5 упражнения за вестибуларния апарат

Проблемите с вестибуларния апарат са често срещано оплакване. Дискомфортът, който причиняват, е свързан с нарушена способност на организма да поддържа баланс, координация и пространствена ориентация. За съжаление, това често може да повлияе негативно на качеството на живота и да подтикне към социална изолация и избягване на всяка дейност, която потенциално може да причини световъртеж или дисбаланс.

По тази причина днес ще научим повече за подходящите упражнения за вестибуларния апарат, с които можем да подобрим тези неразположения и да възвърнем увереността си.

С какво се характеризират проблемите на вестибуларния апарат?

Упражнения за вестибуларния апарат

 

 

Изследванията показват, че програмите за вестибуларна рехабилитация и съответните упражнения за вестибуларния апарат, които насърчават движението на главата и тялото, са от решаващо значение за възстановяването на пациента. Те са пригодени да обучат отново мозъка да разпознава и обработва сигнали от вестибуларната система по-ефективно.

Преди да разгледаме някои от препоръчаните упражнения, е важно да знаем, че е нормално те да са придружени от известно ниво на замайване (тъй като мозъкът работи за реинтегриране на системите).

По време на движенията пациентът се стреми към леко предизвикателство, но след приключване на усилието симптомите трябва да изчезнат в рамките на 10-15 минути. Колкото по-кратко става времето за възстановяване, толкова по-голям  е напредъкът.

Ако замаяността продължава след този прозорец от време, това може да е знак за пренапрежение. Намаляването на интензивността или продължителността постепенно може да изгради нужната толерантност.

По време на изпълняване на различните упражнения за вестибуларния апарат е важно пациентите да останат спокойни, за да поддържат нервната система в равновесие, и да се научат да използват техники за заземяване след и по време на дейностите.

1. Завъртане на главата

 

 

Първото от препоръчителните упражнения за вестибуларен апарат включва завъртане на главата от едната към другата страна.

Движението стимулира вестибуло-очния рефлекс: критичен механизъм, който стабилизира зрението по време на движение на главата. Това упражнение подобрява координацията между вътрешното ухо, очите и мускулите на врата и помага на мозъка да се адаптира към промените в позицията на главата.

За целта:

1. Седнете или застанете в стабилна позиция, като се уверите, че краката ви са изцяло стъпили на земята и стойката ви е изправена.
2. Фокусирайте очите си върху неподвижен обект на нивото на очите.
3. Бавно завъртете главата си от едната към другата страна, като се движите от ляво на дясно и същевременно поддържате поглед върху обекта.
4. Поддържайте движенията плавни и контролирани, като избягвате резки движения.
5. Започнете бавно и когато се чувствате по-удобно, постепенно увеличете скоростта, като същевременно се уверите, че очите остават заключени върху неподвижната цел.
6. Изпълнявайте това упражнение от 30 секунди до 1 минута.

 

Когато поносимостта се подобри, можете да удължите продължителността или да изпълнявате упражнението по няколко пъти на ден.

2. Ходене с обръщане на главата

Време е да се спрем и на една малко по-сложна възможност от наличните упражнения за вестибуларен апарат. С нея може да надградим прогреса си, тъй като тези движения имитират сценарии от реалния живот, като оглеждане наоколо по време на вървене в динамична среда. Те помагат за подобряване на координацията между вестибуларната, визуалната и проприоцептивната система.

Стъпките за изпълняване са следните:

1. Осигурете си пространство за ходене от приблизително 6-10 метра без препятствия.
2. Застанете изправени със стабилна стойка, ръцете отпуснати отстрани.
3. Започнете да ходите с удобно темпо, позволявайки на ръцете ви да се люлеят естествено с всяка стъпка.
4. Докато вървите, леко завъртете главата си диагонално нагоре и наляво, след това надолу и надясно.
5. Редувайте посоките и движете главата си, като поддържате движенията плавни и контролирани, без да бързате.
6. Правете това за една до две минути, два пъти на ден, като постепенно увеличавате времето, докато вестибуларният толеранс се подобрява.

 

Това упражнение предизвиква способността на мозъка да обработва комбинирани вертикални, хоризонтални и ротационни движения, подобрявайки баланса и пространствената ориентация. Друга полезна вариация е вървенето, придружено от извършване на вертикални движения на главата нагоре и надолу.

3. Кимане с глава

 

 

Практикуването на упражнения за вестибуларния апарат с кимане с глава е особено полезно за подобряване на баланса при придвижване по стълби или неравен терен, където вертикалното движение е по-изразено.

Как се изпълнява:

1. Седнете или застанете в сигурна позиция със здраво стъпили крака и отпуснато тяло.
2. Изберете неподвижен обект на нивото на очите като фокусна точка, за да подобрите баланса.
3. Бавно преместете главата си надолу, привеждайки брадичката към гърдите.
4. След това приведете нагоре, като наклоните главата към тавана. Уверете се, че очите остават фокусирани върху неподвижния обект през цялото движение.
5. Повторете няколко пъти.

 

Както с предното упражнение, така и с това можем постепенно да работим за десенсибилизиране на вестибуларната система към позиционни промени и да намалим чувствителността към замайване, предизвикано от движение.

4. Упражнения за вестибуларния апарат чрез стабилизиране на погледа

Този вид упражнения за вестибуларния апарат целят постепенно подобряване на вестибуло-очния рефлекс, който е от решаващо значение за поддържане на ясно зрение по време на движения на главата. Когато главата се движи, този рефлекс гарантира, че очите се движат в обратна посока със същата скорост, стабилизирайки зрителното поле.

Как се изпълнява:

1. Изберете малка, ясна мишена като карта с голяма буква, точка или друг лесно разпознаваем символ. За това може да служи и палецът на пръста например.
2. Дръжте го на една ръка разстояние (приблизително 30-40 см от лицето).
3. Седнете или застанете в стабилна и удобна позиция.
4. Фиксирайте погледа си върху целта, като я държите стабилна и в ясен фокус по време на упражнението.
5. Започнете леко да клатите главата си настрани, сякаш казвате „не“, като същевременно поддържате фокуса си върху целта.
6. Друга възможност е да кимате с глава нагоре и надолу, сякаш казвате „да“.
7. Изпълнявайте за 1-2 минути, два пъти на ден.

 

Когато свикнем с това движение и вече сме уверени в него, можем да усложним, като започнем да го изпълняваме на неравна повърхност (напр. върху възглавница), за да предизвикаме още повече баланса си. Можем да опитаме и докато вървим бавно на място, за да симулираме по-динамични условия.

Чрез многократно практикуване с времето бихме могли да укрепим връзката между вестибуларната система и очите и да подобрим баланса и координацията.

5. Баланс с хвърляне на топка

Тази дейност съчетава тренировка за динамичен баланс с координация око-ръка, за да засили синхронизирането на движението на ръцете с визуалното проследяване. Резултатът е подобряване на фината моторика и фокуса.

Стъпките за изпълняване са следните:

1. Застанете изправени на равна, стабилна повърхност.
2. Дръжте краката си на ширината на раменете за по-добра стабилност в началото.
3. Дръжте малка гумена топка в едната си ръка на нивото на очите.
4. Внимателно започнете да хвърляте топката от едната ръка в другата на нивото на очите или малко по-високо.
5. Фокусирайте се върху топката, докато се движи, за да поддържате координацията око-ръка.
6. След като се почувствате добре с основното хвърляне, повдигнете единия крак от земята, за да балансирате на другия.
7. Продължете да хвърляте топката от ръка на ръка на нивото на очите, като същевременно поддържате баланс.

 

В по-сложен вариант човекът може да опита, докато стои на един крак, да повдигне другия малко по-високо и да направи опит да си подаде топката под коляното.

 

Заключение

 

 

Дисфункциите на вестибуларния апарат могат да представляват сериозно препятствие за някои хора да се наслаждават напълно на живота. Редовното практикуване на упражнения за вестибуларния апарат обаче могат да облекчат симптоматиката.

 

Често задавани въпроси