Черна попадийка (блян) – мистериозна билка отровителка
Черна попадийка е красиво растение, което обаче може да бъде изключително опасно. Повече за неговата мистична история и непознати свойства – научаваме в тази статия.
Обикновено височината достига до 1 метър, а растежът е гъст, с множество стъбла, разклоняващи се от основата. Растението може да бъде едногодишно или двугодишно и е познато с латинското си наименование Hyoscyamus niger.
Черна попадийка е разпространена в Европа, Северна Африка и Западна Азия и се отглежда заради приноса си за фармацията. Култивирана е в Северна Африка, както и в Индия, където се среща в западните части на Хималаите.
Вирее на надморска височина от 1500 до 3000 метра, като предпочита слънце и сухи, добре дренирани почви. Често се развива в райони, където естествената растителност е била нарушена от човешка дейност.
Листата са големи, с яйцевидна до продълговата форма и неправилно назъбени ръбове. Когато бъдат смачкани, излъчват характерна, неприятна миризма. Горната повърхност обикновено е гладка, докато долната страна може да има леко опушване.
Цветовете на красивата черна попадийка се намират в пазвите на горните листа. Те са висящи, с форма на камбана и варират на цвят от жълтеникаво-зелено до лилаво, често с по-тъмни жилки. Всяко цвете е приблизително 2-3 см дълго и има пет слети венчелистчета. Цъфтежът обикновено настъпва от края на пролетта до началото на лятото.
След цъфтежа растението произвежда плодове под формата на кръгли капсули, покрити с бодли, наподобяващи малки куки. Тези капсули съдържат множество малки семена и когато узреят, се отварят, за да разпръснат семената.
Токсичност на растението
Трябва да имаме предвид, че една от най-забележителните характеристики на черната попадийка е нейната токсичност.
Растението съдържа няколко тропанови алкалоиди, включително хиосциамин, скополамин и атропин, които са мощни токсини, засягащи нервната система. Тези алкалоиди се съдържат във всички части на растението, но най-висока е концентрацията в семената. Поглъщането дори на малки количества може да доведе до симптоми като халюцинации, делириум, ускорен пулс, разширени зеници и в тежки случаи – смърт.
Днес култивирането на черна попадийка е необичайно извън ботаническите градини или специализирани изследователски среди поради токсичния му характер и законовите ограничения върху нейното култивиране и употреба. Причината за това е, че токсичността му представлява риск за хората, добитъка и дивата природа, ако се консумира случайно.
Интересни факти за черна попадийка
Древните египтяни са използвали блян като аналгетик (болкоуспокояващо) и за лечение на различни заболявания. Той е бил и една от съставките в древноегипетската отвара, наречена Kyphi – сложна смес, използвана както за медицински, така и за религиозни цели.
В литературата и изкуството черна попадийка е символ на опасност, измама и свръхестествено. Тя се споменава в „Хамлет“ на Шекспир, тъй като злодеят Клавдий използва сок от билката, за да отрови крал Хамлет, бащата на главния герой. Дори извън литературните светове билката се е използвала като отрова.
В средновековна Европа билката е използвана като съставка при варенето на бира преди широкото използване на хмела. Психоактивните ефекти на растението са засилвали опияняващите ефекти на напитката, но практиката в крайна сметка е изоставена поради опасните странични ефекти.
В същия времеви период се е смятало, че вещиците използват билката за направа на „летящ мехлем“. Атропинът – един от алкалоидите, открити в черната попадийка, може лесно да се абсорбира през кожата, когато се смеси с мазнина или масло и се втрие в тялото.
Излагането на този мехлем, прилаган главно върху подмишниците или гениталната област, създава усещането за летене. Прилагал се е ректално след намазване на пръчка или стълб – това е причината, поради която вещиците често се изобразяват като летящи на метли.
В магьосничеството блян се е използвал и в направата на любовни отвари и заклинания за предизвикване на романтични чувства или засилване на ефектите на афродизиаци. Използвало се е и в ритуали за гадаене и предсказания заради халюциногенните му свойства, които предизвикват видения или променени състояния на съзнанието.
Приложения
Приложенията на растението се изменят във времето заради рисковете, свързани с употребата му.
В традиционната медицина
Черна попадийка се използва от векове за лечение на различни видове болка, включително:
- Главоболие и мигрена
- Невралгия – вид болка, която засяга нервите
- Артритна болка, включително остеоартрит, ревматоиден артрит и подагра
- Мускулни и ставни болки, причинени от състояния като фибромиалгия, тендинит и бурсит
Друга честа употреба на билката в традиционната медицина е свързана с нейните седативни свойства, поради които в миналото е използвана за справяне с безсъния и други нарушения на съня.
Прилага се в традиционната медицина и като антиконвулсант за лечение на различни видове припадъци и епилепсия, както и за справяне с паразитни инфекции като тении и анкилостоми.
Черна попадийка се е използвала за лечение на различни очни проблеми, включително конюнктивит, катаракта и глаукома. Смятало се е за полезно още при кожни заболявания като например екзема, акне и псориазис, тъй като има противовъзпалителни и антихистаминови свойства.
В модерната медицина
В съвременната медицина хиосциаминът и скополаминът, които се съдържат в черна попадийка, имат няколко приложения като спазмолитик. Те се прилагат при лечение на чревни проблеми, респираторни нарушения, невралгии и тремор на Паркинсон.
Скополаминът се използва за облекчаване на гадене и повръщане след операции и за намаляване на секрецията на слюнка при терминално болни пациенти. Освен това се предписва под формата на хапчета или пластири за лечение на болест при пътуване.
Някои източници предполагат, че билката може да има потенциални ползи при лечението на психични състояния като тревожност, депресия и синдром на дефицит на вниманието (ADHD от Attention-deficit/hyperactivity disorder), но са необходими повече изследвания, за да се потвърди това.
Важно е всякаква употреба на черна попадийка или нейни производни да бъде проведена едва след консултация със здравен специалист, тъй като може да бъде опасна, ако количествата не са добре съобразени.
Заключение
Билката черна попадийка има значително културно и медицинско значение. Използвана е от древността заради психоактивните си ефекти. В средновековна Европа растението е било свързано с магьосничество и се използва в ритуали и отвари. Служила е и като отрова. Въпреки това употребата му днес е ограничена, тъй като опасностите от употребата му са по-добре познати.
Често задавани въпроси
Защо е опасна черната попадийка?
Тя съдържа няколко тропанови алкалоиди, включително хиосциамин, скополамин и атропин – мощни токсини, засягащи нервната система. Те се съдържат във всички части на растението, но най-висока е концентрацията в семената. Поглъщането дори на малки количества може да доведе до симптоми като халюцинации, делириум, ускорен пулс, разширени зеници и в тежки случаи смърт.
Кои са най-странните употреби на билката в миналото?
В средновековна Европа билката е използвана като съставка при варенето на бира преди широкото използване на хмела. Освен това се е смятало, че вещиците използват растението за направа на "летящ мехлем".
Какво приложение има растението в днешната фармация?
В съвременната медицина хиосциаминът и скополаминът, които се съдържат в черна попадийка, имат приложения като спазмолитик.
Източници
- Alizadeh, A. et al. . Black henbane and its toxicity - a descriptive review. Avicenna J Phytomed. 2014 Sep
- Kosari, M. et al. . The influence of propolis plus Hyoscyamus niger L. against COVID-19: A phase II, multicenter, placebo-controlled, randomized trial. Phytother Res. 2024 Jan
- Europeana. Black Henbane – the Witches’ Favourite
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Напръстник е разпространено растение, което се използва във фармацевтичната индустрия въпреки неговата токсичност.
Мандрагората се споменава в много източници от древността и е свързвана с магически свойства, отварите на вещиците и дори Дявола.
Думата беладона, в превод от италиански „красива жена“, е препратка към венецианските стандарти за красота в миналото, когато