Епиглотит: признаци и лечение

В тази статия ще разгледаме епиглотит: състояние, което в миналото е водело до висока смъртност и е засягало най-вече деца. Днес, разбира се, ваксинацията е намалила значително честотата на неговите прояви. Въпреки това е добре да познаваме свързаните симптоми и рискове за здравето, за да можем да реагираме правилно и да предотвратим усложнения.

 

 

 

Преди епиглотитът се е срещал най-вече при деца между 3 и 5 години. С развиване на Hib ваксините за кърмачета обаче честотата на заболяването при малките намалява с 99%, до по-малко от 1 случай на всеки 100 000.

Сега състоянието засяга по-често възрастни, като при мъжете е по-често срещано отколкото при жените в честота 3:1. Рисковите фактори включват:

• Наличие на отслабена имунна система вследствие на заболявания или лекарства
• Пропускане на ваксинация или ненавременно поставяне на ваксината

 

Ако са налице признаци като повишена температура над 38,3 ^о С, възпалено гърло, затруднено дишане и бързо влошаване, е необходимо да се потърси спешна медицинска помощ. По този начин може да се изключи или потвърди диагнозата и да се осъществи навременно лечение, което да предотврати смъртоносните усложнения.

 

Признаци на епиглотит

 

Причини за възпаление на епиглотиса

 

 

Най-честата причина за подуване и възпаление на епиглотиса и околните тъкани при деца е инфекция с бактерия Haemophilus influenzae тип b (Hib). Hib е отговорен за други състояния като менингит, пневмония, инфекции на кръвта. Днес обаче бактерията е рядко срещана в развитите страни заради ваксинацията. Разпространява се по въздушно-капков път.

При възрастни други бактерии и вируси също могат да доведат до подуване на епиглотиса:

• Streptococcus pneumoniae (пневмококи)
• Streptococcus A, B и C (стрептококи)
• Staphylococcus aureus (стафилококи)

 

Макар и рядко, може да има други причини за епиглотит като например физически наранявания: удар в гърлото или изгаряния от пиене на много горещи течности и вдишване на дим от пожар.

 

Диагностика

Диагностицирането на епиглотит е критичен процес, който изисква бърза и точна оценка. Започва със снемане на анамнеза и физикален преглед, като лекарят проверява за характерните симптоми като учестено, затруднено дишане със стридор (хриптящ звук).

Една от основните процедури за визуално потвърждаване на диагнозата е ларингоскопията. При нея лекарят използва малък ендоскоп (ларингоскоп), за да изследва гърлото. Това позволява директен оглед на епиглотиса и другите структури.

Ларингоскопията трябва да се извършва много внимателно, защото по време на процедурата е възможно да настъпи пълно затваряне на дихателните пътища, което налага спешна намеса.

Направата на рентгенова снимка може да предостави допълнителна информация за състоянието на дихателните пътища. Извършват се кръвни текстове с цел да се установи наличието на инфекция в организма. Промените в нивата на белите кръвни клетки (повишаване на левкоцитите) могат да са знак за бактериална инфекция.

Понякога компютърна томография може да бъде използвана, за да се оценят по-добре меките тъкани на шията и да се установи степента на подуване на епиглотиса и околните тъкани. Тази техника осигурява по-прецизно изображение в сравнение с рентгенографията и е особено полезна в тежки случаи, когато има съмнения за разпространение на инфекцията.

Понеже епиглотитът може да доведе до запушване на дихателните пътища, полезно е измерването на кислородната сатурация (процентът на насищане на кръвта с кислород) с помощта на пулсоксиметър. Нормалната кислородна сатурация при деца и възрастни е между 95% и 100%.

 

Лечение и превенция на епиглотит

 

 

Според специфичното състояние на пациента лекарят ще прецени мерките, които трябва да бъдат предприети, но оказването на спешна помощ е първият приоритет.

Превенция

 

 

Най-добрият начин за предотвратяване на епиглотит е ваксинацията срещу Haemophilus influenzae тип b. В България тя е задължителна част от детските имунизационни програми.

Многокомпонентната ваксина, която се предлага, осигурява защита срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит Б и хемофилус инфлуенце тип Б. Прилага се на няколко дози, като се поставя при бебета във втори, трети и четвърти месец.

В шестнадесети месец се слага комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б.

 

Заключение

 

Често задавани въпроси