Доц. Добрин Паскалев за съвременните подходи към уроинфекциите

Уроинфекциите са здравословен проблем, който често засяга жените, но се среща и при мъжете, и може да възникне във всяка възраст. Симптомите варират от лек дискомфорт до сериозни усложнения, нарушаващи ежедневния ритъм на живот. Независимо от това, мнозина подценяват необходимостта от своевременното овладяване на уроинфекциите.

 

За доц. д-р Добрин Паскалев, д.м.

Той е нефролог, интернист и експерт по здравен мениджмънт. Основните му научни разработки са в областта на нефрологията, хемодиализата, плазмоферезата (метод за пречистване на кръвта) и историята на медицината. Доц. Паскалев e автор на над 150 научни труда и на 6 стихосбирки.

Той е високо ценен от колегите и пациентите си, както и от най-трудната за спечелване аудитория – студентите, на които преподава в Медицинския колеж във Варна.

 

Интервю с доц. Паскалев

 

 

За най-важното, свързано с уроинфекциите, включително провокиращи фактори, диагностика, лечение и профилактика, разговаряме с един от водещите специалисти в областта на бъбречните заболявания – доц. д-р Добрин Паскалев, д.м.

– Доц. Паскалев, откривате ли нещо епично в начина, по който човешкото тяло се бори с инфекциите, включително на уринарния тракт? Имам предвид имунната система, която мобилизира своите армии от клетки, за да обезсили и погуби различни агресивни микроорганизми, и тази битка се води векове наред…

– Да, вярно е. В продължение на столетия уроинфекциите са били честа причина за тежки здравословни проблеми и дори смърт. Едва през 19-ти век изследователи като френския химик Луи Пастьор и германския лекар Роберт Кох доказват, че инфекциите са резултат от действието на микроорганизми. През 1928 г. шотландският лекар Александър Флеминг открива пеницилиновата гъбичка, а по-късно – в средата на 20-ти век, британските изследователи Хауърд Флори и Ърнст Чейн получават пеницилин за клинични нужди. Това води до колосален напредък в лечението на бактериалните зарази.

Сега, през 21-ви век човечеството е много по-способно да се справи с тези заболявания, но е възникнало друго голямо препятствие – антибиотичната резистентност (микробната устойчивост към антибиотици). Така че предизвикателствата не стихват. В днешно време, според различни статистики, уроинфекциите се нареждат на второ място след респираторните проблеми или на трето място след респираторните и стомашно-чревните зарази.

– Кои са най-честите причинители на уроинфекции?

– На първо място е известната бактерия Ешерихия коли. Тя носи името на големия австрийски педиатър Теодор Ешерих, който я описва в далечната 1885 година. Колонизацията, т.е. заселването на червата с Ешерихия започва още в първите часове и дни след раждането. Процесът се подпомага от кърменето.

Всички притежаваме тази бактерия, тя е част от нормалната чревна микрофлора на човека и играе роля в храносмилането. Но, ако попадне в организма, извън червата, Ешерихия коли може да причини заболяване. Разбира се има и други бактерии с такава способност. като Клебсиела, Псевдомонас аеругиноза, Ентерококус фекалис. Те също са част от нормалната микрофлора на червата.

И също, навлизайки в пикочните пътища, могат да провокират заболяване, особено у хора с отслабена имунна система или с катетри, или след извършване на различни медицински процедури.

– В една от Вашите публикации твърдите, че уроинфекциите имат сериозен фискален товар…

– Така е, защото 15% от всички антибиотици, които се изписват у нас, а и в Европа, са именно по повод на бактериална агресия в уринарния тракт. От друга страна, уроинфекциите често са причина за вътреболнични инфекции (наричаме ги също нозокомиални инфекции или накратко – ВБИ). Това означава, че пациент, хоспитализиран по повод на друго заболяване, се заразява с болестотворен микроорганизъм именно в болницата. Статистики показват, че около 40% от всички ВБИ са свързани с уроинфекции.

– Какво улеснява бактериалната агресия в пикочните пътища?

– Значение има полът, тъй като жените се разболяват много по-често. Причините са, от една страна, чисто анатомични – женската уретра е дълга около 4 см, докато мъжката е 10-12 см. При жените е много по-лесно микроорганизмите да постъпят в уретрата и да тръгнат нагоре към пикочния мехур, и по-нататък – към бъбреците.

Определена роля имат хормоналните промени в женското тяло.

Например по време на бременност нивата на хормона прогестерон значително се увеличават, което води до отпускане на бъбречните легенчета, уретерите и пикочния мехур. Отпускането е фактор за задържане на урина. Пикочопроводите не функционират както обикновено, урината не се движи еднопосочно и при такива условия в нея може да се повишат нивата на захар и албумин.

Всичко това увеличава риска от пикочни инфекции през бременността. Ето защо е важно всяка бременна жена да се изследва за наличие на микроорганизми в урината и да се наблюдава както от акушер-гинеколог, така и от нефролог.

Друг критичен период за жените е менопаузата. Тогава намаляват естрогените, които се произвеждат в яйчниците и контролират т.нар. бактерии на Дьодерлайн. Тези микроорганизъми носят името на своя откривател – германския акушер-гинеколог Алберт Дьодерлайн, който ги описва в края на 19-ти век. Това са вид лактобацили, способни да произвеждат млечна киселина. Тя поддържа кисела среда в женското влагалище и по този начин създава неблагоприятни условия за растежа на патогенни (болестотворни) микроорганизми. Но със затихване на яйчниковата функция се понижава производството на естрогени, поради което намалява количеството на лактобацилите и отслабва защитата на урогениталната система. Тя става по-податлива на инфекции и възпаления.

Напредналата възраст е рисков фактор и за мъжете. Те се разболяват сравнително по-късно от уроинфекции и основната причина е появата на някаква простатна патология. Например при развитие на аденом (доброкачествено разрастване на простатната жлеза) се затруднява изпразването на пикочния мехур, а всяко задържане на урина е условие за възникване на инфекция.

– Има ли други заболявания, които предразполагат към този проблем?

 

 

– Захарният диабет се приема за рисков фактор, главно поради това, че при лошо контролирана форма на болестта, нивото на глюкозата в кръвта е повишено. Състоянието е известно като хипергликемия. Излишната глюкоза постъпва в урината и създава среда, благоприятна за растежа на патогенни бактерии. Освен това захарният диабет отслабва имунната система, което затруднява организма да се бори с инфекциите.

Значение имат и т.нар. обструкции – запушвания от камъни, сформирали се в бъбреците или пикочния мехур, от тумори и други блокиращи образувания. Това затруднява нормалният поток на урината. Задържането й може да доведе до усложнения като нарушаване на защитните механизми на организма, бъбречно-каменна болест, инфекции. Поради това е важно да се установят причините за запушванията и да се предприеме навременно лечение.

– Какво е необходимо да се направи при възникнала инфекция?

– Когато има симптоми на уроинфекция, като често ходене по малка нужда, неприятно усещане при уриниране, парене, притискане и други оплаквания, трябва своевременно да се потърси помощ от лекар. Той може да поиска микробиологично изследване на урината, известно като урокултура. За целта се взема проба от урината, която се тества в микробиологична лаборатория.

Пробата се поставя в подходящи условия (като температура и хранителна среда), позволяващи на патогенните микроорганизми, ако присъстват в урината, да растат и да се размножават. Така се открива и идентифицира конкретен микроорганизъм, предизвикващ заболяване. След това той се подлага на изследване за чувствителност към определени антибиотици. Целта е да се насочи лечението към точния патоген.

Макар и рядко, се случва да се открият няколко причинители. Тогава уроинфекциите се определят като полимикробни. Понякога се прави цистоскопия – урологична манипулация за оглеждане на пикочния мехур.

– Често се изисква изследване, наричано от медиците „обикновена урина“. Какво представлява?

– Това е рутинен лабораторен тест, който информира за различни характеристики на урината. Целта е да се оцени нейният състав и да се придобие представа за състоянието на пикочната система и общото здраве на пациента. Например чрез теста „обикновена урина“се установява какъв е седименът, т.е. какви клетки има в урината. При такива инфекции обикновено се откриват левкоцити и то много поради това, че е настъпило възпаление. Могат да се видят бактерии, без да се каже какви са. Изследването е неинвазивно и сравнително бързо.

– Какво е лечението при инфекции на уринарния тракт?

– Изборът на антибиотик се прави от лекар и зависи от вида на инфекцията, тежестта на симптомите, предишните заболявания на пациента и други фактори. При леките форми на уроинфекция лечението може да стартира на сляпо, но се изисква урокултура. След два, три дни данните от лабораторния тест и очакваното облекчение на пациента показват, ефективността на терапията.

– Резултатни ли са неантибиотичните подходи?

 

 

– От край време се ползват народни средства. Например пие се отвара от свила на царевица при възпаление на пикочните пътища и за изхвърляне на бъбречни камъни.

Помага чай от листа на мечо грозде. От една страна тази билка стимулира отделянето на урина, а от друга проявява антисептични (противомикробни) свойства.

Има и множество готови препарати. Тук искам да подчертаея значението на американската червена боровинка. Тя съдържа D-маноза (вид захар) и проантоцианидини (съединения с мощен антиоксидантен ефект). Тези съставки пречат на бактериите, особено на Ешерихия коли, да се прилепват към стените на пикочните пътища.

Известно е, че Ешерихия коли притежава т.нар. пили –приспособителни крачета, които й позволяват да се движи срещу течението на пикочния поток. С тези крачета микроорганизмът се закрепва за клетките на пикочния мехур. Ако това се случи веднъж, Ешерихия коли трудно може да бъде отделена и изхвърлена с урината. Смята се, че американската червена боровинка предпазва от такова закрепване. Обикновено тя се препоръчва на хора, склонни към рецидивиращи инфекции на пикочните пътища.

– В днешно време какви мерки могат да се вземат за предпазване от уроинфекции?

– Първо не бива да се допуска простуда. Сега идват грип и други инфекции, които понижават имунитета. Можем да го укрепим чрез пълноценно хранене и здравословен живот. Други основни профилактични мерки са: приемане на достатъчно течности според възрастта, поддържане на здравословна микрофлора и разбира се, на изрядна лична хигиена.

Освен продукти за предотвратяване прилепването на бактерии може да се приемат и пробиотици. Те подпомагат имунната система, допринасят за развитието на полезни бактерии във влагалището и пикочните пътища. Важно е още при първите симптоми на уроинфекция да се проведе консултация с лекар и да се започне предписаното от него лечение, за да се избегнат рецидиви и усложнения.