Е-тата в храните – наистина ли са толкова опасни?

Притеснява ли ви, когато сред съдържанието на етикета видите така познатите Е-та? Не сте сами! Все повече хора се смущават заради лошата слава, които тези подобрители имат.

Но наистина ли Е-тата в храните са толкова опасни?

Всъщност не всички Е-та са еднакви. Някои дори са полезни и представляват добре познати хранителни добавки, които може би приемате ежедневно.

В тази статия ще ви запознаем с различните видове, тяхната роля и съществуват ли рискове при тяхната консумация. Така ще можете да направите информиран и здравословен избор на храната, която консумирате.

Какво представляват Е-тата в храните?

Е-тата, придружени с определени числа, всъщност са специални кодове, разработени от Европейския съюз, за да идентифицират и класифицират различните използвани добавки в хранителната индустрия. „E“ идва от Европа.

Не всички Е-та са изкуствено създадено. Сред тях има напълно естествени съставки (които се извличат от растения, животни или минерали), синтетични (които никога не са съществували в природата). Както и съставки, които се срещат естествено, но могат да бъдат пресъздадени в лаборатория с точно същата химическа структура.

Някои от Е-тата можете дори да откриете в кухненския си шкаф:

• Царевично нишесте (E1401), което се използва за сгъстяване на супи и кремове
• Витамин С (Е300), който предотвратява окисляването и оцветяването на плодовете
• Куркуминът (Е100) от куркума, който придава характерен жълт цвят на някои продукти

В днешно време обаче обикновено е много по-евтино тези подобрители да се произвеждат синтетично. Ванилията е чудесен пример за това.

Естествената ванилия идва от семенната шушулка на специален вид орхидея, която расте само при топли и влажни условия, а работниците трябва да събират шушулките ръчно. В резултат на това естествената ванилия е наистина много скъпа.

Съединението ванилин, което се изолира синтетично, за да се получи ванилова есенция, е много по-евтин вариант.

Видове подобрители в храните

Всяка категория предоставя различно свойство на храната, към която се добавя. Тази система за номериране е въведена през 60-те години на миналия век, като всяка добавка получава уникален номер въз основа на нейните свойства.

Е-тата се използват основно в Европа, но много страни извън континента просто използват номера без „Е“.

Някои E-та се считат за задължителни, за да придадат на храните характеристиките, които ги правят привлекателни. За съжаление, отрицателни ефекти върху здравето също могат да бъдат скрити зад тези кодове.

Нека разгледаме отделните видове.

E100-E199: Оцветители

E-тата в тази категория променят външния вид на храната. Хранителните оцветители са често срещани при сладкишите, за да се прави разлика между вкусовете и да изглеждат по-привлекателни.

Някои от тези съставки са по-здравословни от други, като куркумина (E100), който вече споменахме.

Таблица на одобрените оцветители и Е-номера

E200-E299: Консерванти

Както знаете, консервантите се използват, за да предпазят храната или напитката от разваляне. За да постигнат това, те се борят с всякакви бактерии, плесени, гъбички и дрожди.

Без тях храните биха имали по-кратък срок на годност, добиващи по-бързо неподходящ цвят, текстура или вкус.

Серен диоксид (E220), например, се използва за запазване на гроздето и предотвратява виното да се превърне в оцет.

Таблица на одобрени консерванти и Е-номера

E300-E399: Антиоксиданти

Това са Е-тата в храните, които намаляват окисляването. Този процес би разградил кислорода на атоми и несдвоени електрони, наречени свободни радикали.

Витамин С е едно от веществата, които предотвратяват това. Натриевият лактат (E325) също действа като регулатор на киселинността.

Таблица на одобрените антиоксиданти и Е-номера

E400-E499: Сгъстители, емулгатори и стабилизатори

Тази категория има променливи свойства. В храни като супи и сосове Е-тата могат да създадат добра консистенция. Междувременно емулгатори и стабилизатори се добавят към храни, които трябва да предпазят мазнините и водата да се отделят.

E466 например е целулозна смола, която често се добавя към майонезата, за да се сгъсти.

Таблица на част от одобрените сгъстители, емулгатори и стабилизатори и техните Е-номера

E600-E699: Подобрители на вкуса

Добавките, подобряващи вкуса, обикновено се използват в преработените храни, за да имат по-приятен вкус. Смята се, че ресторантите за бързо хранене се възползват от тях, защото помагат да се направи храната по-пристрастяваща.

Мононатриевият глутамат (E621) е един от най-често срещаните подобрители на вкуса в храните. Той придава пикантните или месни вкусове.

Комбинацията от E631 и E621 се смята, че създава вкуса умами – един от петте основни вкуса, близък до усещането за солено.

E700-E999: Подсладители, пенообразуватели и газове

Е-тата в храните от тази категория имат широк спектър от цели. Например, азотният газ често се добавя към свежи храни, за да ги предпази от окисляване. Тук е и добре познатият аспартам (E951) е подсладител, който е 200 пъти по-сладък от гранулираната захар.

Захаринът (E954) може да има горчив послевкус, но да направи газирана напитка до 700 пъти по-сладка, отколкото ако се използва нормална захар.

Таблица на одобрените подсладители и техните Е-номера

Е-тата в храните – могат ли да бъдат опасни?

Както разбрахте, ако в един продукт има E-та, това не означава непременно, че е опасен и всеки, който го консумира, ще изпита странични ефекти. Но хора, които са особено чувствителни към някоя съставка или страдат от заболявания, които повишават чувствителността им, за съжаление често проявяват нежеланите реакции.

Симптомите при токсичност варират от обриви и кожни реакции, до бронхиални и дихателни проблеми, главоболие, храносмилателни проблеми, гадене и хиперактивност.

Хиперактивността е особено популярна сред децата и е свързана най-вече с оцветителите, широко използвани в продукти като напитки и сладки изделия.

Ето и кои са Е-тата в храните, считани за най-опасни и е по-добре да избягвате.

E951 – Аспартам

Аспартамът е изкуствен подсладител, който се използва широко като съставка в продукти като закуски, десерти, диетични храни и храни с ниско съдържание на захар, напитки и сладкиши.

Известно е, че засяга някои хора, които имат фенилкетонурия, но реакции са докладвани и при други. Страничните ефекти включват най-вече главоболие

E110 – оранжево жълто (Sunset Yellow)

Този оцветител е от Е-тата в храните, които се добавят към широка гама от продукти – конфитюри, супи, сосове и консервирана риба.

Някои изследвания предполагат, че трябва да се избягва от всеки, страдащ от алергични състояния, астма или уртикария. Същевременно се смята, че увеличава хиперактивността при децата.

E102 – тартазин

Това също е жълт оцветител и може да причини алергични реакции при някои хора, включително пристъпи на астма. Намира се в редица продукти, като супи, кремове на прах, горчица, газирани напитки и др.

Той също влияе на хиперактивността при децата. Ако детето ви има признаци на хиперактивност, това е сред Е-тата в храните, които трябва да избягвате.

E122 – кармоизин

Това е синтетично червено багрило, което често се среща в конфитюри, сладкиши, овкусени кисели млека и супи.

Тази съставка може доказано да причини алергични реакции при някои хора. Интересно е, че този оцветител вече е забранен за употреба в Америка, Норвегия, Япония и Швеция.

E124 – кохинилово червено

Този оцветител е от Е-тата в храните, които ще срещнете в супи, пакетирани десерти и салами. Това е едно от числата E, което наскоро беше отбелязано в проучване в университета в Саутхемптън като отговорно за увеличаващата се хиперактивност при децата.

Сега правителството препоръчва, ако детето има признаци на хиперактивност с дефицит на вниманието(ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder), си струва да се избягва тази добавка.

Този номер E вече е забранен за употреба в Америка и Норвегия.

Е211 – натриев бензоат

Той се използва като консервант в продукти като безалкохолни напитки, маргарин, дресинг за салати, сладкиши и някои сосове.

Има някои индикации, че може да предизвика реакции при хора, страдащи от астма или други алергични състояния, особено когато се консумира едновременно с Е102 – тартразин.

Въпреки че тези примери изглеждат недостатъчно, ако действат заедно могат да доведат и до по-сериозни здравословни последствия. Така че имайте едно наум, когато гледате съдържанието.

Нека погледнем цялата картина. Хората всъщност използват „подобрители“ на храната още, откакто света светува. В кухнята също „работим“ с Е-тата в храните.

В хранителната индустрия обаче се използват стотици (ако не и хиляди) различни хранителни добавки и е хубаво да знаем кои могат да доведат до неприятни странични ефекти.

Така че недейте да оставяте обратно на рафта продукт само защото има много Е-та върху етикета. Разгледайте съдържанието подробно и направете информиран избор.

Имайте предвид, че всеки продукт се изследва преди да бъде одобрен, а специализираните органи няма да пуснат на пазара нещо, което може да ви навреди. Бъдете здрави!