Неврозите се лекуват с увереност

Празници по време на COVID-19? Оказаха се възможни. Днешната ситуация го доказва, но е ясно, че е напрегната. Заредена е с тревоги и носи неприятности, особено на склонните към неврози. Нека да уточним това понятие, навлязло широко в разговорите ни. Днес всеки тълкува неврозите по собствен начин и им придава свой нюанс, който често се разминава с медицинските разбирания. Всъщност става дума за болестно разстройство на централната нервна система (т.е. на мозъка), което рефлектира върху организма.

За първи път понятието „невроза“ е употребено през 1776 г. от шотландския лекар Купленом. Той твърди, че при такова разстройство се модифицират функции на тялото, но реално не настъпват органични изменения. Причината е, че централната нервна система координира работата на целия организъм. Засегнатите части от него структурно се оказват здрави, обаче възникват нередности в командите на мозъка. Така се развиват функционални заболявания, провокирани от различни условия, които влияят на психиката.

Какво предизвиква неврозите

Факторите, пораждащи неврозите, са изключително разнообразни и съвсем конкретни за всеки индивид. Дали той ще реагира свръхактивно на някакво въздействие, зависи в известна, но твърде малка степен от силата на дразнителя. Чрез изследвания и психологически тестове е установено, че за невротичното разстройство не е от съществено значение броят на негативните фактори. Определяща е тяхната конкретна роля за отделния човек. Решаващо е на какво място той ги поставя в ценностната си система, как ги възприема емоционално.

Щом даден дразнител провокира вътрешен конфликт, свързан с най-съществените потребности и най-съкровените желания на човека (за любов, доверие, признание в обществото, успехи в професията и т.н.), възниква психотравма. Тя влияе на централната нервна система, която от своя страна разстройва приспособителните реакции на човека. Нерядко еднократното разтърсващо преживяване отминава, но пострадалият изпитва неудовлетвореност, несигурност, тревожност, без ясна причина за негативните си усещания. Понякога неврозата стартира след натрупване на единични тягостни събития, които датират още от детството. Формира се верига от погрешно възприети преживявания, водеща до заболяване. Проучвания в областта на появата и протичането на неврозите показват, че има определена връзка между развитието на болестната тревожност и нарушенията в метаболизма на някои вещества. Отнася се за т.нар. невротрансмитери (серотонин, допамин, адреналин). Познаването на действията им открива възможности за лечение.

Портрет на невротика

Засегнатият от невроза изглежда напрегнат и недоволен. Радостите във всекидневието му са непълноценни, защото той не успява да им се отдаде докрай. В начина, по който възприема обкръжението си, невротикът проявява склонност към изкривяване на събитията и фактите, като реално затруднява отношенията си с околните. Дори, ако поведението на даден човек е прекалено себеутвърждаващо, на практика това е усърдие от негова страна за прикриване на нещо, което го измъчва и уязвява. Подобни усилия постепенно водят до нервен срив и оплаквания от страна на различни органи и системи.

В многообразието от невротични симптоми се открояват няколко основни форми на болестта. При първата преобладават всевъзможни страхове. Понякога пациентите се оплакват от внезапно възникнал силен страх, който трае 2-3 часа. После неприятното усещане преминава, но след него настъпват умора и психическо изчерпване. В други случаи страхът е траен, като ту се засилва, ту отслабва.

Честа форма на неврозите са оплакванията от нарушения във функциите на вегетативната нервна система (т.е. на системата, регулираща вътрешните органи). Тогава се явяват:

• виене на свят;
• главоболие при напрежение;
• треперене на ръцете;
• мускулни потрепвания;
• нарушения на съня;
• обилно потене;
• чувство за лазене на мравки по краката и други негативни усещания.

Ако вниманието на невротика е насочено към сърцето, чести са следните болестни прояви:

• дискомфорт в лявата гръдна област;
• високо кръвно налягане;
• нарушения в сърдечния ритъм;
• учестено дишане;
• задух.

При съсредоточаване върху храносмилателната система неврозата се изразява в загуба на апетит, усещане на сухост в устата, повръщане, гадене, киселини в стомаха.

Други проявления на неврозите

Друга форма на невроза е свързана с егоцентричната нагласа на човека. Той е не само постоянно напрегнат, тревожен и страдащ поради своята болест, но с поведението си показва, че е прекалено фиксиран върху нея. Такъв пациентът сам си изгражда невротичен ад, в чийто център поставя себе си. Това дълбоко го измъчва. Невротикът изпитва необходимост да споделя с някого оплакванията си и реагира изключително болезнено при липса на съчувствие.

Все пак въпросното разстройство не е психоза и не води до загуба на контакт с реалността. При невроза не се нарушава дълбоко връзката с другите хора и не се стига до социална дезадаптация. Болният запазва способността си да се подчинява на своята воля. Разбира се, в по-малка степен от здравия, но може да се владее. Дразнителите обаче се приемат болезнено и на тях той реагира хиперболизирано. Това, че пострадалият достига до емоционален конфликт, до вътрешна неудовлетвореност, не означава, че болестта е нелечима. Напротив – възможна е промяна, когато се изгради нов стил на реагиране, водещ до по-добро приспособяване към околната среда.

Как да се справим с неврозите

За да се избегнат пропуски от страна на медиците и да се внуши спокойствие на пациента, добре е да се изследват мозъчните съдове и вътрешните органи. След като се изключи телесно заболяване, лекар извършва т.нар. диференциална диагноза, правейки разграничаване между невроза и психиатрични проблеми. Следващата стъпка е страдащият от невроза да се отърве от негативното влияние на травмиращия го фактор, като излезе от неприятната ситуация, или промени отношението си към нея, притъпявайки дразненията. Това понякога е изключително трудно.

Например, в условията на пандемия не бива да се премахва социалната дистанция, макар за някои хора да е потискаща. Не се ограничават и всекидневните, депресиращи съобщения за заболели и починали. Има обаче нови, добри шансове за психотерапия. Своеобразна изненада за специалистите в тази област са успешните видео комуникации с пациенти. „В позната, домашна атмосфера хората се чувстват по-комфортно. Ако никой не ги разсейва, могат дори по-лесно да изпълняват препоръките на психотерапевта“, твърди Таня Якоби, специалист в Център за психотерапия към Университета Хумболт в Берлин.

Разбира се, тази новост е само една допълнителна форма на лечение. Дистанционната помощ едва ли някога ще замести напълно психотерапевтичните сеанси, проведени лице в лице, чрез които може да се постигне преориентация на поведението. По правило позитивен ефект настъпва при системно и всеобхватно лечение. Доказано е, че всеки болен, който вярва на своя лекар, повишава с 40 процента успеха от проведената терапия. Постиженията са наистина големи, когато медикаментите се съчетават с мерки за релаксиране и освобождаване на вътрешното напрежение.

Навременна терапия

Много важно е терапията да започне навреме. Отложеното лечение на неврозите може да доведе до значителни личностни промени. Подходите към хората, застрашени от тази болест, трябва да водят до осъзнато преразглеждане на възгледите за живота и пренареждане на системата от ценности и приоритети. Премахването на ненужните, понякога опасни, заблуди със сигурност променя отношението на човека към себе си и света. А здравословният живот, особено добрият сън, правилното хранене и двигателната активност укрепват психиката и предпазват от невроза.

Естествено, никой не може да съществува под стъклен похлупак и да очаква, че винаги ще му се спестяват неприятности и конфликти. Това няма как да се случи, нито е необходимо. Пълноценният живот означава разум и смелост да се понасят удари и временни неуспехи, да се преодоляват трудности, да се търси правилната посока, да се върви изправен и напред. Нали така е казал и поетът Стоян Михайловски: „Напред! Животът е сражение!“