Централен венозен катетър – всичко, което трябва да знаем

Централен венозен катетър в медицината се използва официално от началото на миналия век. На 8% от пациентите, които биват приемани в болница, им се налага поставянето на ЦВК. В тази статия ще споделим всичко, което трябва да знаете за това устройство.

 

 

Време е още сега да успокоим хората, на които им предстои поставяне на централен венозен катетър – пациентите споделят, че по време на процедурата се изпитва лека до умерена болка и се поставят под локална упойка. 

 

Кога се ползва?

 

 

Централен венозен катетър се поставя с различни цели в различните отделения. 

Затруднен достъп до периферните венозни пътища

Понякога се случва поставянето на венозна канюла (абокат) в периферните вени, които се намират по-близо до повърхността на кожата (например на ръката или китката), да бъде затруднено поради редица фактори: наднормено тегло, прекомерно наранени вени от често минало канюлиране, неспокойствие на пациента и т.н. Чрез централен венозен катетър може да се взема и кръвна проба напълно безболезнено.

Вливане на специални лекарства и течности 

Някои медикаменти (норадреналин, антидиуретичен хормон, фенилефрин), както и химиотерапевтични агенти, са вредни за периферните вени, затова в случай на нужда от тях се поставя централен венозен катетър. Освен това ЦВК има от 2 до 4 отвора за вливане (лумени), което позволява едновременната вливка на няколко различни лекарства/течности. 

Продължително лечение и вливания

Някои видове терапии продължават няколко дни. В случай че храносмилателната система не работи правилно, важни нутриенти се вливат в тялото посредством централен венозен катетър. За някои венозни антибиотици е изключено вливане чрез канюла.

Други важни процедури

Терапии като хемодиализа (пречистване на кръвта), плазмафереза (извеждане на плазмата от кръвта), поставяне на пейсмейкър, мониторинг на хемодинамиката са само част от случаите, в които се поставя централен венозен катетър.

Независимо от повода за поставянето, лекуващият или проследяващият лекар ще прецени за колко дълъг период от време може един централен венозен катетър да остане в тялото. Някои разновидности могат да се използват в продължение на няколко години.

 

Видове централен венозен катетър

Съществуват 4 вида централен венозен катетър. Всички те имат една и съща функция, но се поставят по различен начин и спрямо дължината на периода, за който ще бъдат използвани. 

Периферно поставен венозен катетър

Отворът в тялото при този вид катетър е най-често на лявата ръка, малко над лакътната сгъвка. Катетърът пътува по вените и стига до вена кава. Може да остане в тялото до месец-два. 

Тунелиран венозен катетър

Известен и като линия на Хикман, тунелираният венозен катетър се поставя в голяма вена, която води към вена кава. При него гъвкавата тръбичка изисква предварително образуван тунел, в който да се вкара. Тунелът се образува предварително посредством специално устройство. Този вид централен венозен катетър се ползва за продължително лечение и хубавото е, че рискът от инфекции е много малък. 

Нетунелиран венозен катетър

Нетунелираният катетър се поставя лесно и затова най-често се използва в спешни ситуации. Предпочита се за краткотрайни лечения (няколко дни до седмица). Тръбичката се слага директно във вената. За съжаление този вид е по-податлив на инфекции. Именно затова се държи за кратко. 

Порт

Портът, по-познат и като порт-а-кат, се имплантира оперативно под кожата в близост до гърдите. Пластмасова, гъвкава тръбичка (катетър) свързва порта с вена кава или аортата. Портът има мембрана, която пропуска лекарства, кръвни проби и медикаменти, без да се налага убождане на кожата всеки път.

Частта на устройството, която остава на повърхността на кожата, са 2 или 3 гъвкави тръбички, посредством които медикаментите или кръвните съставки се вливат. Тръбичките се свързват с подкожния порт с помощта на малка игличка (игла на Хубер). Иглата се сменя на всеки 7 дни от специалист. Портът е подходящ за дълготрайно лечение, като може да остане в тялото 1 година.

Независимо от вида катетър той ще бъде поставен от специалист и неговия екип и винаги под някакъв вид упойка и при внимателно наблюдение за рискове като инфекции, тромбози и други усложнения.

 

Процес по поставяне

 

 

Напълно нормално е да изпитваме притеснение от процедурата. Именно затова ще отделим специално внимание на процеса по поставяне на централен венозен катетър, за да обясним процеса. 

Подготовка

Процедурата се извършва най-често от анестезиолог и неговия екип, съставен от една или две анестезиологични сестри. Преди поставянето ще трябва да облечем върху дрехите си медицинска престилка и калцуни върху обувките си. Специалистът ще ни помоли да легнем на кушетката в операционната зала и ще ни обясни какво предстои. 

Анестезия

Както вече стана ясно, процедурата се извършва под локална анестезия. Независимо къде точно се поставя централен венозен катетър, упойката е една и съща. Докато анестезиологът прилага локалната инфилтрационна анестезия, ще усетим леко убождане. Болката от това убождане варира при всеки пациент, но иглата е много тънка и повечето пациенти споделят, че е неосезаема.

Анестезиологът ще изчака 1-2 минути, докато е сигурен, че упойката е подействала и мястото е безчувствено.

Поставяне

За да открие правилната вена, специалистът ще опипа мястото. След като е сигурен, че тя е правилната, с екипа му ще я прободат с игла (някои видове ЦВК изискват много малък разрез). Тъй като упойката вече е започнала своето действие, ще усетим по-скоро гъделичкане. За някои видове е възможно е лекарят да използва дилататор, за да успее да вкара тръбичката по-лесно.

С помощта на ехограф той ще прецени къде точно да бъде поставен другия край на ЦВК. Вкарването на тръбичката не е болезнено, а по-скоро се усеща дискомфортно. Може да усетим чуждо тяло и гъделичкане отвътре. Важно е да останем неподвижни, за да не попречим на процеса. 

След процедурата 

Когато специалистът е поставил централен венозен катетър на точното място, може да се наложи да направи няколко шева за зашиване на разреза (ако има такъв). Това не е задължително, но не бива да се учудваме, ако се случи. Зашиването не е болезнено, а се усеща като леко щипане.

И тук, както и по време на поставянето, е особено важно да сме неподвижни. Лекарят ще почисти раната и ще постави стерилна превръзка отгоре. Ще трябва да се изправим бавно и вече сме готови.

След процедурата трябва да се провери дали нашия централен венозен катетър е поставен на правилното място. Лекуващият лекар ще ни изпрати на скенер, за да се потвърди това. След това може да се върнем обратно в стаята си. 

 

Възможни нежелани реакции

 

 

Както всяка хирургична процедура, макар и кратка, може да настъпят някои усложнения. Те може да се появят по време на поставянето или после, когато централен венозен катетър не е в употреба. 

Засягане на артерия или вена

По време на вкарването във вената иглата може да спука артерия. Спукването може да предизвика хематом (синина), която да бъде видима на повърхността на кожата. Когато процесът се наблюдава внимателно от лекаря чрез ехограф, почти няма риск това да се случи. Ако по същия начин бъде засегнат нерв или вена, може да се образува и възпаление на вената (тромбофлебит). 

Инфекция

Бактерии от кожата могат да навлязат в тялото по време на процедурата по поставянето. За да ни предпази от това, специалистът ще работи напълно стерилно и ще почиства областта често. По-склонни на инфекции са ЦВК, поставени в областта на ръцете. Разбира се, ако централен венозен катетър е поставен качествено, рискът е значително малък.

Пневмоторакс

По време на поставянето използваната игла може да пробие вената или докато се движи към вена кава да направи дупчица в белия дроб. За съжаление, симптомите на тази неволна ситуация може и да настъпят до след 24 часа. За щастие, може да бъде овладяно навреме и да не остави последици.

Тромб в кръвта

Макар и да се случва само при около 6-14% при пациентите, съществува риск от поява на тромб. Съсирването на кръвта е естествен и благоприятен процес, но когато се случва вътре във вените, се нарича тромб. Той може да бъде опасен и да предизвика запушване, особено ако пропътува до сърцето, мозъка или дробовете. Достигането до белия дроб се нарича белодробен емболизъм и при ненавременна медицинска помощ може да бъде фатален.

Като цяло поставянето на централен венозен катетър е безопасна процедура, вследствие на която рядко се получават усложнения, но все пак е добре да споделим на лекаря притесненията си. Той ще ни обясни процеса и възможните реакции.

 

Заключение

Централен венозен катетър се използва в много случаи на специфично лечение, химиотерапия или хемодиализа. Съществуват няколко вида, които се различават по метод на поставяне и период на използване, но всички те се поставят от специалист и процедурата се характеризира с лека до умерена болка. Съществуват и някои противопоказания и нежелани реакции. 

 

Често задавани въпроси