Тантруми при деца – как да реагираме?

Тантруми при деца е фраза, от която повечето родители настръхват. Въпреки това ежедневният стремеж да разбираме по-добре децата си, за да имаме възможно най-адекватни реакции в трудни моменти, е това, което ни кара да търсим информация за подходи в подобни ситуации. Важно е да си напомняме, че макар понякога детското поведение да ни изглежда като каприз или пресилена емоционална реакция, то може да е единствената възможна форма на комуникация. Това важи с пълна сила за деца под 2-годишна възраст.

Тръшкане при децата: кои са най-честите причини за тантруми?

 

 

Малките деца редовно преживяват подобни изблици, защото в самите тях често се сблъскват противоречиви желания. От една страна им се иска да бъдат самостоятелни, но от друга все още разчитат и са зависими от подкрепата и вниманието на родителите си. Децата още не са развили достатъчно умения, за да управляват силните си емоции и разочарования. Често им липсват и нужните думи, за да опишат какво точно изпитват.

Комбинацията от всички тези фактори води до поведението, с което те изразяват напрежението си, а ние определяме като тръшкане и тантруми при деца.

Най-честите причини за тантруми при деца са:

• фрустрация в детето
• когато е гладно
• когато е уморено
• търси вниманието на родителя
• не получава играчка или храна, която силно желае
• не иска да направи нещо, което родителят му казва (като това да си подреди играчките)

Тантруми при деца се смятат за нормална част от тяхното развитие. Тези физически и вербални изблици понякога продължават до по-късно детство.

 

Съществуват ли тантруми/тръшкане на бебета?

 

 

Бебетата всъщност не правят истински тантруми. Както вече обяснихме, говорейки за тантруми при деца, ние знаем, че детето трябва едновременно да изпитва силни емоции, да иска самостоятелност. Бебетата все още нямат този когнитивен капацитет. При тях плачът е начин да общуват и те го използват, когато са гладни, уморени, имат нужда от прегръдка, изпитват болка или някакъв дискомфорт или са претоварени от стимули.

Бебетата не се карат и не манипулират – те все още не разбират света по този начин.

Много е важно да реагираме правилно, ако при бебето наблюдаваме поведение, подобно на тантруми при деца. Първото нещо, което специалистите ни препоръчват да направим, е да проверим базовите му нужди – дали е нахранено; сменен ли е памперсът; време ли е за сън; има ли силни стимули (шум и светлина), които може да го смущават. Ако всичко дотук е наред, то не трябва да забравяме, че бебетата регулират нервната си система чрез нас – можем да го прегърнем или докоснем, да му говорим спокойно, да го полюлеем.

Важно е да не игнорираме плача на бебето. Специалистите посочват, че чак след 12-18 месеца игнорирането му може да е ефективно.

 

Тръшкане на дете на 1 година: нормално ли е?

Разглеждаме тантруми при деца на една година като нещо напълно нормално, само че след 18-ия месец. Все пак тръшкането при тях не само е нормално, но специалистите дори го определят като очаквано, тъй като в тази възраст за децата е характерно: да имат силни емоции, но да нямат думи, с които да ги изразят; да не могат да контролират импулсите си и да чувстват нужда от независимост.

При деца между 12 и 24 месеца говорим за тръшкането като за естествен етап от развитието, а не като проява на лош характер или невъзпитание.

Тантруми при деца на 1 година обикновено включват:

• плач и писък
• хвърляне назад или по корем
• ритане
• отказ от страна на детето да бъде държано
• извиване на тялото
• след 18-ия месец: хвърляне на предмети

Като родители, в тази ситуация е важно да останем спокойни, тъй като детето е зависимо от нашата нервна система. Това означава, че ако се напрегнем, е по-вероятно да засилим и реакцията у него.

Добър подход, който да приложим за тантруми при деца над 1 година е: да останем близо до тях (те имат нужда от тази физическа свързаност), да им говорим с прости, кратки думи, за да не ги объркваме; не на последно място – да осигурим тяхната безопасност, ако се мятат силно (не е препоръчително да ги стискаме в/с ръце, освен, ако не се удря).

Нужда от педиатър имаме при тантруми при деца, които:

• продължителността на тръшканията е много дълга (над 30 минути)
• плачат без глас и със спиране на дишането
• се самонараняват
• се наблюдава изоставане в речта или общуването

Дете на 1 година не се тръшка нарочно, тъй като то не разбира логиката, нито какво е дисциплина. Реакцията му се дължи на преумора, глад или фрустрация, или друг проблем, който може да посочи само специалист.

Тантруми при деца на тази възраст обикновено траят няколко минути. След като изчакаме да отмине и видим, че детето е спокойно, е добре да предложим любов и прегръдка, а не да го порицаваме.

 

Тръшкане на дете на 2 години: какво ни очаква?

На около 2 години тантрумите при деца стават по-чести и по-интензивни в сравнение с 1 година. В тази възраст те вече имат ясна представа за собствената си воля (какво искат и какво не искат). Освен това то разполагат с доста по-добър речников запас, макар понякога все още да не могат да изразят разочарованията и емоциите си с думи.

Двугодишните са майсторите на класическите тантруми при деца, които включват: плач, крясъци, падане на пода, удряне, хвърляне на предмети, отказ да се подчини на прости инструкции.

Най-честите причини за тръшкане на дете на 2 години са:

• Когато родителят го ограничи или каже „не“: например „не можеш да вземеш този предмет“
• Умора или глад, които се проявяват предимно следобед
• Преходи между заниманията: като момента, в който си тръгваме от парка
• Нужда от внимание и социално взаимодействие
• Фрустрация при опити за независимост от страна на детето

В обобщение: най-честата причина за подобен тип поведение при деца на тази възраст е, когато основните им нужди не са удовлетворени или когато се сблъскат с ограничения и промени.

Тантруми при деца на 2 години се изразяват физически, вербално и емоционално. Сцените, които наблюдаваме, най-често включват:

• Падане на пода, ритане, хвърляне, удряне, тъпчене
• Писъци и хленчене, крясъци и думи от типа на “не” и “мое”
• Бързо преминаване от смях към плач, силна фрустрация, раздразнителност

Тантруми при деца на 2 години отразяват незрялата им способност за саморегулация. Те все още не могат да управляват вътрешното напрежение.

Като родители, и тук е много важно да запазим спокойствие и да се погрижим за безопасността на детето. Можем да приложим някоя от следните тактики:

• Пренасочване на вниманието: нова игра или занимание
• Предлагане на избор: даваме на детето да вземе решение само за малки неща, като коя книга предпочита

След като детето се успокои, е важно да изразим разбиране на чувствата му и да го похвалим за спокойното поведение, което е настъпило.

Ако имаме дете на тази възраст, е ключово да се не поддаваме на изблика. Давайки му това, което иска по време на тантрум, ние научаваме детето, че с поведението си то може да получава желаното. Крайният резултат е обратен ефект на желания от нас: стимулираме тантруми при деца на 2 и повече години, вместо да ги научим да изразяват нуждите си с думи или да се справят със силни емоции по подходящ начин.

 

Тръшкане и рев: какво да направим, за да ги успокоим?

 

 

Вече разгледахме почти всички полезни съвети, които дават специалистите. Нека ги обобщим тук, заедно с кратко пояснение:

• Да запазим спокойствие: децата усещат нашите емоции (тревожност и раздразнение) и това може да усили изблика. Вместо това е важно да се опитаме да дишаме дълбоко, да говорим тихо, спокойно и уверено.
• Да осигурим безопасност: това означава да премахнем всички опасни предмети и да се уверим, че детето не може да се самонарани. Препоръчително е при възможност да се преместим на спокойно място, където детето може да изрази емоциите си без риск.
• Да дадем контакт и подкрепа: за малките деца физическата и емоционалната подкрепа са изключително важни – те все още се нуждаят от тях. Прегръдката, държането на ръка или леко люлеене може да помогне на детето, за да успокои нервната си система.
• Да пренасочим или отвлечем вниманието му: в ролята си на по-зрелия може да съобразим кое занимание би свършило добра работа в момента.
• Да дадем избор на детето: то е във възраст, в която вече копнее за контрол. Така че малки избори между две неща, например какво да изяде или облече, могат значително да намалят чувството на фрустрация и безсилие в него.
• Понякога е добре да игнорираме изблици, за които виждаме, че не са опасни. Важно е да научим детето, че това поведение не води автоматично до желания резултат. Когато преценим, че детето се държи шумно, но е в безопасност, е добре да не му дадем веднага онова, което иска.

Още веднъж ви насърчавам, когато детето се успокои, да го похвалите и да му покажете, че разбирате емоциите му. Това ще му донесе усещане за сигурност и близост.

След като тантрумите при деца отшумят, е настъпил подходящият момент, в който те ни чуват и можем с мек тон да им обясним колко е важно да използват думи вместо плач. Така им помагаме постепенно да се научат да изразяват нуждите си по спокоен и уверен начин.

 

Често задавани въпроси