Алкохолизъм: можем ли да разпознаем собствената си зависимост?

Отговорът е прост: защото е трудно да познаем зависимостта, когато не я гледаме отстрани. Когато говорим за алкохолизъм, а и за други зависимости, те обземат живота ни до степен, в която диктуват кога сме добре и кога не сме, кога сме спокойни и кога – нервни. Ако четем тази статия, защото се опасяваме, че имаме проблем, може би това е ясния знак, че ние не “просто пием”. 

Ако в края на статията се разпознаем, то значи е най-добре да поемем към втора стъпка – да потърсим професионална помощ.

В проучване от 2021 г., озаглавено “Другият алкохолик”, се потвърждава, че хората с вредни модели на пиене често не разпознават своя проблем, защото отричат, че това може да са те самите. Те гледат на своята консумация по-скоро като позитивна и поради тази причина рядко търсят помощ.  Хора с алкохолна зависимост имат по-малко специфични спомени, което може да затрудни разбирането на собствения им проблем. Нарушенията в паметта и трудността да си спомнят последствията от пиенето пречат на яснота относно тежестта на ситуацията.

Но има и друга причина, която няма как да не отбележим. Алкохолизмът е труден за забелязване (не само в самите нас, но и в другите), защото консумацията на алкохол е нормализирана в нашето общество – на социални събития, семейни събирания, бизнес срещи. Пиенето поне на чаша алкохолна напитка на събития е дори очаквано и затова е трудно да забележим ранните признаци на прекомерна употреба.

Алкохолната зависимост често съществува паралелно с на пръв поглед напълно нормално ежедневие. Немалка част от засегнатите продължават да изпълняват работните си задачи, поддържат стабилни семейни отношения и се справят с рутинните си задължения. Именно поради това алкохолизъм рядко се вписва в стереотипен профил на зависимост – той може да засегне хора от различни социални групи, различни образование и професия, без външни признаци на зависимост.

Човекът развива алкохолизъм постепенно, често започвайки с умерено пиене. Без да усети как от време на време си позволява по някоя чашка отгоре, изведнъж нито самия зависим, нито околните осъзнават кога се е случила тази промяна.

Жертвите на алкохолизъм често отричат, омаловажават или рационализират своя проблем, защото се сравняват с други хора. Това е интересно, защото забелязваме вредните навици в другите, но не искаме да признаем своите собствени. Алкохолиците могат да бъдат много изобретателни в зависимостта си. За да я скрият, те могат да:

• Пият сами или тайно
• Крият алкохол на странни места
• Пийнат сами преди социални събития, за да не изглежда, че пият много на самото събитие
• Отказват да говорят за зависимостта си или стават по-раздразнени, когато са попитани за това

 

Много хората се приспособяват заедно с пристрастяването си към алкохола и постепенно увеличават количеството, без това да се отразява на външния им вид или личността им. Това много често води до възприятието, че щом не проличава, значи не е прекалено много.

 

Поведенчески шаблони на алкохолизъм

Както всяка зависимост, хората се променят посредством алкохолизъм. Да разпознаем промяната в нас или нашия близък е първата крачка към излекуването. 

Употребата продължава съзнателно (въпреки вредата)

 

 

Не един медицински специалист, проучване и източник посочват вредите от алкохола. Първоначалните (и по-краткотрайни) симптоми включват: загуба на контрол върху мускулите, забавени рефлекси, повръщане, гадене, главозамайване, приповдигнато настроение. Тъй като алкохолът навлиза директно в кръвта (която, както знаем, достига навсякъде), няма орган, който да не знае, че пием алкохол. Дълготрайните ефекти са много по-страшни: увеличен риск от рак, увреждане на мозъчната функция, цироза, наднормено тегло, раждане на дете с увреждания (при консумация на алкохол от бременни жени). 

По данни на СЗО приблизително една трета от смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия в световен мащаб са свързани с употреба на алкохол.

Въпреки че хората сме наясно с вредата от алкохола, той е неизменна част от социалните ни събития, а понякога дори от всяка наша вечер на масата. Това е същността на всяка зависимост – продължаваме дадено поведение, въпреки че осъзнаваме вредата от него. Знанието за негативните последици не е достатъчно, защото зависимостта променя начина, по който мозъкът взема решения и приоритизира удоволствието или облекчението. Така изборът вече не е напълно свободен, а воден от силен вътрешен импулс, който надделява над разума и дългосрочния интерес. 

Загуба на контрол върху консумацията

Но колко е допустимото количество алкохол, за да не преминаваме границата? Според неправителствената организация “Drinkaware” в Обединеното кралство, допустимо количество за повечето здрави възрастни мъже и за жени е 14 единици на седмица, разпределени между мининум 3 дни, като в другите дни не приемаме никакъв алкохол. Смята се, че това количество няма да донесе сериозни последици за тялото ни. Но съгласно последните виждания на СЗО и данните от многобройни метаанализи, консумацията на алкохол дори в ниски количества увеличава риска от развитие на някои видове рак, включително рак на гърдата.

Днес няма ясно определено безопасно ниво на употреба.

Под “единица” всъщност се има предвид стандартизирано количество алкохол в една напитка. Една единица е равна на а10 мл чист алкохол. За различните напитки това количество е различно: 

• Чаша вино (250 мл, около 12% алкохолно съдържание) – 3 единици
• Голяма бира (около 600 мл, 6% алкохолно съдържание) – 3 единици
• Малка водка (25 мл, 40% алкохолно съдържание) – 1 единица

 

Зависимостта не започва от конкретен брой единици, а от промяна в поведението и контрола (или по-скоро липсата на контрол). Според диагностичните критерии (Световна здравна организация), алкохолизмът се характеризира не с количеството, а с загубата на контрол да ограничаваме приетото количество. 14 единици могат лесно да бъдат превишени то толкова често, че да развием толеранс. 

Толеранс

Ако развием толеранс към краткотрайните ефекти на алкохола, това не означава, че рисковете за здравето ни са по-малки. Даже напротив – ако не изпитваме ефектите, вероятно сме развили толеранс. Колкото повече сме толерантни – толкова повече сме в риск от алкохолизъм.

Развиването на толеранс не означава, че и тялото се адаптира към токсина. Напротив – не усещаме как се увреждат черният дроб, сърцето, храносмилателната система. Редовното и прекомерно пиене на алкохол увеличава драстично риска от рак и ментални проблеми.

Симптоми на абстиненция при спиране

 

 

Симптомите след спиране на алкохола при алкохолна зависимост се появяват, защото организмът вече е адаптиран към възприятията, но не е защитен от отровата и така функционира в присъствието на алкохол. Когато той внезапно липсва, се получава биологичен дисбаланс, известен като абстиненция.

Симптомите на абстиненцията започват след около 8 часа след последната ни алкохолна напитка и могат да се влошат в следващите 24-48 часа:

• Тревожност или раздразнителност
• Треперене
• Чувство за тъга или изпадане в депресивно състояние
• Обилно потене
• Силна умора и отпадналост
• Гадене и повръщане
• Загуба на апетит
• Главоболие
• Проблеми със съня
• Гърчове
• Халюцинации
• Делириум тременс – животозастрашаващо състояние

 

Последните 3 се получават при тежки случаи. Черният дроб също е привикнал: при хронична употреба той произвежда повече ензими за разграждане на алкохола, а при спиране настъпва метаболитен дисбаланс, който подсилва неприятните усещания. 

Алкохолът става приоритет

Хората не започват съзнателно да избират алкохола пред всичко останало. Приоритизирането му се случва постепенно, като резултат от промени в мотивацията, навиците и мозъчните механизми за награда.

В началото алкохолът се използва за отпускане, намаляване на стрес или тревожност. С времето човек започва да разчита на него като основен механизъм за справяне (вместо почивка или разговор с приятели). Така пиенето се превръща в приоритет винаги, когато се появи напрежение.

С течение на времето хобитата не ни доставят такова удоволствие, което ни доставя алкохола. Той доставя повече допамин и съответно повече удоволствие. Защо бихме избрали да губим време в нашето хоби, ако алкохолът радва мозъка ни повече? 

Когато изградим навика да пием (напр. всяка вечер или всеки уикенд), приоритизираме нашата среща с чашата. Това се случва, защото алкохолът вече е свързан с усещане за облекчение и нормалност, а мозъкът започва да го третира като приоритетна нужда, не като допълнение. С времето пиенето става очаквано събитие.

Наследява ли се алкохолизъм?

 

 

Малко хора, които са жертва на алкохолизъм, го признават. Затова е трудно да се посочи точна статистика дали децата на алкохолици също се пристрастяват. 

Много гени и техни вариации повлияват на риска да развие алкохолизъм, но въпреки това няма конкретен ген, който “предава” алкохолизъм на децата ни. Науката е открила  близо 400 локации на гени и 566 техни вариации, които по някакъв начин се свързват с желанието за алкохол. 

За алкохолния метаболизъм отговарят гените ADH1B и ALDH2.

 

Заключение

Няма зависимост, която да се отразява само на зависимия. Всеки близък, приятел, семейство бива въвлечен във водовъртежа. Когато говорим за алкохолизъм, може би това е най-точния пример за зависимост, която се случва открито, на семейната трапеза, пред децата ни. Не всеки алкохолик има профила на човек със зависимост. Опасното при алкохолизъм е, че засяга хора от всякакви социални прослойки. С алкохол се започва лесно, лесно се прикрива и трудно се излиза, но с позитивна настройка, подкрепа от близките, воля и професионална помощ, се изплува на повърхността.