Антидиабетни лекарства: същност, действие и показания

Захарният диабет е хронично състояние, характеризиращо се с високи нива на кръвната захар (хипергликемия), поради неспособността на тялото да произвежда достатъчно инсулин или да го използва ефективно. Антидиабетните лекарства играят решаваща роля в управлението на това състояние, като помагат да се поддържат нивата на кръвната захар в нормални граници.

Видове антидиабетни лекарства

Антидиабетните лекарства могат да бъдат широко класифицирани в няколко категории въз основа на техния механизъм на действие. Те включват инсулин, перорални хипогликемични средства и неинсулинови инжекционни лекарства.

Инсулин

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който регулира нивата на кръвната захар. Използва се предимно при диабет тип 1 и понякога при диабет тип 2, когато други лекарства са недостатъчни.

• Бързодействащ инсулин: лизпро, аспарт
• Краткодействащ инсулин: обикновен инсулин
• Средно действащ инсулин: NPH (неутрален протамин Хагедорн)
• Инсулин с продължително действие: гларжин, детемир
• Ултра дългодействащ инсулин: деглудек

 

Перорални хипогликемични средства

Това са перорални лекарства, използвани за диабет тип 2, при който проблемът е в инсулиновата нечувствителност на клетките или недостатъчната секреция на инсулин от панкреаса, а не е в напълно отсъстващ инсулин. Те не са ефективни при диабет тип 1, тъй като не могат да компенсират липсата на инсулин.

Нови изследвания разглеждат възможността за използване на определени перорални средства в комбинация с инсулинова терапия при диабет тип 1, но това не е стандартна практика.

Ето основните класове на приеманите през устата хипогликемични лекарства:

• Бигваниди (метформин). Намалява производството на глюкоза в черния дроб и подобрява чувствителността на тъканите към инсулин.
• Сулфонилуреи (глимепирид, глибурид, глипизид). Стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин.
• Тиазолидиндиони (пиоглитазон, розиглитазон). Подобряват инсулиновата чувствителност в периферните тъкани.
• DPP-4 инхибитори (ситаглиптин, саксаглиптин, линаглиптин). Подобряват инсулиновата секреция и намаляват нивата на глюкагон – хормон с важна роля в регулирането на нивата на кръвната захар.
• SGLT2 инхибитори (канаглифлозин, дапаглифлозин, емпаглифлозин). Намаляват нивата на глюкоза в кръвта чрез увеличаване отделянето й чрез урината.
• Алфа-глюкозидазни инхибитори (акарбоза, миглитол). Намаляват абсорбцията на глюкоза от червата.
• Меглитиниди (репаглинид, натеглинид). Стимулират секрецията на инсулин, но с по-кратко действие в сравнение със сулфонилурейните препарати.

 

Неинсулинови инжекционни лекарства

Това са инжекционни лекарства, които не са инсулин, но помагат за регулиране на нивата на кръвната захар.

• GLP-1 рецепторни агонисти: екзенатид, лираглутид, дулаглутид
• Аналози на амилин: прамлинтид

 

За какво са показани?

 

 

Антидиабетните лекарства са показани при захарен диабет, особено за поддържане на нивата на кръвната захар в целеви граници и предотвратяване на усложнения. Конкретните показания зависят от вида на диабета и индивидуалното състояние на пациента.

Диабет тип 1

Инсулинът е от съществено значение за оцеляването при диабет тип 1. Пациентите могат да използват няколко инжекции дневно, които се прилагат подкожно,  или инсулинова помпа – устройство, което постоянно подава инсулин в тялото чрез малък катетър, поставен под кожата.

Диабет тип 2

Метформинът обикновено е лечение от първа линия. Сулфонилуреи и DPP-4 инхибитори често се използват, ако метформинът е недостатъчен. SGLT2 инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти могат да бъдат добавени за по-добър контрол на глюкозата и сърдечно-съдови ползи. Инсулинът може да е необходим, ако пероралните лекарства и други инжекционни форми не са ефективни.

 

Противопоказания

Противопоказанията варират в зависимост от конкретния клас антидиабетни лекарства.

Инсулин:

• Хипогликемия (ниски нива на кръвната захар), ако дозата е прекомерна
• Свръхчувствителност към определен инсулинов продукт

 

Метформин:

• Бъбречно увреждане
• Остра или хронична метаболитна ацидоза
• Тежко чернодробно заболяване

 

Сулфонилуреи:

• Тежко бъбречно или чернодробно заболяване
• Свръхчувствителност към сулфонилуреи

 

Тиазолидиндиони:

• Сърдечна недостатъчност
• Тежко чернодробно увреждане
• Рак на пикочния мехур

 

SGLT2 инхибитори:

• Тежко бъбречно увреждане
• Повтарящи се инфекции на пикочните пътища или генитални инфекции

 

GLP-1 рецепторни агонисти:

• Лична или фамилна анамнеза за медуларен карцином на щитовидната жлеза
• Синдром на множествена ендокринна неоплазия тип 2

 

Странични ефекти

 

 

Инсулин:

• Хипогликемия
• Качване на тегло
• Реакции на мястото на инжектиране

 

Метформин:

• Стомашно-чревно разстройство (гадене, диария)
• Лактатна ацидоза (рядко, но сериозно повишаване нивата на млечна киселина в кръвта и нарушаване на нормалното киселинно-алкално равновесие)

 

Сулфонилуреи:

• Хипогликемия
• Качване на тегло

 

Тиазолидиндиони:

• Качване на тегло
• Оток на крайниците и лицето поради задържане на течности
• Повишен риск от сърдечна недостатъчност

 

DPP-4 инхибитори:

• Назофарингит
• Главоболие
• Болки в ставите

 

SGLT2 инхибитори:

• Инфекции на пикочните пътища
• Генитални инфекции
• Дехидратация

 

GLP-1 рецепторни агонисти:

• Гадене и повръщане
• Диария
• Панкреатит (рядко)

 

Лекарствени взаимодействия

Антидиабетните лекарства могат да взаимодействат с други лекарства, което може да засили или намали техните ефекти.

Инсулин:

• Бета-блокери. Могат да маскират симптомите на хипогликемия.
• Тиазидни диуретици. Могат да повишат нивата на кръвната захар.

 

Метформин:

• Алкохол. Повишава риска от лактатна ацидоза.
• Йодирани контрастни вещества. Повишават риска от бъбречна дисфункция.

 

Сулфонилуреи:

• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Могат да потенцират хипогликемичните ефекти.
• Варфарин. Може да увеличи риска от кървене.

 

Тиазолидиндиони:

• Инсулин. Повишен риск от сърдечна недостатъчност.
• Орални контрацептиви. Може да намали ефикасността на хормоналните контрацептиви.

 

SGLT2 инхибитори:

• Диуретици. Повишен риск от дехидратация и хипотония.
• Антихипертензивни средства. Може да засилят ефекта на понижаване на кръвното налягане.

 

GLP-1 рецепторни агонисти:

• Варфарин. Повишен риск от кървене.
• Инсулин. Повишен риск от хипогликемия.

 

История на инсулина и антидиабетните лекарства

 

 

Преди инсулина диабетът е бил фатален. Леченията са включвали строги диети с минимален прием на въглехидрати, но те до голяма степен са били неуспешни за предотвратяване на прогресията на заболяването.

През 1921 г. канадските учени Фредерик Бантинг и Чарлз Бест успешно изолират инсулин от панкреаса на куче. Когато започват изследванията, Бантинг е опитен хирург, а Бест е студент по медицина. Техният пробив води до първата клинична употреба на инсулин през 1922 г., подобрявайки драматично прогнозата за пациенти с диабет тип 1.

Бантинг и Джон Маклеод, които ръководят изследването, са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина през 1923 г. Въпреки че Чарлз Бест не получава Нобелова награда, неговата дейност се оказва съществена за успешното изолиране и приложение на инсулина.

Ранният инсулин обаче има проблеми като примеси и променливост в ефикасността, което води до тежки странични ефекти и непостоянен контрол на нивата на кръвната захар.

Първият биосинтетичен човешки инсулин, Хумулин, е произведен чрез рекомбинантна ДНК технология от Eli Lilly и Genentech. Този инсулин е идентичен с човешкия инсулин, което намалява риска от алергични реакции и други странични ефекти.

В средата на 20-ти век се появяват и първите перорални антидиабетни лекарства. Сулфонилуреите, открити през 40-те години на миналия век, са първият клас перорални лекарства за стимулиране на секрецията на инсулин от панкреаса.

Метформинът е въведен през 50-те години на миналия век. Той става широко приет през 90-те години на миналия век и сега е най-често предписваното лечение от първа линия за диабет тип 2 поради неговата ефективност и профил на безопасност.

В края на 20-ти и началото на 21-ви век се наблюдава значителен напредък в лекарствата за инжектиране без инсулин. GLP-1 рецепторните агонисти и амилиновите аналози са разработени, за да осигурят допълнителни възможности за пациенти с диабет тип 2.

Днес управлението на диабета включва широк набор от лекарства, съобразени с индивидуалните нужди на пациента. Непрекъснатите изследвания и разработки водят до по-нови, по-ефективни лечения с по-малко странични ефекти, подобрявайки качеството на живот на милиони хора с диабет по света.

 

Заключение

Антидиабетните лекарства са от съществено значение при управлението на захарен диабет, като предлагат различни механизми за контролиране на нивата на кръвната захар и предотвратяване на усложнения.

От откриването на инсулина до разработването на модерни перорални и инжекционни лекарства, историята на антидиабетните лекарства е белязана от значителни постижения, които са променили прогнозата и качеството на живот на хората с диабет.

 

 

Често задавани въпроси