Доц. д-р Росен Калпачки за бременността при епилепсия: Най-важното е да не се допуска припадък

„Да бъдеш жена, това значи да бъдеш жива болка. Когато ставаш девойка, боли. Когато се срещаш за първи път с любовта и ставаш жена, боли. Когато ставаш майка, боли. А най-непоносимата болка е никога да не усетиш и да не познаеш докрай всички тия болки.“

Блага Димитрова, „Пътуване към себе си“

За факторите, предопределящи успеха на вътреутробното развитие и раждането, въпреки сянката на болестта, разговаряме с известния наш невролог доц. д-р Росен Калпачки.

 

От стигмата към знанието

В древността епилепсията е наричана Morbus sacer – „Свещена болест“. Тогава и в следващите епохи жените с тази диагноза са възприемани като „избрани от боговете“ или „обладани от зли духове“. В повечето случаи носителките на мистерия и страх са обречени да живеят като чужди сред своите. Когато такива жени раждат, около тях се извършват ритуали и магически практики, пропити с надежда, че тайнствената болест ще бъде укротена.

Много бавно, през столетията стигматизиращите възгледи отстъпват място на научния подход. В началото на 20-ти век се прилагат първите антиепилептични лекарства, което позволява по-добър контрол върху припадъците, но рискът от увреждания на плода остава.

През 70-те години на миналия век се въвеждат и развиват протоколи за планиране на бременността и провеждане на мултидисциплинарно лечение. Това значително намалява усложненията. Жените с епилепсия започват да се възприемат като пациентки със специфични нужди и необходимост от персонализирана терапия. Днес вниманието на медиците е насочено не само към безопасността на майката и детето, но и към качеството на живота на жената, нейната социална подкрепа и правото й да взема информирани решения.

 

За доц. д-р Росен Калпачки

Той е един от водещите невролози на България, с почти 30-годишна практика в клиничната медицина, с богат преподавателски опит и изключителен принос в научната дейност, особено в областта на епилепсията, мозъчния инсулт, спешната медицина и общественото здраве.

Доц. Калпачки е началник на Клиниката по нервни болести при УМБАЛ „Света Анна“ – София, където ръководи най-големия център за лечение на инсулти в страната. Преподавател е в Югозападния университет в Благоевград и  Медицинския университет в София. Той е член на множество български и международни научни колегии и дружества като: Международната Лига за борба с епилепсията; EUREPA – European Epilepsy Academy; Българското дружество по неврология; Българската Асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика и други. Доц.

Калпачки е съосновател и първи председател на Българското дружество по инсулт. Носител е на международното отличие “Вдъхновител на годината” за 2022 година, на Angels Initiative на Европейската организация по инсулт. Автор е на три монографии и на повече от 100 публикации в наши и чуждестранни издания. Съавтор е на три книги в областта на неврологията и общественото здраве, на учебник за специалисти по спешна медицина.

 

Интервю с доц. д-р Росен Калпачки

 

 

– Доц. Калпачки, много жени с епилепсия се страхуват, че болестта може да им попречи да станат майки. Наистина ли е така в днешно време?

– В световната литература не се срещат данни за епилепсията като фактор, който променя нагласите за полов живот, способността за забременяване и износване на плода. Не е рядкост жени с епилепсия да забременеят.

Важно е обаче още при планиране на бременност лекуващият невролог да бъде уведомен. Това позволява, ако е необходимо, да се направи предварителна корекция на терапията, така че да се избегнат най-неподходящите медикаменти. Въпреки че днес повечето лекарства за епилепсия са съвременни и носят минимална опасност за плода, понякога, при пациентки с тежки форми на болестта, се използват и медикаменти с по-висок риск.

В тези случаи е разумно да се коригира дозата, за да е най-малка вероятността от увреждане по време на създаване и развитие на плода.

Но най-важното е в процеса на забременяване да няма пристъпи. Винаги е по-добре да се постига това условие, вместо медикаментът да се изключи напълно.

– Кои антиепилептични лекарства са най-безопасни и кои трябва да се избягват по време на бременност?

– Искам да подчертая: щетите от припадък са много по-големи за бъдещия плод в сравнение с влиянието на който и да е медикамент. Когато се прилагат класически антиепилептични лекарства – най-често валпроати или карбамазепин, винаги се стремим към минималната ефективна доза, за да осигурим контрол върху пристъпите и да ограничим страничните ефекти. Не трябва да забравяме, че именно тези медикаменти се отличават с най-богат клиничен опит и наблюденията върху тях доказаха, че бременността при епилепсия може да бъде износена и да доведе до напълно здраво поколение. Не бих казал, че дадено лекарство е свързано с повече или с по-малко рискове.

Важното е бъдещата майка да се съветва с невролога, който я лекува, и той да контролира нейната терапия, така че да й осигурява максимална безопасност.

– Винаги ли се унаследява болестта?

– Само малка част от епилепсиите имат наследствена основа. Болестта може да се развие поради травма на главата, мозъчен тумор, инсулт, инфекции на нервната система и редица още причини. Ако единият родител е засегнат от епилепсия, в повечето случаи децата са напълно здрави. Но, ако двама бъдещи родители страдат от това заболяване, те трябва да си изяснят доколко са близки техните форми на епилепсия и дали имат сходни причини за нея.

Когато заболяването е наследствено обусловено, разумно е да се направят съвременни генетични тестове, които са напълно достъпни в България. Тези изследвания не са задължителни, но са силно препоръчителни.

– Необходими ли са допълнителни, пренатални тестове заради употребата на антиепилептични лекарства?

– Да, към стандартните пренатални прегледи се препоръчват ултразвукови изследвания, биохимични скрининги, кръвни тестове. Жените, приемащи антиепилептици, трябва да бъдат наблюдавани внимателно от мултидисциплинарен екип – акушер-гинеколог и невролог. Изключително важно е няколко пъти да се направи изследване за нивото на всяко лекарство в кръвта, да се видят разликите в организма, които са индивидуални, и да се постигне необходимият тънък баланс между достатъчен контрол на пристъпите и минимален риск за плода. Честотата на това проследяване е различна за всяка пациентка, но тестът се прави поне веднъж на всеки триместър.

– Колко фолат и витамини е добре да се приемат, за да си сведе до минимум опасността от вродени аномалии?

 

 

– При жени, които се лекуват с антиконвулсанти, приемът на фолиева киселина трябва да компенсира ефекта на лекарствата върху метаболизма на фолата и да намали риска за ембриона от дефекти на невралната тръба. Общите препоръки са 4–5 mg дневно. Това е значително повече от стандартната доза, която е 0,4–0,8 mg. Приемът може да започне и без изчакване мнението на лекуващия лекар – понякога не е много лесно да се стигне до него веднага. Фолиевата киселина е винаги от полза за пациенти, които се лекуват с медикамент от широкия спектър на антиепилептиците.

Добре е да се има предвид, че някои витамини могат да станат токсични, ако се предозират. Моят съвет е: когато пациентка се среща с различни лекари, първото нещо, което трябва да направи е да предостави информация от предходните й прегледи и задължително да си носи всички лекарства, които употребява, независимо дали ги мисли за съществени или не, дали са във връзка с поредната консултация, или са без връзка. Целта е да се гарантира безопасност и последователност в терапията.

 

– Дали хормоналните промени по време на бременност повишават риска от пристъпи и как трябва да се реагира, ако настъпи припадък?

– Парадоксално е, но възникналият в организма на бременната жена нов хормонален баланс, в повечето случаи, оказва благоприятен ефект върху протичането на хроничните заболявания, включително на епилепсията. Вероятно това е част от по-широк физиологичен феномен. Макар и рядко, ако настъпи припадък, поведението е същото както и при липсата на бременност. И пак ще подчертая: припадъците са рискови както за майката, така и за плода и със сигурност налагат консултация с невролог и промяна в терапевтичния режим.

– Има ли противопоказания или специални препоръки за нормално раждане при жени с епилепсия?

– Начинът на раждане се определя от акушер-гинеколога на базата на медицинските индикации, но епилепсията сама по себе си категорично не е показание за оперативно родоразрешение. Повечето медикаменти, които биха се използвали за анестезия имат антиепилептичен ефект. Те не само, че не застрашават пациентката, а по-скоро я защитават.

От съществено значение е родилката да преодолее притеснението и страха от раждането, както и да се избере обезболяващ метод. Разбира се, в случаите, когато и акушер-гинекологът и неврологът смятат, че трябва да се приложи секцио, решението е ясно. Това обикновено се отнася за пациентки с лош контрол на пристъпите, при съмнение за аномалия или при несъответствие между плода и родовите пътища.

– Някои бременни жени се страхуват, че по време на раждане може да получат припадък …

–Наличието на анестезиолог в екипа би трябвало да внушава сигурност и спокойствие – именно той разполага с медикаменти, които най-бързо прекъсват припадъка. При необходимост могат да се приложат седативни средства, за да се успокои пациентката, както и мускулни релаксанти за ефективно овладяване на пристъпите. Много важно е бъдещата майка да се придържа към редовния си терапевтичен режим и самото раждане в никакъв случай да не бъде повод за спиране на назначените лекарства.

Преди планирано родоразрешение или в края на бременността, когато се очаква естествено раждане, пациентката трябва да предаде на акушер-гинеколога талон с информация за терапията й, издаден от невролога, който я лекува. Това също е гаранция, че всичко ще премине благополучно, независимо кой метод на родоразрешение е избран.

– Могат ли да кърмят безопасно жени, които приемат антиконвулсанти?

 

 

– Съществуват лекарства, чиито дори минимални дози преминават в кърмата, и тогава родилката не трябва да кърми. Но това са изключения. Обикновено кърменето е напълно осъществимо. Безопасността му се гарантира чрез изследването, за което вече споменах – определяне нивата на медикаментите в кръвта на майката. Терапията следва да се провежда в координация между лекуващия невролог и акушер-гинеколога и не трябва да се прекъсва единствено поради желанието за кърмене.

– Допустимо ли е да се прилага електрическа стимулация на мускулите в областта на тазовото дъно, с цел да се стегнат след раждане?

– Не, при епилепсия не се правят стимулиращи процедури, особено без лекар, защото това носи риск от припадък. Единствено професионално приложената магнитна стимулация може да се използва за някои форми на болестта. В повечето случаи обаче такива процедури не са полезни.

– Може ли безсънието на родилката да провокира пристъпи?

–Да, но значение има и хормоналният дисбаланс. В ранния период след раждане, когато се вихрят най-големите хормонални бури, природата пази жената и слава Богу – тогава не наблюдаваме зачестяване на епилептичните припадъци. Ако възникне пристъп, в 90% от случаите се установява, че пациентка е прекъснала лечението си.

– Какъв е Вашият финален съвет?

– Най-важното е да няма припадъци. Жената не бива самоволно да спира терапията си. Ако възникне проблем, разумно е веднага да потърси своя лекуващ лекар.

Съвременните проучвания показват, че при ефективен контрол на припадъците над 90% от жените с епилепсия раждат живо и здраво дете.

Този успех се постига чрез внимателно планиране на бременността, индивидуализиран избор на медикаменти и редовно медицинско наблюдение.

– Доц. Калпачки, благодаря Ви за отделеното време, за Вашите ценни пояснения и експертни препоръки.