Асертивност – отговорността да отстояваш себе си

Асертивността е съвременно понятие, разглеждано в областта на психологията и психотерапията. Представлява техника на комуникация, позволяща ни да създадем коректни взаимоотношения с околните, без да влизаме в ролята на победител или губещ.
Асертивността влиза в употреба тогава, когато желаем да защитим собствените си права, без да засягаме правата на другите.

 

Думата асертивност идва от глагола assert, който произлиза от латинската дума assertus, миналото причастие на asserere – означава „да се присъединиш към себе си, да претендираш, да поддържаш, да утвърждаваш,“ (от ad-, което означава „към“+ serere – „да се присъедини или да се прикачи“).

 

Кой човек е асертивен?

Човек, който притежава асертивен тип поведение, проявява уважение, честност и емпатия към хората около себе си. Асертивността е способност да изразяваш чувства, мнения, нужди и желания директно, но вземайки под внимание и този, който стои срещу самия теб. Това е изкуството да стоиш зад собствените си виждания, без да оспорваш или нападаш чуждите.

Асертивният човек си изгражда здравословни граници, отстоява ги ненатрапчиво.

Например той не изпитва притеснение от това да каже „не“, когато:

• Е поканен на тиймбилдинг с колегите, а предварително е организирал почивка със семейството си
• Откаже да даде заем на приятел
• Шефът го помоли да остане в офиса след приключване на работната смяна.

 

Асертивният човек притежава лидерско възприятие, съвършена комуникация, емоционална интелигентност и отговорност към собствените си думи и действия.

Четирите лица на комуникацията

 

 

Заедно с асертивния тип поведение съществуват още три: пасивен, агресивен и пасивно-агресивен тип.

Пасивен стил на комуникация

Свързва се с това да пренебрегваш себе си и да се чувстваш задължен да угаждаш на хората, без да вземаш под внимание собствените си нужди и потребности. Пасивният човек се пуска по течението, не поема инициатива за каквото и да било, приема ролята на сянка и се чувства (не)комфортно в нея. Пасивната комуникация на практика не означава никаква комуникация, по-скоро говори за липса на увереност в личността, както и наличие на комплекси и несигурности.

Примери за пасивна комуникация:

– Хей, хайде да си поръчаме китайска храна!
– Добре, звучи страхотно! (Въпреки че ми се искаше пица…).

– Извинявай, би ли могла да гледаш детето ми утре след обяд?
– Разбира се, знаеш, че обичам да прекарвам време с Алекс! (Въпреки че след обяд имам запазен час за маникюр).

Агресивен стил на комуникация

Той е противоположен на пасивния. Агресивният човек налага мнението си, опитва се да задължи останалите да направят това, което той желае. Казано по друг начин, пасивният човек се отказва от контрола над собствения си живот, а агресивният смята, че трябва да поеме контрола не просто върху собственото си съществуване, той смята, че е нужно да контролира и животите на другите.

Прогресивно агресивният стил на общуване почти винаги говори за подсъзнателен страх и несигурност. Възрастният агресивен човек често се държи като „лошото момче в училище“, което тормози беззащитните, взема им парите и ги спъва по коридорите – само че от емоционална гледна точка. Агресивната личност на пръв поглед изглежда самоуверена, силна и безкомпромисна, но този тип поведение е характерен за „счупените“ хора, онези, които имат нужда от солиден защитен механизъм, който да ги брани собствените им емоционални проблеми и травми.

Примери за агресивна комуникация:

– Излез от стаята ми и не се връщай, освен ако не ми кажеш нещо по-умно от обичайните си глупости!;

– Няма да ходя на никакъв лагер. Нещо по-нелепо не можа ли да измислиш?!

Пасивно-агресивен стил на комуникация

Той е комбинация между двата противоположни стила. Обикновено, това е тип поведение, чрез който личността прави опит да постигне своето или да изрази разочарование и недоволство, като същевременно избягва отговорността от последствията си. Пасивно-агресивната комуникация често бива успешна в краткосрочен план, но в повечето случаи води до недобри резултати в отношенията с околните, породени от разочарование и отчуждение.

Примери за пасивно-агресивна комуникация:

– Разбира се, ще помогна, не е като да имам други неща за вършене, но предполагам, че вашият проект е по-важен.

– Еха, как си се гримирала! Аз лично никога не бих могла да нося толкова грим, колкото теб, но щом на теб ти харесва.

Асертивен стил на комуникация

 

 

В началото на текста споменахме какво представлява асертивността. За да отчетем нейните предимства, беше редно да дадем примери за останалите три типа, които по-скоро биха могли да бъдат квалифицирани донякъде като токсични и за самата личност, и за хората, които я обграждат.

Асертивната комуникация означава, че ясно и с уважение изискваме това, което искаме, и казваме „не“ на това, което не желаем.

Обикновено някои хора са склонни да объркват директността на асертивното общуване с агресивност, тъй като доста често асертивният човек бива възприет като „неудобен“, странен или дори неприятен. Малцина не оценяват факта, че да отстояваш себе си, не означава да ощетяваш другите.

Асертивността би могла да се възприеме и като грубост, като нетактичност, като неуважение. Но ако сте били възпитани, че пасивната комуникация е правилният подход към хората, то директната ще ви се струва грешна при всички положения. И все пак увереността почти винаги е най-ефективният начин за взаимодействие с хората, защото е честен израз на чувства и емоции.

Асертивното общуване означава да изпитваме еднакво уважение както към останалите, така и към себе си – нещо, което е липсвало на много хора, израснали с разбирането, че трябва да поставят потребностите на другите пред своите собствени, тъй като обратното е категорично егоистична проява.

Примери за асертивна комуникация:

– Извини ме, но днес съм доста изморен. Няма да имам възможност да дойда.

– Този доклад се нуждае от корекции. Защо не го разгледате по-отблизо с Димитрова от счетоводството и не се свържете с мен след няколко дни?

 

Предимствата на асертивното общуване

 

 

Ето няколко примера:

• Без социална тревожност и нужда от одобрение – когато се научим да изразяваме подобаващо своите емоции и нужди чрез способите на директната комуникация, стигаме до извода, че не е нужно да се тревожим толкова много за това какво ще кажат хората, кой ще ни се разсърди или конфронтира.
• Без притеснение и стрес – асертивността е по-добрият начин на общуване, тъй като осъзнаваме, че не сме длъжни на никого, дори и на най-близките си. Да бъдем по-уверени в собственото си мнение, без да го натрапваме на другите, е един от начините за намаляване на хроничния стрес.
• Без неувереност и несигурност – ако отбягваме да изразяваме това, което наистина чувстваме, подсъзнателно убеждаваме себе си, че нашите ценности всъщност не са толкова важни, което пък води до неминуема неувереност. Когато сме способни да изразим истинските си емоции, тогава постигаме своята автентичност.
• Без провалени взаимоотношения – проблемите ни с другите хора в повечето случаи са породени от липса на качествена комуникация. Успешното общуване и изразяване на потребности биха били ефективен начин да бъдат избегнати ненужните конфликти.

Да се стремим към асертивност

Асертивният човек е искрен, както със себе си, така и с другите, той цени всички еднакво, живее в мир със света, уверен е и осъзнава отговорността на истините, които признава. През целия си живот прекарваме най-много време със себе си, т.е. ние сме своята най-голяма отговорност. А каква по-голяма отговорност към това да отстояваме собствената си личност.

 

Често задавани въпроси