Алкохоли в козметиката: видове и разлики

Алкохоли в козметиката се използват по различни причини. Понякога те могат да служат добре, да действат антимикробно, да улесняват почистването на кожата, а в други случаи – да предизвикат изсушаване и дразнене.

 

 

Тези вещества се използват като разтворители, омекотяващи агенти, стабилизатори и овлажнители.

Наличието на алкохоли в козметиката понякога се дължи на тяхната способността да убиват бактериите и да подобряват проникването на активните съставки в повърхностните слоеве кожата. Те могат дори да предотвратят развалянето на продукта вследствие на микробно развитие и нежелани химични промени.

В случай че концентрацията на алкохоли, особено наситени, е прекалено голяма, това може да има някои доста негативни ефекти. Кожата и нейната естествена бариера могат да бъдат увредени и компрометирани, което води до познатите реакции: сухота, раздразнение, лющене, дискомфорт, чувство за опъване.

 

Видове алкохоли в козметиката

Различните алкохоли в козметика се делят на ароматни, наситени и мастни. Какво ги различава, разкриваме в следващите редове.

Ароматни алкохоли

 

 

Най-често използваните съставки от тази група са бензилов алкохол (фенилметанол) и фенетилов алкохол (фенилетанол). Те служат за фиксатори и консерванти и обикновено присъстват в малки количества в козметиката, в края на списъка от съставки.

Бензиловият алкохол например се намира естествено в плодове, чайове и различни етерични масла, включително жасмин, зюмбюл и иланг-иланг.  Той е много летлив и се изпарява на открито, без да попива. Поради тази причина е одобрен за употреба дори в органична козметика. Освен в продуктите за грижа за кожата често се открива и в парфюмите.

Важно е да знаем, че когато са естествено получени, фенетилов и бензилов алкохол в козметиката се извличат от растения и не се синтезират и обработват. Когато обаче са синтетични, те могат да бъдат умерено до силно токсични.

Проблемът е, че в състава на някои продукти тези вещества могат да не бъдат споменати като синтетични, тъй като химическият състав е идентичен с естествено получената версия. Това крие рискове, защото те могат да се отразят дразнещо на кожата и да доведат до алергии и повишена чувствителност.

Групата на ароматните алкохоли включва още фенилпропанол, ванилилов алкохол, цинамилов алкохол и др.

Наситени алкохоли

 

 

Наситените или прости алкохоли имат мощни антисептични свойства и често действат като консерванти. Те играят ролята и на разтворители, емулгатори, стабилизатори, буферни добавки, фиксатори на аромати и подобрители.

В тази група се включват следните алкохоли: етилов (етанол), метилов (метанол), пропанол и изоприлов (изопропанол), бутилов (бутанол), амилов (пентанол) и хексанол.

Най-често използвани са етанол, метанол и изопропилов алкохол.

Важно е да сме запознати с понятието денатуриран алкохол. Всъщност това е етанол, към който са добавени различни вещества с цел да му придадат лош вкус и миризма и в някои случаи да го правят отровен. Това е процес, който съществува, за да предотврати консумация от хората и да гарантира, че продуктът ще се използва за други цели.

Една от версиите на денатуриран алкохол, която можем да срещнем, е комбинация от етанол и етилацетит и се изписва в съдържанието като SDA.

За съжаление простите алкохоли се считат за най-вредни за кожата, тъй като са дразнители и могат да доведат до неприятна реакция.

Често те се явяват пречка за това кожата да задържи влага и в прекалено количество дори увреждат нейния защитен липиден слой, нарушавайки бариерната функция на кожата.

В резултат на това използването им може да доведе до суха, лющеща се и раздразнена кожа.

Мастни алкохоли

 

 

Мастните алкохоли в козметиката имат маслена или восъчна текстура и се използват като емулгатори, сгъстители и омекотители. Лесно могат да бъдат разпознати в списъка със съставки по окончанието „-yl“ в името.

Те не са алкохоли в стандартния смисъл на думата, защото са извлечени от животни или растения като палмово масло и кокосови орехи. По тази причина могат да бъдат открити в продукти, които се водят като козметика за лице „без алкохол“.

Мастните съставки не пречат на кожата да задържа влага. Напротив, те имат оклузивни свойства, тъй като създават невидима бариера, която помага да се предотврати трансепидермалната загуба на влага.

В резултат на това тези алкохоли в козметиката дори се смятат за полезни за кожата. Те са нетоксични, добре се понасят и са биоразградими. Като „добри“ алкохоли те имат кондициониращи и овлажняващи свойства и същевременно облекчават всякакви раздразнения.

Примери са широко известнияt глицерол (глицерин), както ибехенилов, каприлов, цетеарилов, цетилов, миристилов, изостеарилов, лаурилов, децилов и олеилов алкохоли.

Глицеринът, който се съдържа в голяма част от козметичните продукти, се генерира по време на ензимно разграждане на естествени мазнини и липиди (триглицериди), наред с други.

За съжаление някои хора усещат, че глицеринът им действа дехидратиращо. Това е доста субективно усещане, но може да се появи след употреба на продукт с високо съдържание на тази съставка. В началото хидратацията на кожата се повишава значително. Ако ръцете след това се почистят, голяма част от водоразтворимия глицерин се отмива и това води до усещане за сухота.

Препоръчва се използването на кремове за ръце с високо съдържание на липиди, но умерено съдържание на глицерин. Колкото по-високо е количеството липиди, толкова по-малко глицерин се отмива от кожата.

 

Безопасно ли е използването на алкохоли в козметиката?

 

 

Повечето алкохоли в козметиката обикновено са безопасни, когато се използват локално върху кожата.

Съветът за преглед на козметичните съставки все още не квалифицира като опасни следните алкохолни денатуранти, но не е установил тяхната безопасност: квасин, бруцин сулфат/бруцин и денатониум бензоат. По тази причина се препоръчва те да се избягват. За щастие тези съставки не се срещат често.

Най-честият страничен ефект от използването на алкохоли в козметиката, е изсушаването на кожата. Това обаче зависи от вида алкохол и неговото количество. В повечето тонерите и есенциите за лице имат сравнително висока концентрация, затова с тези продукти трябва да се внимава.

Съответната роля, която тези алкохоли в козметиката играят, и вида кожа също са от значение. Например продуктите за мазна и комбинирана кожа могат да съдържат до 10% денатуриран алкохол (преработен етанол) като разтворител и консервант.

От друга страна, козметиката за суха и нормална кожа трябва да съдържа не повече от 5% денатуриран алкохол, за да се счита за безопасна за употреба.

По този начин има минимален риск от изсушаване, тъй като алкохолът се изпарява напълно, докато продуктът се нанася. В същото време той служи като консервант и може да спомогне избягването на вредните парабени, които полепват по кожата и в крайна сметка се абсорбират от тялото.

Количеството ароматни алкохоли в козметиката обикновено не надвишава 5%. Що се отнася до мастния вид, концентрацията може да варира значително.

 

Заключение

Не всички алкохоли в козметиката са вредни и опасни. Най-важно е да познаваме различните видове и да следим за тяхната концентрация. На етикетите невинаги е посочен процентът, но редът на изброяване на съставките също дава информация за тяхното количество.

Ако наситеният, денатуриран алкохол е посочен като втора съставка например, това е знак за изключително високо количество. Подобен продукт трябва на всяка цена да бъде избягван от хората с чувствителна, суха или склонна към екзема кожа.

 

Често задавани въпроси