Излишно е да се ваксинират преболедувалите вируса, категоричен е проф. Андрей Чорбанов  

„Дали ще дойде ден, когато и душите ни ще бъдат мръсни,

и само за насъщния ще се тревожим;

във този ден да бъдем други – вече ще е късно,

но в този ден да си останем същите – не можем.“

Това е откъс от стихотворението „Апокалипсис”, публикувано в далечната 2004-а година. Авторът му – проф. Андрей Чорбанов, изглежда като пророк на фона на днешните събития. Той е талантлив поет с остра чувствителност към проблемите на обществото и личността, но преди всичко е изследовател и учен. Ръководител е на Департамента по имунология към Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН.

Проф. Чорбанов е университетски преподавател, специалист в областта на автоимунитета и изграждането на молекули за терапия на автоимунни заболявания. Носител е на две награди „Питагор“ за биомедицински науки. Шеф е на екипа от български експерти, които разработват ваксина срещу COVID-19. Нейният прототип бе представен на 15-ия Световен конгрес за ваксини, който се проведе онлайн на 5 октомври тази година.

Родната ваксина, проблемите на пандемията, причинена от SARS-CoV-2, както и споделените във “Фейсбук” разсъждения на учения за вирусите и живота, провокираха този разговор.

– Проф. Чорбанов, бихте ли представили българската ваксина, какви са предимствата й пред другите имунизационни продукти?

– Първото предимство на нашата ваксина се базира на факта, че не е необходимо да се променя с течение на месеци или година, тъй като тя съдържа компоненти, които са консервирани във времето. Това са скрити във вътрешността на протеините епитопи (части от дразнители, които се разпознават от имунната система).

Второто предимство е, че не обхваща само спайк протеина (той изгражда вирусните шипове), а съдържа четирите структурни протеина (както спайк, така и капсулен, мембранен и нуклеокапсиден протеин), които участват във вирусната обвивка и се разпознават от имунната система.

Третото предимство е начинът на доставяне на въпросните протеини до клетките, реализиращи имунния отговор. Това е процес с насочващ механизъм, който прави така, че протеините да влизат само в структурите, стартиращи имунния отговор, а не в каквито и да са клетки, както е при другите ваксини. Предполагаме, че впоследствие е възможно да се получи позитивен имунен отговор с много по-малко количество от ваксината.

– Казахте, че този продукт е мултиепитопен (т.е. насочен към група дразнители, попадащи от коронавируса в човешкия организъм). При това условие, може ли да се очаква, че родната ваксина ще блокира и други микробни причинители? Колко пъти ще трябва да се инжектира?

– Да, възможен е по-универсален ефект на българската ваксина. Идеята ни е само първата доза да бъде инжекционна, а втората да се приема чрез впръскване.

– Какво налага втората доза?

– На практика няма еднократна ваксина, която да изгражда траен имунитет. Повторното въвеждане се прави, за да се активира достатъчно имунната памет. При впръскване нашата ваксина ще стимулира лигавичния имунитет, който всъщност е отговорен в най-голяма степен за контакта с външния свят, разбирайте с вируса.

– Досега към Вашата разработка само от президентството са проявили интерес преди година. Защо държавните институции са апатични към българския имунизационен продукт? Защо активно не го подкрепят ?

– Институциите ни са апатични не само към нашия продукт, но и към много други български разработки. Нищо не се прави те да се развиват във времето и ние да бъдем стабилни производители. Сега не се инвестира в специалисти и техника.

По отношение на ваксините единствената грижа на държавата е да внесе необходимите дози. Подчертавам – да внесе. За тази цел България плаща много пари, а те могат да бъдат спестени. Не по-малко важен е фактът, че производството на ваксини във всяка страна я прави независима от външни фактори, спестява й кризи с обществени поръчки и редица още проблеми.

– Кога родната ваксина ще бъде приложена на хора?

– Трябва да се намери производител, който да инвестира необходимите милиони за следващите фази на изпитания. Всъщност това е водещият проблем на страшно много имунизационни продукти, разработени по света. Факт е, че ваксините, които в момента са на пазара, бяха произведени с мощни дотации на големите държави. Те стимулираха активните производители и им платиха клиничните проучвания или поне част от тях. Ако не бяха осигурени въпросните финансови инжекции, щеше да е необходимо много време, както нормално се прави за преминаване през всички етапи на ваксинопроизводството.

– Историята изобилства със саможертви в името на науката. Сещам за Сър Хъмфри Дейвид, открил върху себе си ефектите на райския газ, за нобелиста д-р Бари Маршал, самозаразил се с Хеликобактер пилори и доказал ролята на тази бактерия при повечето язви…

– Няма да се наложи да се самозаразявам с COVID-19. Вече прекарах заболяването, но принципно бих си поставил българската ваксина, макар да не е необходимо.

– Смятате, че естественият имунитет е с по-голяма сила отколкото придобития чрез ваксинация?

– Точно така. Когато организмът се срещне с целия вирус, той стартира няколко различни, алтернативни пътища за защита. Ангажират се много компоненти на имунната система и нейният отговор е по-силен. Нещо повече – продължителното присъствие на вируса в организма (не за един ден) е всъщност постоянен дразнител на имунната система. При такова стимулиране се задействат по-сериозни пътища на имунен отговор, които водят до генериране на клетки на имунната памет. Тези клетки са нашите защитници при следваща среща с болестния причинител.

Чрез сегашния тип ваксини на имунната система се представя малко количество белтък за кратко време. Естествено, тя може и реагира в някаква степен, но нейният отговор не е такъв, че да осигури дълготрайна имунна защита. В опита да се компенсира този недостатък производителите се опитват да убедят правителствата, а те да убедят нас да се имунизираме с трета, четвърта и пета доза през няколко месеца, защото пътят на стимулиране на имунната система не е достатъчно ефективен.

– Има ли риск преболедувалите COVID-19, които не се ваксинират, да се окажат с ограничени права в сравнение с получилите „Сертификат за успешно преминат ваксинационен цикъл“?

– Категорично твърдя, че преболедувалите не трябва да се ваксинират. Отнася се за мъже и жени, без хронични здравословни проблеми, затрудняващи нормалния имунен отговор. Правилно е преболедувалите да бъдат равнопоставени с ваксинираните. Ще настоявам, с всички възможности, които имам, да се издава здравен сертификат на преболедувалите.

– Разумно ли е да се ваксинират деца?

– Пак ще кажа: единствено за хората с хронични заболявания, рискът от ваксинация е по-малък, отколкото боледуването. Но за децата съм убеден, че срещу COVID-19 не бива да се ваксинират.

– Как виждате в бъдеще развитието на пандемията?

– Най-честното, което един учен може да направи, е да заяви: „ Не знам!“. Развитието на пандемията зависи от много фактори, включително от мерките срещу заразата. Затварянето на държавите, изолацията на хората, новият начин на общуване реално удължиха присъствието на вируса в популациите. Наистина за кратко време ограничителните мерки намалиха натиска върху здравната система, но в никакъв случай не ни спасиха от SARS-CoV-2. Просто задържаха движението му сред нас.

Когато един е болен, друг е само позитивен, трети не реагира и в този момент започнем масова ваксинация, предизвикваме мутационен натиск върху вируса. Това допринася за появата на нови щамове. Ще призная – и в най-мрачните си прогнози не съм очаквал, че пандемията ще продължи две години. Но такива са фактите.

– В едно Ваше есе прочетох, че най-ценното е да живеем така, както искаме. И въпреки пандемията да запазим своята нормалност, да не изграждаме стени от страх и отричане, да се чувстваме като Вас свободни по дух. Науката или поезията Ви дават тази свобода?

– И двете. В науката се изисква чувствителност, присъща на поета, фотографа, художника, музиканта, защото ученият изследва околния свят не като обикновен наблюдател, а като творец. Лично на мен поезията ми помага. След часове работа в лабораторията пиша стихове. Не го правя с някаква цел, а от необходимост. Щом почувствам, че има какво да кажа, хващам химикалката и го казвам.

Убедена съм, в искреността на проф. Андрей Чорбанов. Иначе той не би написал: “Когато навън стане много тъмно и страшно, запалете нещо в себе си, за да ви свети през нощта. После чакайте, чакайте да изгрее новият ден, просто не се предавайте.“