от тяхната урина, изпражнения и слюнка.

Най-често заразяването става, когато човек вдиша микроскопични аерозолни частици, попаднали във въздуха при почистване на затворени и непроветрени пространства като мазета, тавани, хижи, складове или селски постройки.

По-рядко инфекцията може да се предаде при директен контакт със заразени материали или при ухапване от заразен гризач. Според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) основният източник на инфекцията остават дивите гризачи, а не хората.

Може ли хантавирусът да се предава между хора?

В повечето случаи – не. Според Mayo Clinic почти всички известни хантавируси не се предават лесно между хора. Това е една от основните разлики между хантавирусите и вируси като SARS-CoV-2, който причинява COVID-19.

Известно изключение е Andes virus – щам, разпространен основно в Южна Америка. При него са документирани ограничени случаи на предаване между хора, обикновено след близък и продължителен контакт с инфектиран човек. Но дори и при Andes virus предаването между хора остава рядко и не се разпространява лесно в широката популация. Към момента няма данни хантавирусът да има механизъм на масово въздушно разпространение, подобен на този при COVID-19.

 

Какви са симптомите на хантавирус?

Симптомите на хантавирусна инфекция често започват неспецифично и в ранната фаза могат лесно да бъдат объркани с грип, вирусна инфекция или силна настинка. Именно това е една от причините заболяването понякога да се разпознава трудно в началото. Според CDC първите симптоми обикновено се появяват между една и осем седмици след контакт със заразени гризачи.

Ранни симптоми на хантавирус:

• висока температура;
• втрисане;
• мускулни болки;
• главоболие;
• силна отпадналост;
• гадене или стомашен дискомфорт при някои случаи.

 

Тази начална фаза често прилича на сезонен грип или друга вирусна инфекция, защото организмът реагира с общ възпалителен отговор, а не със специфични симптоми, характерни само за хантавирус.

Кои са по-късните симптоми?

При част от пациентите заболяването може да прогресира в рамките на няколко дни и да засегне сериозно белите дробове или бъбреците, в зависимост от конкретния щам.

По-тежките симптоми могат да включват:

• задух;
• суха кашлица;
• затруднено дишане;
• натрупване на течност в белите дробове;
• ниско кръвно налягане;
• бъбречни проблеми при някои форми на инфекцията.

 

При хантавирусния белодробен синдром (HPS) най-сериозният риск е свързан с дихателна недостатъчност. При хеморагичната треска с бъбречен синдром (HFRS), която се среща по-често в Европа и Азия, инфекцията може да засегне бъбреците и кръвоносните съдове.

 

Колко опасен е хантавирусът?

 

Изтчоник: depositphotos.com

Хантавирусът се счита за рядка, но сериозна инфекция. Повечето хора никога не се срещат с вируса, но при определени случаи заболяването може да протече тежко и да доведе до сериозни усложнения, особено ако не бъде разпознато навреме.

Рискът зависи най-вече от конкретния щам на вируса и от това коя част на организма засяга. Някои форми причиняват тежки белодробни усложнения, а други – бъбречни проблеми и нарушения в кръвообращението. Според Световната здравна организация някои разновидности на хантавирусен белодробен синдром (HPS) могат да имат висока смъртност, особено при късно диагностициране и липса на навременна медицинска помощ.

Хантавирусните инфекции остават сравнително редки и не се разпространяват лесно между хората. Това значително ограничава риска от масови огнища, подобни на тези при COVID-19. Ранното разпознаване на симптомите и навременната медицинска помощ са особено важни. При по-тежките форми бързото лечение и наблюдение могат значително да подобрят шансовете за възстановяване.

Какво се случи на круизния кораб MV Hondius?

Темата за хантавируса привлече глобално внимание след огнище на заразата на круизния кораб MV Hondius, който пътуваше от Южна Америка към Европа. Според Reuters към момента са регистрирани няколко потвърдени и предполагаеми случая, включително и смъртни случаи сред пътниците.

Причината случаят да се наблюдава толкова внимателно е, че здравните власти подозират участие на Andes virus  единственият известен щам на хантавирус, при който е документирано ограничено предаване между хора. Това не означава, че вирусът се разпространява лесно, а че в редки случаи може да се предаде при много близък и продължителен контакт.

Според WHO рискът за широката общественост към момента остава нисък. Организацията подчертава, че няма данни за масово или неконтролируемо разпространение, а проследяването на контактите е стандартна предпазна мярка при подобни инфекции.

Случаят обаче предизвика силна обществена реакция, защото комбинира няколко фактора, които хората свързват с началото на пандемии – затворена среда, международни пътници и неизвестност около начина на предаване.

 

Може ли хантавирусът да предизвика нова пандемия?

Към момента не се смята, че хантавирусът има пандемичния потенциал на COVID-19. Основната причина е, че повечето хантавируси не се предават лесно между хора, а заразяването обикновено е свързано с контакт със заразени гризачи.

Щамът Andes virus е рядко изключение, при което е наблюдавано ограничено предаване между хора след близък контакт. Именно затова случаите на круизния кораб се наблюдават внимателно, но засега експертите определят риска за широката общественост като нисък.

 

Как можем да се предпазим?

Според CDC най-важната превенция срещу хантавирус е ограничаването на контакта с гризачи и с места, замърсени от тях. Рискът е най-висок при почистване на затворени и непроветрени пространства като мазета, тавани, вили, хижи, складове и селски постройки.

За да намалите риска от заразяване:

• проветрявайте затворени помещения поне 30 минути преди почистване;
• използвайте ръкавици и маска при почистване на места с следи от гризачи;
• не метете и не използвайте прахосмукачка върху сухи изпражнения, защото това може да разпръсне заразени частици във въздуха;
• почиствайте замърсените повърхности с дезинфектант или белина;
• съхранявайте храната в добре затворени съдове;
• ограничете достъпа на гризачи до жилищни и складови помещения.

 

Рискът за повечето хора остава нисък, особено при спазване на основни хигиенни и предпазни мерки.

 

Заключение – трябва ли да се тревожим?

 

Изтчоник: depositphotos.com

Към момента няма данни хантавирусът да представлява глобална заплаха, подобна на COVID-19. Повечето хантавируси не се предават лесно между хора, а инфекциите остават редки. Именно затова Световната здравна организация определя риска за широката общественост като нисък.

Това обаче не означава, че вирусът трябва да бъде пренебрегван. Някои форми на хантавирусна инфекция могат да протекат тежко, особено при късно диагностициране. Затова здравните власти наблюдават внимателно случаите, свързани с Andes virus и круизния кораб MV Hondius.

Най-разумният подход не е паника, а информираност. За повечето хора рискът остава нисък, особено при избягване на контакт с гризачи и спазване на основни хигиенни мерки.

 

Често задавани въпроси