Богородични пости 2025: почит към Божията майка

Постите в православната традиция са време за духовно пречистване, смирение и подготовка за големите църковни празници. Те съчетават въздържане от определени храни с молитва и покаяние. Сред най-важните пости са Богородични пости, които са посветени на Божията Майка и са време, в което вярващите се стремят към чистота на тялото и душата и духовно израстване. 

История и произход на Богородичните пости

В църковната практика съществуват 4 основни поста. Те са:

• Великденски (18 март – 4 май) – много строг пост
• Петрови пости (започват 8 седмици преди Великден, в неделя)
• Богородични пости (1 – 14 август)
• Коледни пости (15 ноември – 25 декември)

 

Богородични пости са въведени сравнително по-късно от останалите в църковната практика. В началото този период бил разделен на два по-малки – пост до Преображение Господне (6 август) и до Успение Богородично. На празника се позволявало да се яде месо. Император Леон Философ забранил яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя през V век и така свързал двата поста в един голям. След него император Маврикий задължил всички в империята да отбелязват Успение Богородично на 15 август. 

Законността на Богородични пости била под въпрос, защото според някои нямало никакво канонично упование за него, но пък други го спазвали като закон. В продължение на 6 века този пост не бил строго установен и спазването му била лична преценка. Чак през XIV-XV век бил вписан официално.

 

Как се определя началната и крайната дата?

 

 

Постите започват на 1-ви август, като това се отбелязва с водосвет. 

По време на Богородични пости църквата се подготвя за двата празника в първата половина на август – Преображение Господне и Успение Богородично. В беседа, произнесена около 450 г., св. Лъв Велики говори ясно за църковните пости. Те са разположени така, че през всеки сезон да има закон за въздържание – през пролетта е пролетният (Великденски) пост, през лятото Петровия, през есента отбелязваме Богородични пости, а през зимата – Коледния. 

Св. Симеон Солунски пише, че Богородични пости са посветени на Дева Мария, защото тя била непорочна и свята и нямала нужда от пост. Въпреки това постила строго и затова християните били длъжни да отдадат нужната почит. 

 

Основни правила за хранене по време на Богородични пости

Единствените по-строги от Богородични пости, са Великденските. 

При този пост е важно да се съобразяваме не само с позволени и забранени храни, но и да се знае, че храната се яде само и единствено сурова и не се готви. Освен това трябва да се спазва благоприличие, да се изчисти ума от всичко грешно и да се молим за опрощение на греховете. 

В дните понеделник, сряда, петък се консумират задължително постни храни и задължително сурови. Не се готви по никакъв начин, дори не се добавя мазнина (дори растително масло). Тези дни са известни като “телесен пост”.

В дните вторник и четвъртък се позволява храната да се приготви с топлинна обработка, но задължително трябва да е постна. За термичната обработка не се позволява мазнина. Възможностите са две – варене или задушаване.

Мазнина може да се използва само през събота и неделя, дори може да се добави и вино в готвенето. Храната пак е задължително постна. 

За улеснение може да правим справка с тази таблица:

 

Разрешени и забранени храни

 

 

Богородични пости не са чак толкова трудни за спазване, защото се правят през лятото, когато така или иначе избягваме мазни и тежки храни. 

Позволени храни са всякакви зеленчуци (сурови) и варива (боб, леща, грах, ориз, нахут). Трябва да внимаваме с хапването на варени храни и да ги консумираме само през дните, в които е позволено готвенето. Може да се храним със сурови плодове, гъби, сладка и мармалади, тахан, маслини, мед, за пиене кафе и чай. През лятото тези храни са по-достъпни и това улеснява процеса. 

Пречистването не е фокусирано само върху тялото и физическото, но и върху духовното. Няма смисъл да постим на трапезата, ако не изчистим ума си от лоши мисли и не се молим за опрощение. 

На 6 август – Преображение Господне – е позволено да се яде риба. Ако празникът се пада в сряда или петък, и тогава е позволена. Заедно с рибата е позволено и да се сервира гореща храна, приготвена с растителна мазнина.

Забранените храни са лесни за помнене, макар и да обхващат голям набор от ястия: месо, яйца, мляко и млечни продукти.

 

Традиции и обичаи в различните региони на България

По време на Богородични пости християните посрещат два големи празника – Преображение Господне на 6 август и Успение Богородично на 15 август. Това са големи събития, винаги свързани с посещение на църква, храм, литургия и молитви за здраве. И двата дена се свързват с различни значими събития.

Преображение Господне

Преображение Господне е един от най-големите празници в християнския църковен календар, отбелязван на 6 август. Той възпоменава събитието, при което Иисус Христос се преобразява пред трима от своите ученици – Петър, Яков и Йоан – на планината Тавор. При преобразяването лицето Му засиява като слънце, а дрехите Му стават бели като светлина. 

Глас от небето потвърждава божествения произход на Христос с думите: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте!“ Събитието разкрива на учениците истинската същност на Христос като Син Божи.

В българската традиция празникът е свързан и с благославяне на плодовете – най-често грозде. В църквите се извършва специално богослужение и водосвет. Преображение е ден на духовно просветление и надежда, в който вярващите се стремят към вътрешна промяна и приближаване към Бога.

Имен ден празнуват: Сотир, Спас, Христина, Християн, Христо, Светла, Светлин и производни.

Успение Богородично

 

 

Успение Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници, отбелязван на 15 август. Той възпоменава блажената смърт на Божията майка Дева Мария и нейното отиване на небето. Според църковното предание, малко преди смъртта си, Мария била посетена от архангел Гавриил, който съобщил за предстоящото преминаване. Именно Архангел Гавраил е този, който известява Дева Мария, че е избрана от Бог да роди Иисус. Този ден се празнува на 25 март – Благовещение. След смъртта апостолите се събрали около нея, а три дни по-късно при отваряне на нейния гроб, тялото не било намерено. 

В православната традиция Успение Богородично се предшества от Богородични пости. На самия ден вярващите посещават църкви, посветени на Света Богородица, където се отслужва тържествена литургия.

В България празникът е и патронен празник на множество манастири и храмове. Той е ден на молитва за закрила, здраве и спасение, а Света Богородица се почита като покровителка на майчинството и семейството.

Имен ден празнуват: Мара, Мария, Мари, Марин, Мариян и производни.

 

Заключение

Богородични пости винаги започват на 1 август и продължават до 14 август включително. Те са установени с цел духовно и телесно пречистване преди големия празник Успение Богородично, който честваме на 15 август. Богородичните пости са сред най-строгите след Великденските. Ограниченията не засягат само какво се яде, но и как се приготвя храната.

По време на Богородичните пости храненето е стриктно постно – изключват се месото, яйцата, млечните продукти. Основната храна се състои от зеленчуци, варива като боб, плодове, ядки, маслини и хляб без животински продукти. В понеделник, сряда и петък храната трябва да е сурова и без мазнина, във вторник и четвъртък може да се консумира готвено без мазнина, а в събота и неделя е позволено приготвяне с растителна мазнина. Постът насърчава не само физическо въздържание, но и духовно пречистване чрез скромност и простота в храненето.

Често задавани въпроси