ХИВ и бременност: какво трябва да знаем?

Диагнозата ХИВ не означава непременно, че не можете да имате деца. Но можете да предадете заболяването на бебето си по време на бременността, при раждането или докато кърмите. Добрата новина е, че има много начини да намалите риска от предаване на ХИВ на нероденото си бебе почти до 0%. Продължете да четете, за да разберете връзката между ХИВ и бременност и какви са задължителните мерки, които се предприемат в такава ситуация.

ХИВ и бременност

Едно от първите изследвания, които се назначават от лекуващия акушер-гинеколог, след като жената разбере,че е бременна, е именно серологично изследване за наличие на ХИВ (ако бременната е съгласна). В случаите, в които бременните жени се окажат ХИВ – позитивни, започват да приемат антиретровирусни медикаменти. Има 15 до 45% шанс да предадете ХИВ на вашето бебе, ако не взимате медикаменти срещу инфекцията.

Чрез антиретровирусната терапия бременните могат безопасно да станат майки. Лечението оказва огромен благотворен ефект върху здравето на ХИВ-позитивните майки и техните деца. Важно е да се знае, че бременността не усложнява протичането на ХИВ-инфекцията, обаче може да предизвика намаляване броя на CD4 клетките в кръвта. След раждането броят на CD4 клетки се възстановява до нивата от преди бременността. С напредване на бременността е задължително да се проследява развитието на ХИВ инфекцията.

Смята се, че заразяването на бебето от майката става чрез контакт с инфектирана кръв, телесни течности по време на бременността и раждането, както и по време на кърмене. Най-често инфектирането се случва по време на самото раждане по вагинален път (Partus Normalis), докато детето преминава през родилния канал. В случаите, в които от спонтанното спукване на околоплодния мехур до раждането е изминало много време, вероятността от предаване на вируса към плода е по-голяма.

ХИВ и бременност: Кърменето

ХИВ-инфекцията се съдържа в кърмата, затова е възможно заразяване на бебето, ако то бъде кърмено, тъй като гастроинтестиналният тракт на бебето е все още недоразвит и проникването на инфекцията е по-лесно. В тези случаи е желателно кърменето да се прекрати и да се спре лактацията на майката.

Какво трябва да е раждането при ХИВ и бременност?

В днешно време, след приема на антиретровирусни медикаменти, бременната жена може да роди по естествен път. Има случаи, в които лекуващия акушер-гинеколог предприема раждане по оперативен път (Sectio Caesarea). Препоръчително е бременната жена да обсъди начина на родоразрешение с нейния лекар около 36 г. с. Бебетата на ХИВ-позитивните майки се проследяват много внимателно. След раждането те дават положителен резултат при първо изследване, тъй като те все още носят антитела от майката. Антителата на децата, които не са инфектирани с ХИВ, постепенно намаляват. Това често отнема около 18 месеца.След раждането, на детето също се дават антиретровирусни медикаменти в продължение на 4-6 месеца.

Ключови съвети по отношение на ХИВ и бременност

След като разберете, че сте ХИВ-позитивна – не отлагайте лечение с антиретровирусна терапия.

• ХИВ-позитивните майки могат да имат здрави деца, затова не се отказвайте от забременяване!
• Говорете спокойно на тази тема със вашия партньор.
• След резултите ви – споделете с вашия лекар и акушер-гинеколог, за да се вземе най-доброто решение за вас и вашето бебе.
• Всички бременни жени с ХИВ трябва да приемат лекарства по време на бременността за собственото си здраве и за предотвратяване на предаването на ХИВ на бебето.
• Повечето антиретровирусни медикаменти за ХИВ са безопасни за употреба по време на бременност. Като цяло лекарствата за ХИВ не увеличават риска от вродени дефекти.
• Планирано цезарово сечение (понякога наричано C-сечение, Sectio Caesarea) за предотвратяване на предаването на ХИВ от майката на детето, се препоръчва за жени с високи или неизвестни вирусни натоварвания близо до момента на раждането.

Какво знаем за ХИВ и СПИН?

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е заболяване на човешката имунна система, причинено от вируса на човешката имунна недостатъчност ХИВ (Human Immunodeficiency Virus). Болестта прогресивно намалява ефективността на имунната система, правейки болния уязвим за опортюнистични инфекции (инфекции, причинени от нормално патогенни микроорганизми) и тумори. ХИВ се предава чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност – кръв, сперма, влагалищен секрет, кърма, урина, ликвор (гръбначно-мозъчна течност) и мозъчна тъкан.

Макар че различни терапии на СПИН и ХИВ могат да забавят протичането на болестта, все още не съществува ваксина или лекарство. Антиретровирусната терапия намалява както смъртността, така и заболеваемостта при инфекция с ХИВ.

Основни пътища на предаване на инфекцията:

• По полов път – анален, орален, вагинален сексуален контакт.
• Чрез заразени медицински консумативи – при използване на заразени с вируса игли на спринцовки, катетри и др.
• По кръвен път (хемотрансфузионен) – чрез преливане на заразена кръв и нейни компоненти като например плазма.
• Перинатален – по време на раждане на бебе от заразена майка.
• Трансплантационен път – чрез пресаждане на заразени органи, както и при изкуствено оплождане със заразена сперма.
• При кърмене.

ХИВ-инфекцията не може да се предаде чрез слюнка и въздушно-капков път, а също така чрез водата или храната. Тя се характеризира с неспецифични симптоми, които са най-често от страна на дихателната система, централната нервна система и гастро-интестиналната система.

Какво е ХИВ?

Човешкият имунодефицитен вирус, ХИВ, е от семейството на ретровирусите. Той поразява кръвните клетки, които имат CD4 клетки (Т-лимфоцити). Това са клетки, които са важни за имунната система. Колкото по-малък е броят на тези клетки, толкова е по-голямо поражението от вируса. Антитела се образуват след 20-ия ден от заразяването, но тяхното отсъствие не изключва наличието на инфекцията. Епидемиологично опасни са болни или здрави вирусоносители. Инфекцията се диагностицира чрез кръвен тест.

Повече за фактите и митовете, когато става въпрос за ХИВ и СПИН, можете да прочетете в статията 7 заблуди за ХИВ и СПИН – факти срещу митове.