Японската култура и традиции

Хармоничните отношения между членовете на обществото, почитта към възрастните и редовния труд се издигат най-високо в йерархията от ценности в културата на японците. Самата тя е мистична съвкупност от древни духовни и обредни традиции, започвайки от японския театър кабуки, ритуалните танци и музикалните инструменти  и стигайки до градинарството, архитектурата на храмовете и чаените церемонии.

 

 

Какво е характерно за японската култура?

Идеалното поведение в представите на японците олицетворява благородни качества като великодушие, скромност и смирение. Добрият етикет предполага поклон при срещата с другия, който да комуникира посланието „Аз не стоя над теб и те уважавам!“. Продължителността на поклона следва да определя степента на уважение.

Освен вътрешната чистота, хигиената както на публичните пространства, така и на домовете често поразява туристите със своята безупречност. Ироничен е фактът, че никъде навън не се намират контейнери за отпадъци, а улиците, булевардите и сградите блестят от чистота.

Социален етикет

Водещата цел на изброените социални закони на японците е да регулират човешките взаимоотношения, поддържайки ги хармонични и безопасни.

Ето някои характерни поведения в японското общество:

• Болните винаги носят маска.
• Поддържа се физическа дистанция, ръкостискането и прегръдките не са присъщи при срещата с близки и познати хора.
• Поклонът е необходим в знак на уважение към отсрещния.
• Има забрани за пушене: местата за това са обособени в градското пространство.
• Подаряват се бели или жълти хризантеми на болните.
• Спазва се точност към уреченото време: на уговорени срещи се ходи приблизително с десет минути по-рано.
• Нуждите на гостите се съобразяват предварително, а те, от своя страна, задължително събуват обувките си пред вратата на домакина и носят подаръци за дома.
• Не се приема добре говоренето на висок глас и прекъсването на събеседника.
• Има деликатност при изразяването на молба. Не е типично директно да се иска лична услуга от някого.
• Съществува езиково правило за обръщение към някого. Хората не се наричат един друг с първите си имена, а съществуват специални езикови форми, същетаващи фамилията с определен суфикс спрямо пола на човека.
• Парите никога не трябва да се подават директно от ръка на ръка, а в плик или в малък контейнер в магазините.
• Спазва се стриктно йерархията на клиентите и реда на опашките от хора в различните институции и търговски центрове.

 

Стилът на комуникация между японците

 

 

Най-характерното в японския стил на общуване е забраната за отхвърляне на другия. Да кажеш „не“ се счита за арогантна и недoпустима постъпка. Това е причината да съществуват редица символични форми на непряко заявяване на молба към другия, за да не се почувства притиснат да се съгласи. Причината вероятно се укрива в някои исторически предпоставки като изолацията на държавата от чуждия свят и кастовото разделение, продължило три века между 16-ти и 19-век.

На върха на кастовата йерархия са били поставяни самураите, а най-долу – всички онези, които са се грижели за болните животни. Тъй като да бъдеш отхвърлен от кастата е имало твърде висока цена, развитието на дипломатичността и чувството за отговорност към другия е формирало множество различни маниери на комуникация, голяма част от които се съхраняват и до днес.

Що се отнася до писменото изразяване и общуване, идеите рядко се разкриват докрай заради смекчения стил. Например при писането на есе, японците поставят тезата си в средата вместо в началото или в края на текста.

Религиите в японската култура

В Япония съществуват съвместно и се допълват взаимно две големи религии. Това са будизмът и шинтоизмът. Церемонията при раждане на дете обикновено се провежда в шинтоистко светилище, а погребалната церемония – в будистки храм.

Нито една от тях не съдържа конкретна представа за образа на Бог, както и за деня на Страшния съд. Шинтоизмът дори не притежава своя свещена книга, не поддържа представата за „грях“ и възприема като свещени няколко природни обекта. Будизмът насърчава към отказ от земните удоволствия и стремежи и осъществяване на божествения потенциал в човека.

Последователите на шинтоизма вярват, че предметите, но и природните сили и някои специфични географски места носят божествен дух в себе си. Тези божества се наричат ками. Олтари за ками се поддържат в домашни условия и на публични места и шинтоистки храмове.

Японците посещават както будистки, така и шинтоистки храмове, но религиозният им живот по-скоро е свързан със стриктно спазване на много конкретни традиции, отколкото придържане към някаква определена система от свещени вярвания.

Символите на японската култура

 

 

Функцията на символите в японската традиция се свързва с предаването на духовни послания. Няколко от най-разпространените сред тях са:

• Сол – чистота
• Сакура (японска вишна) – „Красивите неща не траят дълго!“
• Жерав – дълголетие
• Дракон – мощ
• Пълен кръг – Вселената
• Maneki-neko, „привличаща котка“ – носи късмет и богатство на собственика
• Риба кои (брокатен шаран, отглеждан за декоративни цели) – устойчивост
• Червена порта – вход към трансцендентния свят
• Японскит флаг – слънцето
• Хризантеми – императорското семейство

 

Храната в японската култура

Основната храна в Япония е оризът, а не хлябът. В миналото данъкът се е събирал като ориз и заплатата на самураите се е плащала в ориз.

Японците вярват, че оризът е по-здравословен от пшеницата, която има повече въглехидрати и е по-трудна за смилане. До 19 век японците рядко ядат месо заради будизма, който забранява яденето на животни. По същата причина те също не консумират млечни продукти, поради което някои японци са склонни да имат непоносимост към лактоза.

Прясното суши е най-популярната храна в цяла Япония, въпреки че е било евтиното бързо препитание за работниците през 1800 г. В днешно време типичната японска закуска се състои от пържена риба и мисо супа, докато типичният обяд е рамен или оризова купа с дълбоко пържено месо.

Облеклото

Традиционно японците носят дреха от една част, наречена кимоно, която се появява през периода Хейан (794-1185 г.). То е изработено от коприна и всеки мотив има значение.

Лятното кимоно се нарича „юката“, а сватбеното кимоно – „учикаке“. Кимоната обикновено имат дълги ръкави, през които вятърът преминава и охлажда тялото.

Докато децата носят кимона с ярки цветове и цветя, възрастните носят прости кимона с прости мотиви. В днешно време облеклото на японците за работа и училище се влияе от западната мода, но много от тях все още предпочитат кимоно за социални поводи и церемонии.

Изкуства в японската култура

 

 

Японските изкуства могат да бъдат проследени до местното население, което е обитавало главния остров преди хиляди години. Грънчарските съдове, направени в периода Джомон (обхващащ ок. 14 000-300 г. пр.н.е), се считат за най-старите в света. По-късно японските изкуства са повлияни от будизма и китайската култура.

Най-ранните форми на будистки статуи и монохромни картини в храмовете показват прилика с китайското изкуство. Въпреки това много уникални форми на изкуство като кадо (аранжиране на цветя, популярно като японска икебана, в превод „цветя, поддържани живи“), укийо-е (гравюра) и кабуки (танцова драма), започват да се появяват, когато влиянието на Китай намалява след възхода на самурайската класа през Х век.

Фестивали в японската култура

В Япония има относително по-голям брой фестивали в сравнение с други страни, тъй като японските религии са свързани с празнуването на реколтата и сезонните промени.

Всяка от 47-те японски префектури има различен фестивал, който обикновено се провежда през лятото. Местните обикновено участват в тези фестивали, като носят юката (традиционно японско лятно облекло) и сандали.

Най-известните японски фестивали са:

• Гион Матсури в Киото. Най-големият парад в Япония, който започва да се провежда през 869 г. по време на чумна епидемия като ритуал за пречистване, който да смили боговете.
• Ава-Одори в Токушима. Танцов фестивал, провеждан по време на Обон-седмицата (седмицата, когато се смята, че духовете на починалите посещават света).
• Небута в Аомори. Фестивал, посветен на древните воини в Северна Япония.

 

Празници и тържества

 

 

В японския календар почти всеки месец има голям културен празник.

Японците обичат да празнуват сезонните промени, за да покажат, че оценяват новото начало.

Трите най-важни празника в Япония са:

1. Денят на новата година. Японците посещават светилище след полунощ на 31 декември, за да си пожелаят нещо.
2. Ханами – честване на черешовия цвят през април. Има обичай да се прави пикник под черешовите дървета.
3. Празникът Обон през август. Японците посещават родния си град, за да почетат паметта на духовете на починалите.

 

Японска литература

Едно от най-известните японски литературни произведения е „Сказание за Генджи“ – роман, написан през 11 век, наричан понякога „първият роман в света“. Това е история за принц, който е бил изгонен от императорското семейство и е имал любовни връзки сред обикновените хора.

Хайку е най-популярната стихотворна форма в японската литература. Представлява поезия, състояща се от три реда с 5-7-5 срички, общо 17. Обикновено в хайку се изразяват моменти от природата, сезоните или емоции, като се стреми към простота и дълбочина. Тази форма често включва „киго“ – дума, свързана с определен сезон.

 

Фолклорни предания и герои в японската култура

 

 

Значително влияние върху японския фолклор оказват китайската култура и съхранените колективни традиции на изолираните японски острови.

Повечето предания водят до една и съща поука, изтъкваща стойността на търпението, смирението и честния труд.

Архетипни герои са възрастни баба и дядо; силно младо момче; красиво малко момиче, което се превръща в принцеса; дявол и самурай. Често се одушевява гората, а някое животно се превръща в човек или свръхестествено същество.

Японски митове и легенди

Най-прочутият мит сред японците разказва за сътворението на японските острови и как японският император се възнася над света. Според него островите са създадени от всемогъщите богове-близнаци Изанами и Изанаги. Изанаги е баща на най-почитаното божество – богът на слънцето Аматерасу, чиито атрибути – огледалото, украшението и мечът, все още се съхраняват от семейството на императора.

Създания и чудовища

В японския фолклор чудовищата, демоните и свръхестествените същества обикновено се наричат „youkai“ или „akuma“. Произходът им се връща към легендите за сътворението на Шинто и будистките вярвания. Трите най-известни „youkai“ са:

1. Тенгу. Има отличителен дълъг нос. Не винаги е зъл, известен е също като защитния демон на будистките храмове.
2. Юки Онна. Снежната жена с дълга тъмна коса, облечена в бяла рокля. По-често срещана в истории от Северна Япония.
3. Хитоцуме Козо. Еднооко плешиво дете в народните истории.

 

Японски традиции в естетиката и архитектурата

 

 

Да разгледаме най-популярните практики и традиционните ритуали и архитектурата, предавани в поколенията на японците.

Изкуството на чая

Традиционната японска чаена церемония (茶道 букв. „Пътят на чая“), известна като садо или чадо, се състои от приготвянето и сервирането на матча чай в специално изработени за случая съдове. По време на церемонията участниците спазват пълно мълчание и вътрешна концентрация.

Традицията датира още от времето на дзен монасите, а днес се възприема като форма на японското изкуство.

Гейшите в японската култура

В буквален превод думата „гейша“ означава „човек на изкуството“. Първите гейши се появяват още през 18-ти век като мъже, които са развличали гостите на публични събития с музика и танци. В съвременния смисъл на думата гейшите са жени, които се отличават с автентичен традиционен грим, прическа и облекло.

Умения, които се изисква да владее една гейша, включват класическа музика, танци, игри, разговори, както и всички форми на типично японските изкуства като чаена церемония, грънчарство, калиграфия, оригами, кадо и др.

Самураите в японската култура

В буквален превод „самурай“ означава „служещ на господаря„. Самураите са били класова прослойка от войници, които са били на върха на социалната йерархия.

Обикновените хора са били задължени да се покланят и да избягват очен контакт при срещата със самурай. Техният духовен кодекс, наречен „Бушидо„, се състои от седем основни ценности, включително кураж, уважение, честност и лоялност. Твърди се, че самурайският кодекс има значително отражение върху народопсихологията на днешните японци.

Архитектурни традиции

 

 

Японските изкуства са вдъхновени предимно от Дзен Будизма, който насърчава към минимализъм и простота на формите. Местните артисти вярват, че старите и органични неща с нарушена симетрия са по-въздействащи от новите и симетрични такива. Тишината, отворените пространства, елегантната простота и ръждата върху медните и бронзови изделия са най-характерни в изкуството на японците.

Архитектурата е в класическия стил на цяла Източна Азия. Простите сгради в обикновени цветове са резултат от философските схващания в Дзен Будизма. Повечето замъци, храмове и частни жилища са дървени. Поради високата влажност на климата и непрекъснатите валежи покривите им са огромни, а етажите издигнати на високо. Стаите в жилищните домове са разделени или от леки дървени плоскости – т.нар „фасума“, или от хартиени прозорци.

Гостуващите в страната често се впечатляват от традиционните зелени постелки за под, направени от бамбукови сламки.

 

Заключение

Kултурата и традициите на Япония отразяват дълбоко уважение към историята, природата и общността. От древните си церемонии до съвременните обичаи, тези практики предлагат уникална комбинация от приемственост и промяна. Прегръщайки както старото, така и новото, културното богатство на Япония продължава да вдъхновява и завладява света.

 

Често задавани въпроси