Болест на Волман – какво представлява?

Волман е името на автозомно-рецесивно състояние (индивидът е наследил по едно копие на дефектен ген от двамата родители), което предизвиква недостиг на ензима кисела липаза. Заболяването може да се прояви както в ранна детска възраст, така и по-късно в живота. Поради липсата на този ензим организмът не успява да разгражда двата основни хидрофобни липида в тялото – триглицериди и естерифициран холестерол.

Този ензим (LAL) играе ключова роля в разграждането на липидите в клетките и предотвратява тяхното натрупване. При липса или неправилно функциониране на LAL липидите се натрупват, което води до сериозни увреждания на органите.

Болестта на Волман (Wolman) е една от най-тежките форми на лизозомна кисела липазна недостатъчност и засяга множество органи и тъкани, включително черния дроб, далака, надбъбречните жлези и костния мозък. Заболяването е изключително рядко и обикновено се проявява през първите седмици или месеци след раждането.

Без своевременна и адекватна медицинска намеса болестта често води до летален изход в рамките на първата година от живота на детето.

 

Как протича болестта на Волман?

Протичането на болестта на Волман е изключително агресивно и бързо прогресиращо. Първите симптоми обикновено се появяват още през неонаталния период (от момента на раждането до 28-ия ден), често през първите няколко седмици от живота. Симптоматиката включва тежка хепатоспленомегалия (уголемяване на черния дроб и далака), значително нарушение на храненето и недостатъчен растеж.

Натрупването на липиди в черния дроб води до стеатоза, причиняваща нарушение във функцията на органа. Надбъбречните жлези също са сериозно засегнати, което води до надбъбречна недостатъчност – състояние, което може да бъде животозастрашаващо.

Чрез рентгенов преглед може да се забележи как въпросните жлези биват “втвърдени“ поради натрупването на калция (калцификация).

Клиничната картина на болестта на Волман включва още тежка анемия, повишени нива на липиди в кръвта и възможна бъбречна недостатъчност. Децата, засегнати от състоянието, често проявяват симптоми на хронична диария, повръщане и малабсорбция (неусвояване) на хранителни вещества, което още повече утежнява състоянието им.

Тези симптоми бързо водят до изтощение и забавяне на физическото развитие. В крайна сметка, ако не се предприемат мерки за лечение, болестта води до полиорганна недостатъчност и смърт.

 

Причини и симптоми за болестта на Волман

 

 

Болестта на Волман е автозомно-рецесивно заболяване, което означава, че детето трябва да наследи по едно копие на мутиралия ген от всеки от родителите си, за да се развие болестта. Мутацията в гена LIPA води до липса или много ниска активност на ензима лизозомна кисела липаза (LAL).

Без този ензим организмът не може ефективно да разгражда естерифицирани холестероли и триглицериди, което причинява тяхното натрупване в лизозомите на клетките. Лизозомите са клетъчни органели, които служат като „сметища“ за различни метаболитни продукти и трябва да разграждат тези липиди, за да поддържат нормална клетъчна функция.

Симптоми

Симптомите на болестта на Волман са разнообразни и обикновено се появяват в ранното детство.

Както споменахме, някои от основните симптоми включват:

• Хепатоспленомегалия: значително уголемяване на черния дроб и далака, което е свързано с натрупването на липиди.
• Надбъбречна недостатъчност: увреждане на надбъбречните жлези, което води до хормонални нарушения и неспособност на организма да се справя със стресови ситуации.
• Хранителни разстройства: трудности при хранене, повръщане, диария и малабсорбция, които водят до недохранване и забавено физическо развитие.
• Анемия и тромбоцитопения: намаляване на броя на червените кръвни клетки и тромбоцитите, което допринася за общата слабост и повишен риск от инфекции и кръвоизливи.
• Повишени липиди в кръвта: хиперлипидемия, която може да доведе до други усложнения като панкреатит и атеросклероза.

 

Част от основните симптоми могат да бъдат също: жълтеница (пожълтяване на кожата и склерите), перманентна ниска температура и хипотония. При кърмачетата може да се забележи и забавено развитие на двигателните умения. Симптомите могат да варират по тежест, но обикновено прогресират бързо и водят до тежки и често фатални усложнения, ако не се започне лечение.

 

Как се диагностицира болестта на Волман?

 

 

Диагностиката на болестта на Волман е предизвикателство, особено поради рядкостта на заболяването и неспецифичността на някои от симптомите. Въпреки това ранната диагностика е критично важна за своевременното започване на лечение.

Първоначалното подозрение за болестта на Волман често възниква на базата на клинични симптоми като хепатоспленомегалия и хранителни разстройства при новородени и малки деца. Лекарите могат да назначат кръвни тестове, които да покажат повишени нива на липиди, анемия и други отклонения. Ултразвук или компютърна томография (КТ) може да се използва за визуализиране на уголемяване на черния дроб и далака и увреждане на надбъбречните жлези.

Ензимни тестове

Окончателната диагноза обикновено се поставя чрез измерване на активността на ензима лизозомна кисела липаза в кръвни клетки или кожни фибробласти (основен тип клетки в съединителната тъкан). Ако активността на LAL е значително намалена или липсва, това е силен индикатор за болестта на Волман. Тези тестове обикновено се извършват в специализирани лаборатории, тъй като заболяването е изключително рядко.

Генетично тестване

Генетичното тестване за мутации в гена LIPA е най-сигурният метод за диагностика. ДНК анализът може да идентифицира специфичните мутации, които причиняват болестта. Това не само потвърждава диагнозата, но също така може да бъде полезно за генетично консултиране на родителите и за идентифициране на носителите на мутацията в семейството.

Пренатална диагностика

За семейства с известен риск от болестта на Волман пренатална диагностика също е възможна. Амниоцентеза (тестване на проба от околоплодната течност ) или хорионбиопсия (тестване на проба от хорионните власинки) могат да се използват за изследване на генетичния материал на плода и за определяне дали той е наследил мутиралите гени от родителите си.

 

Какви са методите за лечение?

 

 

Лечението на болестта на Волман е предизвикателно и изисква интегриран подход за справяне с тежките симптоми и усложнения на заболяването. Основният метод на лечение е ензимозаместителната терапия (ERT), при която на пациентите се прилага рекомбинантен човешки ензим лизозомна кисела липаза (LAL).

Тази терапия замества липсващия или нефункционален ензим в организма и помага за намаляване на натрупаните липиди в органите. ERT може значително да подобри чернодробната функция, да намали размера на черния дроб и далака, както и да подобри общото състояние на пациента.

Освен ERT лечението може да включва поддържащи терапии, насочени към управление на симптомите. Например, при надбъбречна недостатъчност се прилагат хормонозаместителни терапии, а диетичните интервенции могат да помогнат за подобряване на храненето и растежа на детето. В някои случаи се обсъжда и трансплантация на черен дроб като опция, особено при пациенти, при които ERT не е достатъчно ефективна.

Ранната диагноза и своевременното започване на лечение са от критично значение за подобряване на прогнозата и удължаване на живота на пациентите с болестта на Волман.

 

Заключение

Болестта на Волман е рядко и тежко генетично заболяване, причинено от дефицит на ензима лизозомна киселинна липаза (LAL). Този дефицит води до натрупване на липиди, особено триглицериди и холестеролни естери, в различни органи, което води до животозастрашаващи усложнения.

Ранната диагностика и намеса, особено чрез ензимна заместителна терапия (ERT), са от решаващо значение за управлението на симптомите и подобряването на резултатите. Докато заболяването остава предизвикателство за лечение, напредъкът в медицинските терапии предлага надежда за удължаване и подобряване на качеството на живот на засегнатите лица. Продължаването на изследванията е от съществено значение за разработването на по-ефективни и потенциални лечения.

 

Често задавани въпроси