ЕКГ – какво да очакваме?

Как работи сърцето?

Както вече стана ясно, ЕКГ е изследване на сърцето. Тестът се провежда и разчита от специалист. Но за да разберем какво точно изследва, трябва да сме наясно как работи този жизненоважен орган.

Сърцето е мускул, който помпа кръв за целия организъм. То се състои от 4 кухини – 2 предсърдия и 2 камери. Основен водач на сърдечния ритъм, виновник за помпането на сърцето е синусовият възел, който се намира в дясното предсърдие. Синусовият възел генерира електрически импулси, които предизвикват съкращаване на предсърдията и изтласкване на кръвта към камерите. След това камерите се пълнят с кръв и при съкращаването си я изпомпват към белите дробове и към останалата част на тялото.

Следва миг отпускане и процесът продължава пак и пак, и пак до края на живота ни.

Това се случва около 60–100 пъти в минута, без да го усещаме!

Подчертаваме, че синусовият възел изпраща електрически сигнали към предсърдията. ЕКГ измерва и записва електрическата активност на сърцето, като отразява всяка различна фаза от сърдечния ритъм:

• P-вълна – възбуждане, свиване на предсърдията
• QRS-комплекс – възбуждане, свиване на камерите
• T-вълна – възстановяване (отпускане) на камерите

С две думи може да обобщим, че ЕКГ проверява дали сърцето тупти правилно. 

 

Как протича процедурата?

ЕКГ се прави посредством специални електроди и специален уред. Повечето болници и болнични заведения разполагат с подходящо оборудване. ЕКГ е често срещана част от годишните профилактични прегледи при личния лекар, тъй като е лесна и неинвазивна процедура, която обаче дава добра картина за сърдечно-съдовото ни здраве. 

Процедурата не трае дълго и не се изисква специална подготовка.

Подготовка на пациента

 

 

Изследването ЕКГ се провежда, когато пациентът е легнал. Той заема легнало положение по гръб на кушетката. Трябва да бъде неподвижен. Възможно е медицинския специалист да ни помоли да повдигнем горната си дреха така, че гърдите ни да са открити. Глезените също трябва да са открити, затова може да повдигнем крачолите си. Медицинския специалист ще намаже китките, глезените и гърдите ни с памуче с алкохол. Това се прави с цел да се осигури по-добър контакт между кожата и електродите. 

Поставяне на електродите

Медицинското лице ще постави на тялото ни 10 електрода, свързани с кабели към друг уред:

• По 1 на двете китки (най-често като голяма щипка)
• По 1 на всеки глезен (също щипка)
• 6 броя на гърдите

 

Електродите се поставят само от специалиста, не причиняват болка и не щипят. Не бива да ги местим или да ги дърпаме. Важно е да останем неподвижни и спокойни.

Запис на сърдечната активност

По това време нищо не се изисква от нас. Пациентът не изпитва болка, не му е пускан ток. Важно е да останем неподвижни и спокойни, да дишаме нормално и да не говорим по време на измерването. Обикновено тази процедура трае около 10-20 секунди. Апаратът ще отпечата лист хартия с нашите резултати. Той може да бъде разчетен на момента от кардиолог, но ако ЕКГ се извършва от медицинска сестра, то тя ще предаде резултата на лекар.

Електродите се свалят, пациента се облича и процедурата е завършена.

 

Как да разчитаме електрокардиограма?

 

 

Разчитането на ЕКГ се прави от лекар. Той може ясно да ни обясни какво означават връхчетата и спадовете върху листа и най-точно да стигне до заключение. Пациентите не бива да се самодиагностицират.

Може да се оглеждаме за няколко неща:

• Ритъм: дали сърцето е в ритъм се разбира от “зъбчетата”. Ако са на еднакво разстояние едно от друго, значи ритъмът на сърцето е редовен. При различно разстояние на места, ритъмът не е редовен.
• Честота (пулс): дали в рамките на 1 минута пулсът не е прекалено силен или прекалено слаб. Това се разбира от честотата на QRS комплексът. За QRS може да смятаме 1 съвкупност от “зъбчета”. Ако са много близо едно до друго, пулсът е забързан. Ако са далеч – пулсът е бавен. Нормален пулс е 60 до 100 удара в минута. 
• Дали предсърдията работят правилно? Има ли малко “зъбче” преди най-високото стълбче? Преди всяко стълбче ли е? Ако да, значи предсърдията работят добре.
• Има ли извънредно високи, широки или обърнати надолу вълни? Ако да, може да става дума за аритмия, инфаркт, блокада и т. н.

 

Нека тези насоки на служат само за ориентир и не се приемат за диагностичен инструмент. Задължително е да се доверим на лекарската преценка и компетентност, а не да опитваме да тълкуваме резултатите сами. За правилното разчитане на ЕКГ е необходим опит и знания, които специалистите притежават.

 

Кога се прави ЕКГ?

 

 

ЕКГ се прави, когато има съмнение за проблем със сърцето или за проследяване на вече установено сърдечно състояние. Това е едно от най-често използваните изследвания в медицината, тъй като дава бърза и ценна информация за ритъма, честотата и електрическата активност на сърдечния мускул. Лекарите го назначават както при спешни състояния, така и като част от рутинен преглед. 

Лекар може да назначи ЕКГ, ако изпитваме:

• Болка в гърдите
• Замайване, объркване
• Сърцебиене или прескачащ пулс (аритмия)
• Забързан ритъм
• Задух, задъхване
• Слабост в крайниците
• Умора и трудност за движение

В случай че сме имали в миналото си случай на инфаркт, лекар ще поиска да проследява редовно сърцето и да се провери дали съществува риск от нов случай. Ако имаме поставен пейсмейкър, също се трябва да се проследява.

 

Други подобни изследвания

Понякога симптомите на сърдечно-съдовите заболявания идват и си отиват. Заради това обикновено изследване ЕКГ не върши работа или поне не е достатъчно. В такъв случай лекар може да прибегне към други устройства, работещи на подобен принцип. 

Съществуват няколко устройства, които се носят вкъщи, за да се измерят електроимпулсите за по-голям период от време. 

Холтер

 

 

Холтерът е медицинско устройство, което носи името на своя изобретател – Норман Холтер, американски биофизик и учен. Това устройство записва електрическата активност на сърцето непрекъснато за 24 часа или повече. Нарича се още Холтер-ЕКГ и представлява дългосрочен ЕКГ мониторинг – малък апарат с електроди, които се залепят по тялото и се носят през целия ден и нощ.

Холтер се назначава, когато:

• Пациентът има епизодични оплаквания, които не се улавят при стандартно ЕКГ
• Се търси причината за прескачане на сърцето, световъртеж, припадъци, сърцебиене
• Се наблюдава ефектът от лечение (например на аритмия или след инфаркт)
• Има съмнение за проблеми със сърдечния ритъм през нощта или при натоварване
• Се проследява състоянието при пациенти с пейсмейкър

 

Холтерът записва всеки удар на сърцето през целия период (24, 48 или дори 72 часа). Той успешно улавя аритмии, пропуснати удари, прекалено бавен или бърз пулс, паузи между ударите и други.

Монитор на сърдечни събития

Мониторът на сърдечни събития (Event monitor) е преносимо устройство, което записва електрическата активност на сърцето само в определени моменти, когато пациентът усеща симптоми и сам го активира. Някои модели се включват автоматично при отклонения в ритъма, други изискват ръчно натискане на бутон, когато се появи оплакване. Устройството може да се носи в продължение на дни, седмици или дори месец в зависимост от нуждите. 

Използва се при:

• Редки и непредвидими оплаквания, които не се появяват всеки ден.
• Съмнение за аритмия, припадъци, сърцебиене, замайване, които не се засичат нито с ЕКГ, нито с 24-часов холтер.
• Пациенти, които трябва да се наблюдават в дългосрочен план, без постоянно болнично наблюдение.

 

Мониторът записва електрическата активност по време на конкретен симптом, както и началото и края на епизода, което улеснява лекаря да направи заключение.

 

Заключение

 

 

Електрокардиограмата (ЕКГ) и свързаните с нея устройства като холтер и монитор на сърдечни събития са основни инструменти за диагностика и проследяване на сърдечната дейност. Те са бързи, безопасни и изключително информативни методи, които помагат на лекарите да откриват ритъмни нарушения, рискове от инфаркт, проблеми в електрическата проводимост и други сърдечни заболявания.

Ранното откриване на проблеми чрез тези методи позволява навременно лечение и по-добро качество на живот. Винаги е важно резултатите да се тълкуват от квалифициран медицински специалист.

 

Често задавани въпроси