Дисбактериоза: Какво представлява, симптоми и лечение

Чревната микробиота включва огромно разнообразие от микроорганизми, които обитават храносмилателния тракт и участват в редица процеси, свързани с разграждането на хранителните вещества, метаболизма и защитата на организма.

Съставът й се променя през целия живот под влияние на храненето, лекарствата, начина на живот и различни заболявания. Когато настъпи значително нарушение в състава или функциите на тази екосистема, се говори за дисбактериоза.

Съдържание

Какво представлява дисбактериоза

Терминът „дисбактериоза“ се използва за описание на предполагаемо нарушение в баланса на бактериите в червата. В съвременната медицинска литература по-често се среща понятието „дисбиоза“, тъй като промените в чревната микробиота засягат не само бактериите, а и други микроорганизми.

Важно е да се има предвид, че чревната микробиота не представлява фиксирана система с един универсален „правилен“ състав. Тя се различава между отделните хора и се влияе от възрастта, храненето, генетичните особености, средата и здравословното състояние.

Поради тази причина наличието на определена бактерия или промяна в относителния дял на дадена микробна група само по себе си не поставя диагноза.

 

Разлика между дисбактериоза и дисбиоза

Двете понятия често се употребяват като синоними, но имат различен обхват. „Дисбактериоза“ традиционно се свързва основно с нарушение в бактериалния състав на червата. „Дисбиоза“ е по-широк термин, който описва промени в микробната екосистема като цяло.

На практика терминът дисбиоза се предпочита в научните публикации, тъй като позволява да се разглеждат едновременно разнообразието, количеството и функциите на различните микроорганизми. Освен това промените в микробиотата невинаги означават заболяване. Част от тях представляват адаптивни реакции към хранене, медикаменти или промени в средата.

Това разграничение е важно и при тълкуването на изследванията. Анализът на чревната микробиота не трябва да се разглежда изолирано от симптомите, медицинската история и останалите изследвания.

 

Каква е ролята на чревната флора

 

Изразът микрофлора на черва се използва широко, макар в съвременната научна терминология „чревна микробиота“ да е по-точно понятие. Микроорганизмите в храносмилателния тракт участват в разграждането на компоненти от храната, които човешкият организъм не може да обработи самостоятелно.

Особено значение имат хранителните фибри. Част от тях достигат до дебелото черво, където се ферментират от определени микроорганизми. В резултат се образуват късоверижни мастни киселини, сред които ацетат, пропионат и бутират. Тези метаболити участват в поддържането на чревната бариера и имат значение за локалните метаболитни и имунни процеси.

Чревните микроорганизми също взаимодействат с имунната система и участват в регулирането на средата в червата. Именно връзката между микробиотата и организма е една от причините темата микробиом и здраве да се изследва активно.

Микробиотата има значение и за метаболизма на някои хранителни вещества и лекарствени съединения. Тя участва в синтеза и преобразуването на определени биологично активни вещества. Тези процеси са индивидуални и зависят от състава на микробната общност.

 

Причини за дисбактериоза

Сред факторите, свързани с промени в чревната микробиота, са антибиотичната терапия, еднообразното хранене, инфекции, възпалителни заболявания на червата и някои други медицински състояния. Антибиотиците са сред най-добре проучените фактори, способни да променят състава на чревната микробиота.

Антибиотична терапия може да намали чувствителните към даден медикамент микроорганизми и временно да промени относителното съотношение между различни микробни групи. Степента и продължителността на тези промени зависят от конкретния антибиотик, продължителността на терапията и индивидуалните особености.

Друг фактор е психоемоционалният стрес. Връзката между нервната система, храносмилателния тракт и микробиотата се изучава в рамките на т.нар. ос черва-мозък. Стресът може да влияе върху моториката на червата, секрецията и възприемането на стомашно-чревните усещания, а тези промени се свързват и с динамиката на микробната екосистема.

Хранителният режим също има значение. Продължителното ограничаване на растителните храни намалява количеството и разнообразието на субстратите, достъпни за ферментация от чревните микроорганизми. От значение са и други фактори като възрастта, физическата активност, сънят, употребата на медикаменти и наличието на хронични заболявания.

Някои състояния могат да имат сходна симптоматика, без причината да е свързана с микробиотата. Хранителните алергии например могат да предизвикват стомашно-чревни оплаквания и изискват отделна диагностична оценка.

 

Симптоми на дисбактериоза

Самото понятие „симптоми дисбактериоза“ не описва специфичен набор от оплаквания, по които състоянието да се разпознае сигурно. Причината е, че промените в микробиотата могат да протичат с различни прояви, а същите симптоми се срещат при множество други заболявания.

Сред най-често съобщаваните оплаквания са газове, промени в честотата и консистенцията на изхожданията, чувство за тежест след хранене и промени в чревния комфорт. При някои хора се наблюдава редуване на диария и запек.

Коремна болка също може да присъства, но тя не е специфична за промени в микробиотата. Подобно важи за подуване на корема, което се среща при функционални стомашно-чревни нарушения, хранителни непоносимости и редица други състояния.

Когато оплакванията са продължителни или се повтарят, е важно да се търси причината, вместо всички храносмилателни проблеми да се приписват автоматично на нарушение в микробиотата. Клиничните симптоми трябва да се разглеждат заедно с медицинската история и резултатите от подходящите изследвания.

Това е особено важно при наличие на отслабване, кръв в изпражненията, висока температура, анемия или продължителна промяна в изхожданията.

 

Лечение на дисбактериоза

Подходът към състояние, свързано с промени в чревната микробиота, зависи преди всичко от причината за симптомите. Няма единна терапия, която да възстановява микробиотата по еднакъв начин при всички хора. Затова лечението започва с установяване на конкретното заболяване или фактор, който стои зад оплакванията.

При необходимост лекарят може да назначи изследвания за изключване на инфекции, възпалителни заболявания, хранителни непоносимости или други причини за стомашно-чревни оплаквания. В определени случаи се провежда и терапия на основното заболяване, вместо да се насочва вниманието единствено към състава на микробиотата.

Пробиотиците представляват живи микроорганизми, които при прием в достатъчно количество могат да оказват полза за здравето. Ефектът им зависи от конкретния щам, дозата и състоянието, за което се прилагат. Затова пробиотици при дисбактериоза не са универсална терапия и изборът на конкретен продукт трябва да се съобрази с клиничната ситуация.

При някои състояния определени пробиотични щамове имат доказателства за намаляване на риска от антибиотик-асоциирана диария. Това не означава, че всеки пробиотичен продукт има еднакъв ефект или че е необходим при всяка антибиотична терапия.

Пребиотиците са вещества, които се използват от определени микроорганизми и подпомагат развитието или активността на полезни микробни групи. Част от тях се съдържа естествено в растителните храни. Пребиотиците в червата се свързват с ферментацията на несмилаеми въглехидрати и образуването на късоверижни мастни киселини.

Промените в храненето също имат значение. При липса на медицински противопоказания постепенното увеличаване на разнообразието от растителни храни осигурява различни видове субстрати за чревните микроорганизми. Подходящият хранителен режим трябва да се съобразява с индивидуалната поносимост и с наличните заболявания.

 

Хранене и начин на живот

 

Понятието диета при дисбактериоза не обозначава една конкретна лечебна диета. При различните хора подходът към храненето може да се различава според причината за оплакванията и наличието на непоносимости или заболявания.

При някои хора постепенното увеличаване на растителните храни подпомага приема на фибри и разнообразието на хранителните субстрати за микробиотата. При други рязкото увеличаване на фибрите може временно да засили газовете и подуването. Затова промените в храненето обикновено се въвеждат постепенно.

Пробиотични храни, като кисело мляко с живи бактериални култури и някои други ферментирали продукти, могат да присъстват в балансиран хранителен режим. Ферментирали млечни продукти се понасят добре от много хора, но при алергия към млечни белтъци или непоносимост към лактоза изборът трябва да бъде индивидуален.

Хранителните фибри се съдържат в зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки и семена.

Разнообразното хранене осигурява различни видове фибри и други хранителни вещества, които участват в поддържането на нормалната функция на храносмилателната система.

Здравословното хранене не означава изключване на големи групи храни без конкретна причина. Продължителните рестриктивни режими могат да ограничат приема на важни хранителни вещества. При доказана хранителна алергия или друго заболяване ограничаването на конкретен продукт има медицинско основание и се провежда според съответната диагноза.

 

Хранителни добавки и имунна система

Хранителни добавки често се предлагат с твърдения за възстановяване на чревната флора или стимулиране на имунитета. Научните данни за отделните продукти се различават значително. Наличието на пробиотични бактерии, витамини или минерали в дадена добавка само по себе си не доказва лечебен ефект.

Имунната система взаимодейства тясно с чревната микробиота, но това не означава, че общото „стимулиране“ на имунитета е подходяща цел при всеки човек. Имунният отговор се регулира чрез множество механизми, а прекомерната или неподходяща имунна активация не е желателна.

При автоимунни заболявания хранителните добавки и пробиотичните продукти следва да се преценяват според конкретното заболяване и провежданото лечение. Няма основание микробиотата да се разглежда като единствена причина или универсално средство за контрол на автоимунните процеси.

 

Особености при различните възрастови групи

При възрастни дисбактериоза като термин се среща в различни контексти, но симптомите от страна на храносмилателната система изискват оценка според възрастта, лекарствата и придружаващите заболявания. Съставът на микробиотата се променя с напредването на възрастта, както се променят и храненето, физическата активност и употребата на медикаменти.

При децата микробиотата се развива динамично от раждането и през първите години от живота. Поради това дисбактериоза при деца не следва да се приема като диагноза само въз основа на неспецифични симптоми като газове, промени в изхожданията или коремен дискомфорт.

При кърмачета и малки деца подобни прояви могат да имат множество причини, свързани с храненето, развитието на храносмилателната система, инфекции или други състояния. При продължителни симптоми педиатърът преценява необходимостта от допълнителна диагностика.

 

Възможни усложнения

Самата промяна в състава на микробиотата не трябва автоматично да се определя като причина за заболяване. Връзките между микробиотата и различни здравословни състояния се изследват активно, но при редица заболявания все още не е изяснено дали промените в микробиотата са причина, следствие или част от двустранен процес.

Това е важно и при обсъждането на усложнения дисбактериоза. Продължителните стомашно-чревни симптоми могат да доведат до ограничаване на храненето, недостатъчен прием на хранителни вещества или влошаване на качеството на живот, но причината трябва да бъде установена индивидуално.

При тежка диария например основният риск е загубата на течности и електролити. При продължителни или повтарящи се оплаквания е важно да се изключат заболявания, които изискват специфично лечение.

 

Кога да потърсим лекар

 

Медицинска оценка е необходима при продължителни или повтарящи се промени в изхожданията, постоянна коремна болка, необяснима загуба на тегло, кръв в изпражненията, висока температура или изразена отпадналост.

Особено внимание изискват симптоми, които се появяват внезапно и са силно изразени, както и признаци на обезводняване при повръщане или диария. При малки деца, възрастни хора и хора с хронични заболявания прагът за медицинска консултация е по-нисък.

Консултацията при гастроентеролог може да бъде подходяща при продължителни оплаквания, когато първоначалната оценка не установява причината или симптомите се повтарят. Специалистът може да прецени необходимостта от лабораторни, микробиологични, образни или ендоскопски изследвания според конкретната клинична картина.

Не всяко подуване, разстройство или запек означава нарушение на чревната микробиота. Подобни симптоми се срещат при синдром на раздразненото черво, инфекции, възпалителни заболявания, хранителни непоносимости и други състояния. Затова диагностичният подход трябва да търси причината, а не единствено промяна в състава на микроорганизмите.

Когато се установи конкретно заболяване, неговото лечение остава водещо. Поддържането на разнообразно хранене, достатъчния прием на фибри, физическата активност и разумната употреба на медикаменти са част от факторите, които имат значение за нормалната функция на храносмилателната система и взаимодействието между организма и неговата микробиота.

 

Заключение

Чревната микробиота представлява динамична екосистема, която участва в храносмилането, метаболизма и взаимодействието с имунната система. Промените в нейния състав и функции могат да се свързват с различни стомашно-чревни оплаквания, но сами по себе си не доказват наличие на конкретно заболяване.

Поддържането на разнообразно хранене, достатъчният прием на фибри и разумната употреба на антибиотици имат значение за състоянието на чревната екосистема. Пробиотиците и пребиотиците имат специфични приложения, но ефектът им зависи от конкретния продукт и здравословното състояние.

При продължителни или изразени симптоми водещо значение има медицинската оценка. Установяването на причината позволява да се избере подходящо лечение и да се избегне ненужното ограничаване на храненето или приемането на добавки без доказана необходимост.

 

Често задавани въпроси