Еритроксилум кока – фрагмент от историята на анестезията

Еритроксилум кока е растение, известно предимно със своя психоактивен алкалоид кокаин, което играе многостранна роля в културните, духовнитe и медицинските практики.

От древните ритуали на инките през употребата му в анестезията до нелегалния трафик на наркокартелите, пътуването на това растение е завладяваща история през времената, която пресича континенти и култури, разпалвайки множество дебати.

Еритроксилум кока – ботаническо описание

Еритроксилум кока (Erythroxylum coca) е вечнозелено растение от семейство (Erythroxylaceae), което расте като храст. Вирее предимно в регионите на Андите в Южна Америка, където климатът и почвата са подходящи за неговото развитие.

Семейството включва около 300 вида растения, но само в два от тях се съдържа кокаин – Erythroxylum coca и Erythroxylum novogranatense.

Еритроксилум кока се характеризира със светлозелени листа със заострен връх. Цветовете му са малки, кремавобели, разположени в гроздове, а плодовете – червени на цвят, когато са узрели. Достига до 3 метра височина.

Листата му са богати на алкалоиди, като най-известният от тях е кокаинът. Тези алкалоиди се съдържат във висока концентрация и са отговорни за стимулиращите и упойващи ефекти, с които е известно растението.

Кокаинът е тропанов алкалоид, който е мощен стимулант на централната нервна система, увеличавайки нивата на невротрансмитера допамин в мозъка. Този процес води до повишена енергия, приповдигнато настроение и засилена концентрация, но също така е свързан с потенциални опасности и здравни рискове при злоупотреба.

Кока – свещеното растение на инките

Употребата на еритроксилум кока може да бъде проследена до предколумбовите цивилизации, където местните народи, особено тези в районите на Андите в Перу, Боливия и Колумбия, са почитали растението поради неговите стимулиращи и психеделични свойства, водещи до промени във възприятията на човека и неговото съзнание.

Това растение е било неразделна част от ритуалите като дар от божествата, помагайки на хората да се свържат с духовното царство. Листата на коката са се дъвчели при различните церемонии, тъй като предизвикват състояние на повишено съзнание.

Шаманите и духовните водачи смятали коката за свещено растение, като са го използвали за гадания и комуникация със свръхестествените сили.

Инките носели със себе си листа от него в малки торбички, за да противодействат на ефектите вследствие голямата надморска височина от планинските региони, в които са живеели.

Пътеките, водещи до Мачу Пикчу, често преминават през терени, където височината може да предизвика симптоми на височинна болест и умора.

Дъвченето на листата на еритроксилум кока повишава усвояването на кислород от кръвта при големи надморски височини, където той намалява в атмосферата.

Археологическите доказателства сочат, че дори починалите били изпращани с торбички, съдържащи листа от кока, тъй като се смятало, че духът на растението ги превежда в отвъдното.

Инките обаче са регулирали употребата на кокаин. Консумацията му до голяма степен е била ограничена до управляващите класи.

Изключение правели часкиите (хора, които преминават големи разстояния през планините, предавайки послания) и деца, които ще бъдат принасяни в жертва на боговете в ритуала „капакоча“.

Когато испанските конкистадори пристигат в Южна Америка през 16-ти век, те се сблъскват с местната употреба на еритроксилум кока със смесица от любопитство и скептицизъм.

Те определили растението като „дяволско“ и по време на испанската инквизиция кокаиновите плантации биват унищожени, а притежанието на растението се наказва със смърт.

Кокаиновите тоници – от чудодеен лек до епидемия от зависимост

Европейските пътешественици забелязали ефектите на растението върху издръжливостта. За местното население то било източник на огромна сила.

Документираната история за употребата на кокаин може да бъде проследена в мемоарите на флорентинския пътешественик Америго Веспучи, който описва своите впечатления от новооткритите територии в Южна Америка.

Паоло Мантегаца е италиански патолог, антрополог, писател и депутат, работил като лекар в Аржентина от 1854-1858 г., застъпник на кокаина, който публикува своя труд „За хигиенните и лечебните качества на коката“, който става основата за много бъдещи изследвания.

Стимулиращите свойства на кокаина привличат общественото внимание. През 19-ти век изолирането на кокаина от листата на кока от немския химик Алберт Ниман бележи повратен момент в историята.

Той бързо завладява света и се включва в различни тоници, еликсири и лекарства. През втората половина на 19-ти век кокаиновите еликсири стават модно явление, привличайки вниманието на обществото и водещите фигури на този период.

Мнозина вярват, че тези тонизиращи напитки подобряват физическата издръжливост и психическото благополучие.

Анджело Мариани, италиански химик, живеещ във Франция, измисля тоник, направен от вино и кокаин, който се рекламира като чудодейна напитка, която може възстанови здравето и жизнеността.

Мариани получава златен медал с герба на Ватикана от Папа Лъв XIII, който е очарован от напитката, за която казва, че „това вино идва наред, след като молитвите не помогнат„.

А след участието си във войната, Джон Стит Пембъртън, американски фармацевт, започва да се бори със зависимостта си от морфин, като се обръща към това вещество, смятано за вълшебно по това време.

Създавайки напитка, съчетаваща вино и листа от кока, Пембъртън представя своя продукт като лекарство, предназначено не само за облекчаване на болката, но и за лечение на различни здравословни проблеми, включително главоболие, импотентност и зависимост от опиум.

Но когато в Джорджия е наложена забрана върху алкохола, той преработва рецептата, смесвайки листа от кока и ядки кола със захарен сироп, за да спаси напитката си.

Така се ражда известната ни Coca-Cola, на първо време предлагана като „напитка на здравето“.

В началото на 20-ти век кокаинът става популярен стимулант в Северна Америка и Европа. Той е включен в състава на редица патентовани лекарства и дори се продава в аптеките без рецепта при възпалено гърло.

Сред любителите на кокаина е и Зигмунд Фройд, който публикува статия през 1884 г., озаглавена „Über Coca“, популяризирайки „ползите“ от кокаина и наричайки го „магическо“ вещество.

Фройд е бил възхитен от ефектите му, като го е препоръчвал на приятелите си и го е предписвал на свои пациенти. Този негов изследователски експеримент завършва с 12-годишна битка с кокаиновата зависимост.

Томас Едисън, Сара Бернхард, Александър Дюма, Жул Верн, Хъбърт Уелс, Уилям Холстед, кралица Виктория и още много известни личности също са сред почитателите на еликсирите с кокаин.

С нарастването на обичайната употреба на кокаин обаче започва да се показва и тъмната му страна.

Еуфоричните и стимулиращи свойства го правят особено привлекателен, което довежда до широко разпространена злоупотреба и пристрастяване както сред изследователи, медицински специалисти, творци и обществени личности, така и сред населението като цяло.

През 1902 г. около 200 000 човека в САЩ са пристрастени към кокаин, в резултат на което започват рестриктивни и ограничителни мерки. Законът на Харисън от 1914 г. е първият законодателен акт, който прави продажбата и употребата на кокаин и опиум незаконни.

Ефектите на листата от еритроксилум кока

В историята на някои култури в Южна Америка листата от еритроксилум кока се използвали за различни цели, сред които:

• Повишаване на енергията и издръжливостта. Алкалоидите в листата на коката могат да повишат бодростта и енергията като резултат от стимулирането на ЦНС.
• Повишаване на концентрацията. Листата на E.coca се използват за подобряване на концентрацията и фокуса.
• Намаляване на глада и жаждата. Те водят да намаляване на чувството на глад и жажда при дълги периоди на физическа активност.
• Облекчаване на симптомите на височинна болест. Известни са с ефекта си на облекчаване на симптомите на височинна болест, като замаяност и главоболие.

Кокаинът в анестезията

Първото споменаване на анестетичните ефекти на кокаина е на испанския йезуит Бернабе Кобо (1582–1657), който в своя труд от 1653 г. за Новия свят пише, че зъбоболът може да бъде облекчен чрез дъвчене на листата на E.coca.

С напредването на научното разбиране кокаинът намира своето място в съвременната медицина като локален анестетик. Ефикасността му води до широкото му използване в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Етерът и хлороформът са основно използвани в хирургична анестезия през този период, но техните странични ефекти и рискове налагат да се търсят други алтернативи.

През 1884 г. австрийският офталмолог Карл Колер открива, че разтворът на кокаин може да се приложи към окото, за да се получи локална анестезия, ефективно обезболяваща зоната, без да е необходима обща анестезия.

Въпреки че на Колер се приписва въвеждането на кокаинът в анестезията, то Видрих Волер, наричан бащата на органичната химия, използва анестезиращите му ефекти преди това. Фройд също забелязва, че втриването му в кожата води до загуба на чувствителност.

Страничните ефекти на кокаина обаче не закъсняват и употребата му в медицината води до много смъртни случаи както сред пациенти, така и сред пристрастения медицински персонал.

Зависимостта, която кокаинът предизвиква, е огромна. Със скоростта на разпространение на пристрастяването към кокаин, изследователите са принудени да търсят по-безопасни алтернативи.

През 1904 г. немският химик Алфред Айнхорн създава прокаин – синтетично производно на кокаина с по-малко токсични ефекти, но и по-слаб анестетичен ефект.

Впоследствие неговата употреба е изместена от лидокаин – локален анестетик, синтезиран през 1943 година от шведския химик Нилс Лофгрен. Той е един най-честите анестетици в стоматологията.

В днешно време кокаинът все още може да се използва при операции, но, до голяма степен, е заменен от други локални анестетици, като тетракаин, прокаин, хлоропрокаин, лидокаин, бупивакаин, левобупивакаин, артикаин, бензокаин, мепивакаин и най-новият местен анестетик – ропивакаин.

Мате де кока

Мате де кока е много популярна напитка в Перу и Боливия. Това е чай, приготвен от листата на еритроксилум кока и е напълно легален в Южна Америка, където може да се закупи както други видове чай от всеки магазин.

Чаят се предлага на туристи, които следват „Пътя на инките“ към Мачу Пикчу.

В ресторантите в края на храненето се сервира този чай в торбички, тъй като стимулира храносмилането. Подобно на други чайове, той съдържа разнообразни фитохимикали, които могат да предоставят различни ползи за здравето.

Макар и да съдържа кокаин, консумацията му предоставя ободряващ ефект, без да предизвика нежелани реакции, както при кокаина. Докато чистият кокаин, изолиран от растението, е забранен в повечето страни поради своите наркотични свойства, то самият чай не представлява риск от наркотична зависимост.